Решение № 307 от 23.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Перник, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20231720100158 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК .

Образувано е по искова молба на В. Б. В. ЕГН ********** гр.****** ул.******* */** Е и Д. Б. И. ЕГН ********** гр.****** ул.** ****** **/** * Двамата с адв.Ал.А. ПАК срещу „Топлофикация ******“ АД, с ЕИК:

113012360, с която се иска да бъде признато за установено, че НЕ ДЪЛЖАТ на ответника поради ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ

Всеки един по 1/ 2 от сумата 3610.21лв. / след налични частични плащания/ а именно – всеки един по 1805.11лв. неплатена сума за топлоенергия за имот с аб№ 0190110063 нах. се гр.****** ул.******* * * * ап.15 а именно : сумата 1399.34лв. главница за периода 01.05.2011- 30.04.2013 сумата 240.96лв. лихва за забава за периода 30.06.2011-25.03.2014г. ведно със законната лихва върху сумата 1399.34лв. считано от 04.04.2014г. до окончателното плащане , както и сумата 164.81лв. разноски Присъдени по изпълнителен лист от 27.05.2014г. по чгд № 2184/2014г. на ПРС

Претендират се и направените по делото разноски.

Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото след датата на последното действие до датата на подаване на исковата молба – е изминал период от повече от 3 години, каквато била приложимата в случая давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Излагат се и доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.

1

В тази връзка се иска предявените искове да бъдат уважени.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. Оспорват изцяло доводите по исковата молба

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложените доказателства се установява следното:

Поради незаплатени от наследодателя на ищеца суми срещу него от страна на ответното дружество било образувано посоченото ч.гр.д на ПРС /заповедно производство/.

В хода на същото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми.

По молба от дружеството като взискател и въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп.д. дело № 407/2014г.

По изп.дело са извършени следните изпълнителни дейстивя: връчена е ПДИ от 18.07.2014г. за насрочен опис за 20.08.2014г. , връчено е запорно съобщение от 16.11.2015г. по месторабота и последна резолюция на ЧСИ от 07.01.2017г. за изпращане на ППИ за опис на движими вещи След тази дата няма извършвани други изпълнителин действия Поради това е налице правен интерес за ищците да се прогласи исканото погасяване по давност.

Видно от доказателствата- процесните суми са погасени по давност, доколкото след датата на последното действие -07.01.2017г. - до датата на подаване на исковата молба – е изминал период от повече от 3 години, каквато била приложимата в случая давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице са задължителни указания за съда, съгласно мотивите на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл.439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. на ПРС.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.

2

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му.

Това становище е възприето, доколкото п равната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.

Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

/в този смисъл :

Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,

Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и

Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

Съдът счита производството по делото за допустимо, доколкото липсват данни от длъжника ищец да са събрани каквито и да било суми.

По основателността:

По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова.

Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на давността

/по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.

Предвид фактическата обстановка по настоящия казус обаче съдът не следва да обсъжда в детайли посочените противоречия.

На следващо място- в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са въведени твърдения за 3 изтекла давност преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на изпълнителното производство.

В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, по молба на ответното дружество , е образувано изпълнително дело, като то е прекратено по силата на закона

/по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.

Следва да се отбележи че за настъпване на това прекратяване е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил нарочен акт в този смисъл.

При преценката дали след образуване на изпълнителното дело процесните вземания са погасени по давност съдът намира, че следва да съобрази с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС /ППВС/.

Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес.

В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Р ешение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС В същото, съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.

Последващите тълкувателни решения се състоят от две части.

С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага.

Затова установеното с новото ТР на ОСГК тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този момент /съд.практика – Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то г.о. на ВКС; Решение № 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на Пернишкия ОС/.

Въз основа на тази съображения относно прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване на спирането на 4 погасителната давност за тях (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване

Следващото действие, довело до прекъсване на давността, е извършено преди настъпилите предпоставки за перемиране на изпълнителното дело Съгласно трайната съдебна практика и приложимата правна уредба – чл.

116, б. „в“ от ЗЗД- давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.

Такива в конкретната хипотеза действително може да предприеме само съдебният изпълнител, но давността е свързана и с поведението на кредитора.

От своя страна налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 от цитираното ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес съответно длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера

/ Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и Решение № 248/08.07.2021 г. по въз.гр.д. № 268/ 2021 г. на Пернишкия ОС /.

По делото се установи, че последно изпълнително действие е извършено на 07.01.2017г., като от този момент са изминали повече от 5 години и вземането е погасено по давност.