Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 341 от 09.11.2021, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 667/2021
Вид
Решение № 341
Подписан
09.11.2021
В сила
08.08.2023
Състав
Велемира Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 69 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 14 ал.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.139г · Закон за съдебната власт
  • чл. 164 · Закон за съдебната власт
  • чл. 225 · Закон за съдебната власт
  • чл. 225 ал. 1 · Закон за съдебната власт
  • чл.225, ал.4 · Закон за съдебната власт
  • чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 128 · Конституция на Република България
  • чл. 133 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Габрово, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20214210100667 по описа за 2021 година

Предявените искове са с правно основание чл. 225 ал. 1 от ЗСВ и чл. 86 от ЗЗД .

В исковата молба се твърди, че въз основа на Решение по Протокол № 39, т.6 и т.7 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, от заседание проведено на 26.11.2019 г. и Заповед № 281 от 28.11.2019 година на Председателя на Върховен Административен съд на Република Българияq ищецът бил освободен от заеманата длъжност Административен ръководител - Председател на Административен съд Габрово, считано от 01.12.2019 година.

В точка втора от Заповедта било разпоредено да му бъдат изплатени в месечен срок от прекратяване на трудовото правоотношение дължимите обезщетения по чл.225, ал.1 от ЗСВ и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, който на основание чл.228, ал.З от КТ е приложим субсидиарно за неуредените в ЗСВ въпроси.

В издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца не били посочени дължимите обезщетения в конкретен размер - в частност и основно брой заплати, законово регламентирани и дължими съобразно придобития от него стаж . С оглед на това с молба Вх. № РД-14-22 от 31.01.2020 година, адресирана до Председателя на ВАС София и Председателя на Административен съд Габрово, ищецът поискал издаването на заповед, с която да бъдат определени в конкретен размер дължимите обезщетения и съответно да бъдат изплатени от Административен съд Габрово в разумен срок.

В резултат на тези негови действия била издадена заповед № 372 от 07.02.2020 година на Председателя на ВАС - София, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗСВ било разпоредено и съответно на ищеца било изплатено от Административен съд Габрово на основание чл.225, ал.1 от ЗСВ обезщетение в размер на 12 /дванадесет/ брутни трудови възнаграждения, след приспадане на основание чл.225, ал.4 от ЗСВ на две брутни трудови 1 възнаграждения, изплатени му при предишното освобождаване от орган на съдебната власт като следовател на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР/отм./

Ищецът счита, че неправилно в издадената заповед за определяне на обезщетението по чл. 225 ал.1 от ЗСВ не е зачетен целия придобит от него стаж като следовател в Окръжен следствен отдел Габрово в размер на 8 години, 11 месеца и 16 дни. На тази длъжност бил назначен съгласно Заповед № К-4968 от 08.11.1983 г. и съответно впоследствие бил освободен по собствено желание, съгласно Решение по протокол № 35/21.10.1992 г. на Висшия съдебен съвет и Заповед № 857 от 30.10.1992 г. на Директора на НСл.С – София.

С издадената заповед на Председателя на ВАС от определеното на ищеца обезщетение по чл. 225 ал.1 от ЗСВ било приспаднато изплатеното му обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения при предишното му освобождаване от орган на съдебната власт, макар и изплатено на друго основание / по чл. 68 ал.1 от ЗМВР / отм./, т.к. към този момент не било предвидено изплащането на такова обезщетение по ЗСВ/- Това обезщетение било изплатено за целия му придобит стаж като следовател, а не само за придобития стаж като следовател за периода от година и половина /м. юли 1991 г. - м.

Декември 1992 г./, в който по силата на непосредственото действие на приетата нова Конституция на Р.България - в сила от 13.07.1991 г., следствените органи са вече част от съдебната власт.

В същото време със заповедта за определяне на дължимите обезщетения по чл. 225 ал.1 от ЗСВ, стажът на ищеца като следовател до м. юли 1991 г. не се зачита за такъв, придобит в орган на съдебната власт и не се зачита при определяне на дължимото обезщетение. Тоест при приспадане на получените обезщетения по чл.68, ал.1 от ЗМВР /отм./ този стаж се има предвид, а при определяне на дължимото обезщетение не се взема предвид. Според ищеца след като се приема, че е налице повторно освобождаване, то и стажа от 8 години, 11 месеца и 16 дни, за който е изплатено обезщетение, следва да се има предвид при определяне на общо дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ.

Ищецът счита, че стажът придобит от него като следовател, когато следствените служби са били част от системата на МВР, тоест в системата на изпълнителната власт, следва да се зачита при определяне на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ, а не да се зачита само при приспадането на полученото обезщетение за целия му стаж като следовател в системата на МВР и извън нея. В този смисъл според него е и разпоредбата на § 4, ал.2 от ЗСВ от 1994 г./отм./, съгласно която следователите запазват правата си относно категорията труд, обезщетения и пр. при преминаването на следствените органи към съдебната власт, а в случая прекратяването на служебното му правоотношение и освобождаването му като следовател от 01.12.1992 г. е станало именно след като следствените органи са били част от органите съдебната власт по силата на непосредственото действие на новата конституция на Р.България.

Това според ищеца обуславя извода, че с оглед придобития стаж като съдия в Административен съд Габрово от 12 години, 9 месеца и 16 дни и като следовател в Окръжен следствен отдел Габрово в размер на 8 години, 11 месеца и 16 дни или общо 21 години, 8 2 месеца и 16 дни, следва да му бъде изплатено парично обезщетение в размер на законово регламентираните 20 брутни трудови възнаграждения, т.к. не би следвало да се приспадат получените две такива на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР /отм./, при предишното му освобождаване от орган на съдебната власт, с оглед обстоятелството, че изплащането на гратификационно обезщетение съгласно чл.68, ал.1 от ЗМВР/отм./ не е пречка за изплащането на обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ, предвид обстоятелството, че основанията за изплащането на двете обезщетения са различни и се дължат при наличие на предвидените за всяко от тях в законите конкретни предпоставки.

Това според него е така и с оглед обстоятелството, че разпоредбите на чл.139г от ЗСВ /отм./, с който за пръв път се предвижда изплащането на гратификационно обезщетение за придобит магистратски стаж от най- малко 10 години и чл.225, ал.1 от ЗСВ са материално правни и действат занапред - от влизането им в сила, т.к. нямат обратно действие /чл.14 ЗНА/, поради което и не е налице основание за приспадане на изплатените две брутни трудови възнаграждения при освобождаването на ищеца от длъжността следовател през 1992 година.

По изложените съображения се прави искане съдът да постанови решение, което да осъди Административен съд Габрово, да заплати на ищеца ИВ. Н. Ц., на основание чл.225, ал.1 от ЗСВ парично обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения, възлизащи на обща сума в размер на 35 961.60 лева /тридесет и пет хиляди, деветстотин шестдесет и един лева и 60 стотинки/, както и лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 13.04.2021 г. в размер на 4 994,67/четири хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и 67 ст./ лева, както и законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска.

Моли също така да бъде осъден - Административен съд Габрово да му заплати на основание чл.225, ал.1 от ЗСВ обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения, неправилно приспаднати на основание чл.225, ал.4 от ЗСВ при определяне на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ, възлизащи на обща сума в размер на 11 987.20 лева /единадесет хиляди, деветстотин осемдесет и седем лева и 20 стотинки/, както и лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 13.04.2021 г. в размер на 1 664.89 / хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и 89 ст./ лева, както и законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска.

Ответникът в депозирания отговор взема становище за допустимост на исковете, но ги счита за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт (в приложимата редакция преди изменението, обнародвано в ДВ бр. 11/2020 г.) при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. В ал. 4 на цитирания законов член е разписано, че при последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.

Според ответника законодателят ясно и категорично е постановил, че правото по чл.

3

225 от ЗСВ се основава единствено върху заемането на длъжност съдия, прокурор или следовател, като е без значение в коя система (на изпълнителната или на съдебната власт) структурно е била обособена тази длъжност през годините в зависимост от законодателните промени.

Видно от текста на цитираната разпоредба обезщетението се определя в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има магистратът в органите на съдебната власт, но не повече от 20. Тук вече е поставено допълнително изискване към прослужените години на длъжността съдия, прокурор или следовател, а именно да бъдат в орган на съдебната власт. В тази връзка натрупаният стаж на съответната длъжност в орган на друга институционално обособена система (например на изпълнителната власт) не може да бъде зачетен при определяне на размера на обезщетението по чл. 225 от ЗСВ.

По отношение на нормативните изисквания в условията на последващо освобождаване, законодателят е въвел задължение от дължимото обезщетение по чл. 225. ал.

1 от ЗСВ да бъде приспаднато обезщетението, получено при предишното освобождаване.

Видно от текста на чл. 225, ал. 4 от ЗСВ, законодателят борави с понятията „последващо освобождаване от длъжност" и „обезщетението, получено при предишното освобождаване".

За да бъде налице хипотезата на чл. 225, ал. 4 от ЗСВ е необходимо предишното освобождаване да е от длъжност съдия, прокурор и следовател и обезщетението, получено при предишното освобождаване да е било свързано с освобождаването от тази съответна длъжност (съдия прокурор или следовател). В законовата разпоредба на чл. 225, ал. 4 от ЗСВ не е поставено изискване към реда за отпускане на предходното обезщетение при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател, поради което независимо по силата на кой нормативен акт е отпуснато обезщетението при предишното освобождаване от длъжност, то следва да бъде приспаднато от дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ.

Ответникът не оспорва, че ищецът ИВ. Н. Ц. е придобил право на обезщетение по смисъла на чл. 225, ал.1 от ЗСВ с оглед обстоятелството, че притежава над 10 години стаж като съдия и следовател.

При определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ обаче, следва да се вземат предвид прослужените години на ИВ. Н. Ц. в органите на съдебната власт. В тази връзка следва да бъде съобразено обстоятелството, че едва с разпоредбата на чл. 128 от КРБ, в сила от 13 юли 1991 г., изрично е предвидено, че следствените органи са в системата на органите на съдебната власт. До този момент следователите са част от системата на изпълнителната власт. С оглед тези обстоятелства при отчитане на прослужените години в органите на съдебната власт, съобразно данните от кадровото дело на ИВ. Н. Ц., следва да се зачетат годините, прослужени на длъжност следовател, от влизането в сила на Конституцията на Република България на 13.07.1991 г. до 01.12.1992 г ., както и годините, прослужени като съдия и административен ръководител на Административен съд Габрово, или общо 14 години, 2 месеца и 4 дни. Стажът на И.Ц. като следовател в периода 15.12.1983 г. до 12.07.1991 г. не може да бъде зачетен при определянето на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, тъй като последният е придобит в системата на изпълнителната власт, а не в орган на съдебната власт.

С оглед така изложените аргументи и отчетения брой прослужени години в органите на съдебната власт, размерът на дължимото обезщетение на ИВ. Н. Ц. по чл.225, ал. 1 от ЗСВ следва да бъде определен на 14 брутни трудови възнаграждения. Но предвид разпоредбата на чл. 225, ал. 4 от ЗСВ, от така определеното обезщетение следва да бъде приспаднато обезщетението, получено от ИВ. Н. Ц. при предходното си освобождаване от длъжност следовател през 1992 г. в размер на 2 брутни трудови възнаграждения.