Решение № 3717 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3717 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110112338 по описа за 2025 година

„Т-П” АД е предявило срещу Р Р. Т. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 1150.14 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. П, ул. „БГ“, бл. 32, вх. Б, ап. 33, ведно със законна лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 172.47 лв. за периода от 08.01.2023 г. до 27.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 51088/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че между ищцовото дружество и ответницата е налице облигационна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ – продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от КЕВР. Изтъква, че ответницата е абонат на топлопреносното дружество по силата на ОУ, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Твърди, че взаимоотношенията се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на ОУ от държавен контролен орган, съответно не е необходимо сключването на индивидуален договор с всеки потребител. Сочи, че съгласно чл. 42, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли съда да уважи така предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба. Твърди, че от 2020 г. процесния недвижим имот е необитаем и на практика е невъзможно да бъде потребено количество топлинна енергия, поради факта, че и от 2005 г. в процесния имот няма доставка на топлинна 1 енергия. Моли съда да остави исковата молба без движение, като констатира, че ищецът не е уточнил размера на всяко от претендираните вземания за исковия период. Счита, че липсват заявени фактически обстоятелства, какъв е размера на претендираната главница помесечно за процесния период 01.11.2022 г. – м.04.2023 г., както и начислената лихва върху съответната главница за същите периоди, което води до нередовност на исковата молба и до невъзможност за вземане на становище по предявените искове. Оспорва твърденията, че дължи главница и лихва, представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за исковия период. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесния имот не се обитава, а само е регистрирана по лична карта. Изтъква, че живее за постоянно и обитава адреса, находящ се в с. М, СО, ул. „ЦС“ I, № 13. Отделно от това твърди, че процесния имот не е с толкова голяма квадратура, за да отговаря на потребената енергия, като посочва, че за процесния период е потребена много по – малко количество топла вода. Сочи, че в рамките на процесния период не се е намирала в никакви облигационни правоотношения с ищеца. Твърди, че липсва положен подпис върху документите. Изтъква, че на процесния адрес, се е водило по документи, че живее покойният и баща – Р И С, като съответно посоченият недвижим имот на адреса е негова собственост, като от началото на 2020 г. баща й живеел при нея. Изтъква, че не обитава процесния апартамент и следователно не ползва никаква топлинна енергия, предоставена от ищцовото дружество. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на така предявените искове. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство не е спорно по делото.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или 2 вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191 от 16.12.2010 г., том II, рег. № 1841, дело № 350 от 2010 г. се установява, че ЦВС е продал на Р И С следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда /апартамент/, находящ се в гр. П, ул. ул. „БГ“, бл.

32, вх. Б, ет. 3, ап. 33. От представеното удостоверение за наследници от 20.04.2022 г. издадено от община П наследници се установява, че Р И С е починал на 27.01.2022 г., като е оставил за наследници по закон: Р Р. Т. – дъщеря. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191 от 16.12.2010 г., том II, рег. № 1841, дело № 350 от 2010 г Р И С е придобил процесния имот и доколкото същият е починал на 27.01.2022 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН ответницата Р Р. Т. е придобила процесния имот.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответницата по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответницата за липса на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период в имота имало три броя радиатори с монтиран ИРРО с дистанционен отчет, като в банята имало щранг-лира без техническа възможност за уред, за която имало начислена служебно топлинна енергия на база инсталирана мощност. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 159 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В процесния имот имало монтиран един водомер за топла вода, като водомерът бил отчетен на 22.05.2023 г. с подписна потребител. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми възлиза на 921.69 лв.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период няма извършени плащания.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.

202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените 3 изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебнотехническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество.

Следва да се посочи, че по дело C‑760/23 е прието чл. 9, параграф 3 от ДиректИ. 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда- етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В решението е посочено, че що се отнася до въпроса дали член 9, параграф 3 от ДиректИ. 2012/27 не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директИ., тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите.