Определение № 212 от 02.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 227/2024
- Вид
- Определение № 212
- Подписан
- 02.04.2024
- Състав
- Даниела Дончева, Капка Павлова, КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 3 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 1 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 1, т. 4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 2 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25, ал.4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал.5 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25, ал.6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 212 гр. София, 02.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Красимир Маринов
Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно търговско дело № 20241001000227 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.130 ГПК вр. чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ.
Образувано е по частна жалба, подадена от З. С. Р., чрез адв. В.Т., против Определение № 2733 от 11.08.2023 г., постановено по т.д. № 1990/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-10-ти състав, с което е прекратено производството по делото като недопустимо и жалбоподателката е осъдена да заплати в полза на ответника разноски в размер на 1 500 лв. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и недопустимост на обжалваното определение, доколкото същото не се базира на доказателствата по делото, като се твърди, че съдът е излязъл извън състезателното начало и е пререшил други производства, нямащи касателства по делото. Твърди се, че жалбоподателката е представила годни писмени доказателства, че е член на ответното сдружение.
По делото е постъпило и допълнение към частната жалба, в което се твърди, че на жалбоподателката не е указано, че не представя годни доказателства в подкрепа на твърденията си, че е член на ответното сдружение и че има правен интерес от воденето на иска. Сочи, че производството пред СГС е образувано по установителен иск, който е допустим, тъй като жалбоподателката има правен интерес от предявяването му. Твърди, че никога не е връчван законосъобразен и в съответствие с
1 изискванията на Устава на Камарата изготвен валиден документ, съдържащ реквизитите на решение на Съвета на директорите за изключването или за каквото и да е било друго засягане на членствените права. Излага подробни съображения досежно законосъобразността на свикването и провеждането на събранието на СД, за което се твърди да е взело решение за изключването от сдружението, както и относно лишаването от възможност да защити правата си пред ОС на сдружението, поради поведението на членовете на СД.
Сочи се, че през март 2021 г. след отправена нотариална покана до Камарата, ответникът е предоставил препис от решението за изключването като член, който документ счита, че не притежава реквизитите на законоъсобразно решение на СД за изключване на член. Допълва се, че твърдяното, но така и не представено решение за изключването нарушава и обективно лишава жалбоподателката от възможността да упражнява членствените си права, в това число не е получила покана и не е могла да участва в проведените ОС през 2021 г. и процесното ОС през 2022 г. В заключение сочи, че вътрешната процедура по контрол и обжалване в рамките на Камарата е изчерпана. Моли да се приеме, че предявеният иск е допустим и основателен, а обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на СГС с нужните задължителни указания и „ да не присъдите на жалбоподателката сторените по делото разноски“.
В законоустановения едноседмичен срок „Американска търговска камара в България“ е депозирала отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения.
Апелативен съд-София намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения едноседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество- за неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е приел, че с исковата молба, подадена от З. С. Р., против Сдружение „Американска търговска камара в България“ се иска се бъдат отменени взетите решения по т. 5 и т. 6 от дневния ред на проведеното на 19.05.2022 г. ОС на сдружението, на което ищцата не е била поканена и не е взела участие. С оглед оспорванията, сторени от ответника в производството, а именно, че ищцата не е член на „Американска търговска 2 камара в България“, доколкото е изключена от сдружението с решение на СД от 04.11.2020 г., влязло в сила на 01.12.2020 г., ищцата е навела твърдения, че не е връчено уведомление по електронната поща за прекратяване на членството , като поддържа, че продължава да е индивидуален член на ответното сдружение. Съдът е посочил, че от представеното по делото извлечение от протокол от заседание на Съвета на директорите на ответното сдружение, е видно, че на заседанието на СД е взето решение за прекратяване на членството на няколко компании и индивидуални членове, сред които и това на ищцата З. С. Р., поради това, че продължаване на дейността им би навредило на Камарата, като е посочено, че решението влиза в сила и прекратяването на членството настъпва, считано от 01.12.2020 година. Съдът е анализирал изцяло преписа-извлечение от протокола, както и представения в съдебно заседание в пълен обем протокол от заседанието на СД на ответното сдружение, като е отбелязал, че в текста на протокола е посочено, че заседанието се провежда чрез видеоконферентна връзка, като самият протокол в пълен обем не носи подписи на лицата. Анализирайки Устава на сдружението, както и представената по делото електронна кореспонденция, разменена между ищцата (ел. адрес ***) и ответника, и предвид приложеното по делото писмо от З. С. Р. от 29.11.2020 г., изпратено до „Американска търговска камара в България“, в което е посочено, че е получила от председателя на „Американска търговска камара в България“ телефонно обаждане, с което е информирана, че СД е решил да не подновява членството , във връзка с което писмо е изпратено на ищцата представеното от ответника писмо от 30.11.2020 г. с адресант П. И., главен изпълнителен директор на сдружението, в което е посочено, че е приложено официално писмо, в което писмо П. И. уведомява З. С. Р. за решението на СД от 04.11.2020 г. да бъде прекратено членството , съдът е заключил, че ищцата не е легитимирана да предяви иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, тъй като не притежава качеството на член на ответното сдружение към дата на провеждане на ОС от 19.05.2022 г., чиито решения се атакуват. Съдът е изложил, че решението на СД на Сдружение „Американска търговска камара в България“ от 04.11.2020 г. е породило действие и е довело до прекратяване на членствената връзка между З. С. Р. и ответното сдружение. Допълнено е, че няма данни решението да е отменено от ОС, съответно установява се изтичане и на преклузивните срокове на чл. 25, ал.5 от ЗЮЛНЦ за това, тъй 3 като доколкото няма предвидена процедура за връчване на решението, следва да се приеме, че З. С. Р. е узнала за решението още на 23.11.2020 г.- датата, посочена в електронното писмо, което е изпратила на ответното сдружение, и което изпращане не се оспорва, като за ирелевантно е счетено обстоятелството дали е получила отговора от 30.11.2020 година.
Настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ е предвиден съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава на решенията на общото събрание на сдруженията, осъществяващи дейност под режима на ЗЮЛНЦ. Активно легитимирани да инициират съдебния контрол са изчерпателно посочените в чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ субекти, в т. ч. членовете на сдружението, на които законът признава правото в преклузивен срок да поискат отмяна на порочните решения на общото събрание, взети в нарушение на закона и/или на устава.
Искът по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ по своята същност е конститутивен и е предназначен да осигури защита на членствените права на ищеца в случай на нарушаването им с незаконосъобразни или противоуставни решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел. Съгласно трайноустановената съдебна практика, която настоящият състав изцяло споделя, принадлежността на правото на такъв иск е обусловена изцяло от принадлежността на защитаваното материално право, т. е. на правото на членство. Поради това съществуването на право на иск, от което зависи и активна процесуалноправна легитимация в производството по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ , предполага ищецът да е бил носител на накърненото членствено право към датата на вземане на оспорваното пред съда решение.
(Решение №207/13.12.2010 г., по т.д.№129/2010 г., ТК, II ТО; Определение № 275 от 3.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2858/2017 г., II т. о., ТК; Определение № 424 от 1.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 126/2011 г., II т. о., ТК; Определение № 540 от 14.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1562/2021 г., II т. о., ТК, Решение №85/10.09.2012 г. на ВКС, по т.д.№589/2011 г., 2-ро ТО, ТК, Определение №348/22.07.20016 г. на ВКС по ч.т.д.№1275/2016 г., 1-во ТО, ТК и др.) Съгласно цитираното и от първоинстанционния съд Решение № 60052 от 13.07.2021 г. на ВКС, постановено по т. д. № 261/2020 г., II т. о., ТК, разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ регламентира правомощията на общото 4 събрание на сдружението, едно от които е да приема и изключва членове на сдружението /чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ/. По аргумент от противното на чл.
25, ал. 2 ЗЮЛНЦ следва да се направи извод, че правата по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ могат да се възлагат на други органи на сдружението.
Управителният съвет на сдружението разполага с правомощия да приема и изключва членове на сдружението, ако това е предвидено в устава на юридическото лице с нестопанска цел. В посочената хипотеза решенията на управителния съвет, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не покъсно от една година от датата на вземане на решението – чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 22, ал. 3 ЗЮЛНЦ, когато уставът предвижда изключването да става по решение на УС или на друг орган на сдружението, това решение може да се обжалва пред общото събрание. Взетото от управителния съвет на сдружението решение за приемане или изключване на член на сдружението има конститутивно значение за възникване, респективно преустановяване на съществуващата с отделния член членствена връзка. При липсата на предвидени в закона и устава условия за настъпване на ефекта на решението на управителния съвет на сдружението за приемане или изключване на член на сдружението следва да се приеме, че решението произвежда незабавно действие. Оспорването на решението на управителния съвет за приемане на нови членове на сдружението или за изключването на член на сдружението пред общото събрание, респективно потвърждаването на решението на управителния съвет от общото събрание, не е елемент от фактическия състав на възникване на членственото правоотношение, респективно за изключване на член на сдружението, нито ЗЮЛНЦ предвижда настъпване на действието на решението на управителния съвет за приемане на нови членове, респективно за изключване на член на сдружението, след изтичане на срока по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ.
В процесния случай, настоящата инстанция намира, че членственото правоотношение на З. С. Р. в ответното сдружение е прекратено, считано от датата, посочена в решението на СД от 04.11.2020 г.-01.12.2020 г. По отношение действието на това решение и възможността му то да бъде предмет на съдебна проверка е постановено влязло в сила Определение № 5
50400 от 29.09.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1830/2022 г., I т. о., ТК, с което е потвърдено прекратяването на производството по предявения от ищцата иск за отмяна на решението на СД от 04.11.2020 г. за изключването ѝ.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на З. С. Р., изложени в частната жалба и допълнението към нея.
На първо място, по отношение твърдението, че не е указано, че не представя годни доказателства в подкрепа на твърденията си, че е член на ответното сдружение и че има правен интерес от предявяването на иска, следва да се посочи, че видно от изготвения от съда проектодоклад, в тежест на ищцата е указано, че следва да докаже качеството си на член на сдружението към датата на провеждане на оспореното ОС, като с определението е предоставена възможност страните да изложат становище по проектодоклада и дадените с него указания, както и да предприемат съответните процесуални действия. В първото по делото съдебно заседание за ищцата, проведено на 09.05.2023 г., поради нередовност на призоваването , нейният процесуалният представител не е възразил срещу проектодоклада и е представил доказателства, с които е посочил, че иска да установи, че към момента на вземане на обжалваното решение е била член на сдружението.