Определение № 80 от 03.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Плевен, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РУМЕН П. Л.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600073 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.65, ал.8, вр. чл.62, ал.2 от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от Р. Н. Л., с ЕГН: ********** - обвиняем по досъдебно производство № ДП ****/2025г. по описа на РП Плевен, ЗМ №***/2025г. по описа на РУМВР – *** чрез процесуалния му представител адв. Ц. Ц. от *** с искане за изменение на Определение №145 от 26.01.2026г., постановено по ЧНД №125/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение депозираната от страна на обвиняемия молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Частният жалбоподател навежда доводи, че не е налице необходимост от продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Излага твърдения, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укри или да извърши престъпление, доколкото по досъдебното производство са извършени всички процесуално-следствени действия. Излага становище, че обвиняемият е признал частично вината си. Сочи, че обвиняемият има постоянен адрес и ****, за които да се грижи. В заключение прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да промени взетата спрямо обвиняемия МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава по преценка на съда.

В съдебно заседание във въззивната инстанция жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в полека.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че 1 обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи, че от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Счита, че към настоящия момент не са налице доказателства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за неотклонение. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЖАЛБАТА следните съображения: е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради

С постановление за привличане на обвиняем Р. Н. Л. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на ***г. в с.***, *** при условията на опасен рецидив чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, счупване на 2 бр. катинари на врати и изкъртване на 1 бр. врата в областта на заключващия механизъм отнел чужди движими вещи: паричната сума от 250 лева; 1 бр. стенен часовник с неустановена стойност и 89 бр. стари монети с различен номинал и неустановена стойност /не в обръщение към момента/ от владението на собственика П.С.С. от с. ***, обл. Плевен, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, във вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б.“б“ от НК.

В производство по чл. 64 НПК с Определение №1083 от 07.11.2025г., постановено по ЧНД №2062/2025г. по описа на РС-Плевен по отношение на обвиняемия Р. Н. Л. е взета мярка за неотклонение ”Задържане под стража”.

С Определение №725/11.11.2025г., постановено по ВЧНД №849/2025г. по описа на ОС-Плевен съдът е потвърдил като правилно и законосъобразно първоинстанционното определение.

Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Р. Н. Л., които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение.

Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент 2 продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства.

На първо място, и към настоящия момент са налице доказателства, които в достатъчна степен да доведат до обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е съпричастен към извършване на инкриминираното деяние.

Това подозрение в необходимата за нуждите на мерките за неотклонение степен се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното производство: протоколите от разпитите на свидетелите П.П., К.Й.Д., П.А.П., П.С.С., от протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, както и от приобщените писмени доказателства – протоколи за доброволно предаване, електронна справка за съдимост на обвиняемото лице, характеристична справка, както и от назначената и изготвена в хода на досъдебното производство историко-оценителна експертиза.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия.

Отчетените от първия съд обстоятелства са пряко относими към законово определените опасности, за които съдът следва да се увери, че съществуват. Нееднократните минали осъждания на обвиняемия очертават еднопосочно траен престъпен начин на живот. От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е многократно осъждан, като наложените му наказания очевидно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия. Освен реалните опасности, в конкретния случай е налице е законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.1 и т.2 НПК, позволяваща извеждане на опасност при първоначално задържане от квалификацията на обвинението – в условията на опасен. Така презумираната опасност не се разколебава от доказателствения материал, а напротив – потвърждава се от същия.

Наличието на реална опасност може безпротиворечиво да се изведе и от събрания до момента в хода на провежданото досъдебно производство доказателствен материал. Презумпцията за наличие на реална опасност от укриване не се оборва от наличните данни по делото, а напротив.

Именно данните за личността на обвиняемия и начина на извършване на процесното деяние, което се отличава с висока степен на обществена опасност, обусловена от количественото измерение на предмета на посегателство, обуславят висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, както и реална опасност същият да извърши престъпление.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е съобразил 3 регистрираният адрес на обвиняемия и това, че може да бъде намерен. Тези обстоятелства не могат да разколебаят извода, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Необходимостта от охрана на обществените отношения е в пъти по-належаща в конкретния случай.

В тази връзка, съдът преценява, че към настоящия момент, от страна на защитата и на обвиняемия Р. Л. не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства, които да обуславят промяна в обстоятелствата, които вече са били взети предвид от съдебните състави при определяне на мярката за неотклонение.

Неоснователно е и възражението, че по отношение на обвиняемия следва да се постанови по-лека мярка за неотклонение, тъй като се грижи за ****, тъй като същият този факт е бил налице и към момента на извършване на процесното деяние.

Не е налице и прекомерна продължителност на действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия. Към настоящият момент не е изтекъл максималния предвиден срок в чл. 65, ал. 4 от НПК, указващ продължителността на МН “Задържане под стража” в досъдебна фаза.

Видно от материалите, намиращи се в кориците на делото, органите на досъдебното производство активно извършват действия по разследването, необходими за прецизно обосноваване на обвинението. По досъдебното производство и към настоящия момент продължават да се извършват действия по разследването, в това число назначаване на експертиза. В този смисъл е неоснователно възражението, че досъдебното производство е във финалния си етап на приключване. По делото продължават да се извършват активно действия по разследване, като единствено от суверенната преценка на ръководно решаващия орган на досъдебното производство е да прецени кога и как да приключи досъдебното производство.

С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че към момента от наличните доказателства не може да се направи извод за наличие на основания за изменение на мярката му за неотклонение с друга такава.

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 8 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №145 от 26.01.2026г., постановено по ЧНД №125/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение депозираната молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от Р. Н. Л., с ЕГН: ********** 4 обвиняем по досъдебно производство № ДП ****/2025г. по описа на РП Плевен, ЗМ №***/2025г. по описа на РУМВР – ***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5