Протоколно определение № 11 от 20.01.2026, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 11 гр. София, 20.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова

Сложи за разглеждане докладваното от Златина Рубиева Частно касационно гражданско дело № 20248003101947 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:32 часа се явиха:

След изпълнение на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК и на именното повикване в 11.32 часа, страните се представиха така:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. Н. Н., редовно призована, не се явява, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ А. Р. М., редовно призован, не се явява. Представлява от адв. К. В., редовно упълномощена.

Адвокат В.: Да се даде ход на делото.

Представям постъпил от моя клиент имейл, удостоверяващ че същият е превел дължимата държавна такса за извършения превод по делото.Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА направените от професионален преводач заверени преводи на Закона за семейното право и Закона за развода и семейното право на К..

Приема имейл, съдържащ данни за преведени разноски по извършения превод от ответника.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

1

Адвокат В.: Уважаеми върховни съдии, с оглед доказателствата по делото оставям на вас да прецените кой е компетентният съд.

СЪДЪТ след съвещание

ОПРЕДЕЛИ:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

С определение № 3914 от 20.08.2024 г., постановено по настоящото дело, по частна касационна жалба, подадена от Р. Н. Н. е допуснато касационното обжалване на определение №332/19.03.2024 г. по описа на ОС - Русе, постановено по ч. гр. д. №149/2024г.

Въззивният съд е констатирал, че делото е образувано пред Районен съд-Русе по иск на Р. Н.

Н. против А. Р. М. за развод, съединен с иск за упражняване на родителските права и задължения, режима на лични отношения между децата и родителите, издръжката на родените от брака две малолетни деца. Посочил е, че в срока за отговор ответникът А. Р. М. е възразил, че страните по делото имат обичайно местопребиваване в К., поради което е направил отвод за компетентност на българския съд.

За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иска за развод и свързаните с този иск въпроси по чл. 59, ал. 2 СК, въззивният съд е приел, че в конкретната хипотеза не се прилагат нито Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, нито Регламент /ЕО/ 4/2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка, доколкото ответникът не е европейски гражданин, а канадски, както и не се прилага Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., тъй като К. не е страна по нея. Посочил е, че обичайното местопребиваване на съпрузите и децата е на територията на тази държава. Приел е, че приложим е КМЧП, като се е позовал на чл. 82, ал. 2 и е направил извод, че тъй като двамата съпрузи и техните деца имат общо местопребиваване в К., то международно компетентен да се произнесе по предявените искове е канадският съд.

Наред с това е приел, че през м. 09.2023 г., т.е. преди подаване на процесната искова молба, Върховният съд на Британска Колумбия., Канада, е бил сезиран от ответника А. Р. М. с искане за прекратяване на брака, включително с въпросите за родителските права, личните отношения и издръжката на децата, което като по-рано образувано брачно дело е абсолютна отрицателна предпоставка за предявяване на същия иск пред български съд. Направил е извод, че това е още едно основание за прекратяване на производството.

Касационното обжалване на въззивното определение е допуснато на основание чл. 280, ал.

1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, по следните два правни въпроса:

2

1. Налице ли е международна компетентност на българския съд да разгледа иска за развод по чл. 49, ал. 1 СК и свързаните въпроси по чл. 59, ал. 2 СК в хипотеза, в която страните са с различно гражданство, установили са се трайно в държава, която не е членка на Европейския съюз - там е сключен бракът им, там са родени децата им и там съпрузите са работели до момента, в който майката и децата са се върнали в България;

2. Следва ли съдът да приобщи и да обсъжда представен от страна по делото незаверен и непреведен документ;

По първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос, настоящият състав намира следното: Разрешението на този въпрос е дадено в практиката на ВКС, съгласно която:

Когато ответникът има обичайно местопребиваване в страна, която е извън Европейския съюз, но е приела Конвенцията за компетентността, приложимото право, признанието, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г. (Конвенцията), се прилага Конвенцията, а не Кодекса за международно частно право. (в този смисъл определение № 950/25 г., постановено по ч. гр. д. № 274/25 г., определение № 381/17 г., постановено по ч. гр. д. № 2912/17 г., определение № 51/22 г., постановено по ч. гр. д. № 46/22 г., определение № 4924/24 г., постановено по ч. гр. д. № 4053/25 г. всичките на III ГО, определение № 1508/24 г., постановено по ч. гр. д. № 5297/23 г. на IV ГО).

По отношение на втория процесуален въпрос.

Съгласно чл. 185 ГПК, документ, представен на чужд език, трябва да бъде придружен с точен превод на български, заверен от страната. Това изискване е категорично и е израз на принципа, че съдебният език е български (чл. 4, ал. 1 ГПК). Документ, който не е преведен на български език, не може да бъде обсъждан и ценен от съда като доказателство. Съдът не може да формира фактически и правни изводи въз основа на такъв документ, тъй като той не е годно доказателствено средство по смисъла на процесуалния закон /в т.см. решение № 84/03.06.2013 г. по т.д. № 1300/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 106/20.07.2021 г. по гр.д. № 2885/2020 г. на ВКС, III г.о./ Настоящият съдебен състав споделя тази установена практика Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.

В настоящия случай, ищцата – Р. Н. Н. е с българско гражданство, а ответникът е канадски или испански гражданин (съгласно изложеното от него в отговора на исковата молба и в тъжбата към отговора – той е испански гражданин - твърдение, което не е оспорено от ищцата). В тази връзка настоящият съдебен състав, на основание чл. 43 КМЧП, е изискал информация от Министерство на правосъдието относно гражданството на ответника, но от писмо с дата - 28.08.2025 г., изходящо от Върховния съд на провинция Британска К. е видно, че не са налице данни лицето да е канадски гражданин. На следващо място, съпрузите, преди предявяването на иска за развод, са имали обичайно местопребиваване в К., която не е държава-членка на Европейския съюз. Канада също така не е ратифицирала Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., съгласно писмо от Министерство на правосъдието с изх. № 99-Н-С-322/24/20.04.25г., постъпило по искане на настоящия състав. Липсват данни, нито са налице твърдения в момента Канада да е в процес 3 на ратификация на Конвенцията. Поради което и с оглед отговора на правния въпрос относно процесния спор между страните се прилага КМЧП. До този извод е стигнал и въззивният съд в обжалваното определение.

Съгласно чл. 7 от КМЧП брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.

Тъй като ищцата Р. Н. Н. е български гражданин, предявеният от нея иск за развод е подведомствен на български съд. Районен съд-Русе, пред който ищцата е предявила иска си за развод, е компетентен да го разгледа по правилата за родова подсъдност. Българският съд е компетентен на основание чл. 21 КМЧП да разгледа и съединените с иска за развод искове за родителските права и издръжка на децата.

Неправилно обаче въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 82, ал. 2, изр. първо КМЧП, която предвижда, че разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Цитираната разпоредба се отнася до приложимото материално право и не променя извода за компетентност на български съд.

Следователно по иска за развод международно компетентен е българският съд, но приложимото материално право е канадското, съгласно чл. 82, ал. 2 КМЧП. Последното е издирено по служебен път от настоящия съдебен състав, като всички относими към спора разпоредби от съответните закони са преведени на български език посредством лицензирана към съда преводаческа агенция.

Нормите на чл. 7 КМЧП и чл. 21, ал.1 КМЧП постановяват, че компетентен да разгледа иска за развод по чл. 49, ал. 1 СК, съединен с иск по чл. 59, ал. 2 СК е българският съд.

Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.

С оглед даденият отговор на втория поставен от касатора въпрос, обжалваното въззивно определение е неправилно и на другото, сочено основание.

Неправилно въззивният съд се е позовавал на доказателство – документ – лист 41 от делото пред Районен съд-Русе, който е непреведен на български език. Такъв документ не следва да бъде обсъждан и ценен при формиране на фактическите и правни изводи по делото. Като е посочил, че по делото са налице данни, че през месец септември 2023 г. Върховен съд на Британска Колумбия, Канада е сезиран от А. М. с иск за прекратяване на брака, съединен с иск за родителски права и издръжка, позовавайки се на документ, представен на чужд език и непреведен на български език, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което води до неправилност на постановения от него акт.

Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение на Окръжен съд-Русе и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивите на настоящото определение.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 332/19.03.2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе, постановено по ч. гр. д. № 149/2024 г. и допуснато до касационно обжалване с определение № 3914 от 20.08.2024 г., постановено по к. ч. гр. д. № 1947/2024 г., с което е потвърдено определение № 4746/01.12.2023 г. на Районен съд-Русе по гр. д. № 6137/2023 г. и производството по делото е прекратено поради липсата на международна компетентност на българския съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд-Русе за продължаване на съдопроизводствените действие съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Разглеждането на делото приключи в 11.45 часа.

Председател: _______________________

Разпечатката съдържа 60 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/807abd69-d6a1-4891-8258-5c06d6041b9d