Решение № 570 от 07.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Пазарджик, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220102948 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от А. К. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., общ. Б., ул. „***** чрез пълномощник – адв. А. А. от АК Пазарджик, против „Стик Кредит“ АД, с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.

Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т., с която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви Договор за потребителски кредит № 967004 от 28.06.2023 г. и Договор за потребителски кредит № 1047978 от 01.02.2024 г. за недействителни поради неточно посочен в тях ГПР или поради противоречие с добрите нрави, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 399,54 лева, представляваща недължимо платена сума, от които 87,77 лева по Договор за потребителски кредит № 967004 от 28.06.2023 г., 113,57 лева по Договор за потребителски кредит № 974639 от 20.07.2023 г. и 198,20 лева по Договор за потребителски кредит № 974639 от 20.07.2023 г.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил от разстояние три договора за потребителски кредит с ответното дружество - на 28.06.2023 г., на 20.07.2023 г. и на 01.02.2024 г., по които договори e усвоявана сума, но е надплащана значително. В тези договори кредиторът включил клаузи за неустойки в непропорционално големи размери спрямо отпуснатия финансов ресурс. Ответникът предвидил клауза в чл. 27 от договорите при непредоставяне на обезпечение да се начислява изначално в договора и разсрочена в погасителния план неустойка в непропорционално голям размер спрямо отпуснатия финансов ресурс.

Сключените договори са, както следва: Договор за потребителски кредит № 967004 от 28.06.2023 г. с главница 400 лева, дължима сума 442,12 лева, неустойка 379,04 лева или общо с неустойката 821,16 лева, срок за погасяване 5 месеца, при ГЛП 36% и ГПР 42,58 %;

1

Договор за потребителски кредит № 974639 от 20.07.2023 г. с главница 950 лева, дължима сума 1188,06 лева, неустойка 1190,30 лева или общо с неустойката 2378,36 лева, срок за погасяване 12 месеца, при ГЛП 36% и ГПР 42,58 %; Договор за потребителски кредит № 1047978 от 01.02.2024 г. с главница 950 лева, дължима сума 1188,06 лева, неустойка 1190,30 лева или общо с неустойката 2378,36 лева, срок за погасяване 12 месеца, при ГЛП 36% и ГПР 42,58 %;

Твърди се, че ищецът е платил дължимите суми по договорите до 22.05.2024 г. с включената неустойка.

Посочва, че ищецът не разполага с договор за потребителски кредит № 974639 от 20.07.2023 г., а по договор № 1047978 от 01.02.2024 г. му е била преведена само сумата от 208,52 лева вместо 950 лева, като неоснователно е задържана сумата.

В табличен вид в исковата молба посочва извършените плащания по договорите по дати и размер на внесените суми.

Твърди, че и в трите договора на налице идентични разпоредби, които предвиждат начисляване на неустойка – чл. 27, разсрочена към вноските, ако потребителят не предостави в тридневен срок обезпечение по кредита. Сочи, че се поставят невъзможни условия за обезпечение, за да може да настъпи клаузата за начисляване на неустойка.

Заявява, че заемодателят не е посочил действителния ГПР по договорите за заем съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ответникът кредитодател не е посочил правилно годишния процент на разходите по кредита и общата дължима сума, с което ограничил ищеца да разбере на какви условия се съгласява, което води до недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Счита, че включването на подобна клауза за неустойка за липса на обезпечение на вземане е скрито възнаграждение и по своята същност е договорна конструкция, чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора. Кредиторът съзнателно е конструирал словом клаузата, така че, ако бъде атакувана, да отпадне само тя по смисъла на чл. 19, ал. 5 във вр. с чл. 21 от ЗПК – да бъде обявена за нищожна, но без да бъде обявен договора за недействителен. Тази договорна конструкция има за цел едновременно да прикрие действителните разходи, които потребителят ще понесе, и да заобиколи санкционната норма на чл. 22 от ЗПК, за да запази договорната лихва по договора въпреки недобросъвестното поведение на кредитора по заблуда за общата дължима сума.

Сочи доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Стик Кредит“ АД депозира отговор на исковата молба.

Оспорва исковите претенции. Заявява, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД 2 нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, какъвто е настоящият случай. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Твърди, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ на договорите са спазени всички изисквания съгл. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК компоненти. Няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР не е по-висок от нормативно уредените лимити към датата на сключването на договорите.

Счита, че неустойката не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. С оглед на това е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Посочва, че неустойката обслужва неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Освен това неустойката била уговорена като фиксиран размер и двете страни били напълно наясно с размера й още преди да настъпи факта на неизпълнение на задължението, което обезпечава. От съдържанието на договора ставало ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му.

Оспорената неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да представи на кредитора си поне едно обезпечение – банкова гаранция или поръчител.

Съгласно чл. 11, т. 18 от ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Друга възможност за кредитополучателя било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например, но не се е 3 възползвал от нито една от тези възможности. В случая потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие завел неоснователни искове срещу своя кредитор. По този начин същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗЗД.

Поради гореизложеното не е налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, както и поради възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респ. върху цялостното й отпадане.

Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така била с фиксирани параметри за срока на договора. При сключване на договорите кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.

Твърди, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната и не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя.

Оспорват се всички доводи на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка като счита, че същите се оборват от факта, че ищецът е сключил общо три договора договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

При сключването на всеки следващ договор потребителят бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка в случай, че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. Твърди, че поведението на ищеца противоречи на принципа за добросъвестност, която страните си дължат в преддоговорните отношения съгл. чл. 12 от ЗЗД и на принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ако целта не е била такава, кредитополучателят би се отказал още от първия договор или не би сключил три договора при същите условия.

Твърди, че процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база трите договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.

В случая не би могла да е налице липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи, както и липса на информираност с условията и последиците от тях, доколкото потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното. Сключването на три договора за кредит оборвало твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на ответното дружество, противоречие с добрите нрави на процесната уговорка и нарушение на равноправието между страните, доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между тях ставало ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им. По този начин страните равноправно и в синхрон с принципите свобода на договаряне и справедливост са уговорили неустоечната клауза.