Решение № 86 от 10.04.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Елин Пелин, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20221820100228 по описа за 2022 година

Ищецът твърди с исковата молба, че на 20.08.2021г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 43172 срещу А. С.

И. за сумата от 5 907.11 лева, от които 4723.22 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 20.08.2021г. до изплащане на вземането, 1146.11 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 30.07.2021г, както и сума за дялово разпределение в размер на 30.20 лева, - главница за периода 07.2018г. до 04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и 7.58 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 31.08.2018г. до 30.07.2021г., направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че съдът е уважил искането и издал заповед за изпълнение срещу длъжника и ответник в настоящия процес, а в последствие указал на дружеството, че можем да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Ищецът твърди, че в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК е предявил иска си по чл.422 ГПК срещу А. С. И..

Ищецът твърди още, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да 1 заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството-ищец топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си, което било видно от приложено към ИМ извлечение от сметки за аб. №...... .

Сочи се още с молбата, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл.

1396 от ЗЕ/ сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Бруната България". Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са били начислявани от "Топлофикация ...." ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата "Бруната България" ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.) и съответно за топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, които приложени към ИМ и съответно били начислени суми за консумирана топлинна енергия по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А. С. И., че за абонатент №...... на топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., ж.к. „.....“ бл.442, вх.В, ет.6, ап.16 дължи на „Топлофикация ...." ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер 5 907.11 лева, от които 4 723.22 лева - главница, представляваща стойност на реално потребена незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 20.08.2021г. до изплащане на вземането, 1146.11 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 30.07.2021г, както и сума за дялово разпределение в размер на 30.20 лева - главница за периода 07.2018г. до 04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и 7.58 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 31.08.2018г. до 30.07.2021г..

Претендира направените рзаноски в заповедното производство разноски, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Претендира и направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.

В едномесечния срок ответникът е представил отговор на исковата молба.

Не оспорва количеството топлинна енергия, която ищецът твърди да е доставил. Не твърди, да е извършил плащания на коя да е от сумите по предявените искове.

2

Счита предявените искове за допустими, но неоснователни, тъй като ищецът следва да е доказал при условията на главно и пълно доказване, че ответникът се явява собственик или ползватели с вещно правно на ползване по отношение на процесния имот за процесния период от време. В този смисъл се позовава на Решение №173 по т.д. №901/2009г. на I т.о. на ВКС.

Отделно от това счита, че следва да бъдат съобразени разясненията относно последиците от вписването на възбрана, дадени с т.5 на T P № 6/2013 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС в контекста на обезпечителната възбрана, които последици относими и към изпълнителното производство, в контекста на приложените към исковата молба доказателства.

От друга страна ответникът твърди, че в представено по делото искане за вписване на възбрана върху ап.16, бл.443 в ж.к.“....., гр. ....“ е посочено, че А. С. И. притежава 1/2 идеални части от процесния имот, поради което няма как да отговаря за целия размер на начислените суми за доставена топлинна енергия.

Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.

Прави възражение за погасени по давност задълженията за разходвана но незаплатена ТЕ претендирани с исковата молба за периода до м.07.2018г. включително, както и по отношение на задължението за дялово разпределение за същия период, поради което и невъзможно да бъдат предмет на принудително изпълнение. В последна връзка се позовава на Решение №168 на ВКС, постановено на 22.12.2009год. по гражданско дело 408/2009год., както и Тълкувателно решение 3 на ОСГТК по т.д. 3/2012 год..

Прави възражение за погасено по давност и задължението за лихви, което с акцесорен характер, с оглед главното задължение за посочения период до месец юли 2018 година.

Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 1 146.11 лева - мораторна лихва за забава, начислена за периода 15.09.2018г. - 30.07.2021г., както и сумата в размер на 7.58 лева - мораторна лихва за забава върху задължението за дялово разпределение за периода 31.03.2019г. - 22.03.2022г., като намира същата за изцяло неоснователна.

Позовава се на нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и чл.33, ал.2 от Общите Условия на ищеца, на основание чл.146, ал.1, предл.1 ЗЗП, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата начл.143, ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца - търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по делото. Излага с отговора си конкретни съображения в тази насока.

По същество се иска да бъдат отхвърлени предявените искове, като изцяло неоснователни и недоказани.

Претендира сторените разноски по настоящото дело, както и сторените разноски в производството по ч. гр. д. №1246/2021г., по описа на PC - Елин Пелин.

Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищеца е депозирало отговор на исковата молба, с който твърди, че отчитането и разпределението на ТЕ за 3 процесния имот и сграда е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба. В изпълнение на направени с исковата молба искания представя по делото с нарочна молба индивидуални справки и формуляри за отчет на уредите за ДР на ТЕ.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба, отговор на ответника по чл.131 ГПК и на третото лице-помагач на страната на ищеца, след преценка на доказателствата приема за установено следното:

По отношение на ответника и в полза на “Топлофикация ....” ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите предмет на настоящото исково производство, в т.ч. и за направените в заповедното производство разноски. Длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК “Топлофикация ....” ЕАД е предявило против А. И. обективно съединени искове за установяване на вземанията, предмет на заповедното производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че на името на ответника при “Топлофикация ....” ЕАД има разкрита партида за абонатент №...... за топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., ж.к. „.....“ бл.442, вх.В, ет.6, ап.16. За същия имот, видно от заключението по приета по делото ССчЕ от 27.02.2023г. , изготвена от в.л. А.Б., има незаплатени суми за периода месец май 2017 година – месец април 2019 година , осчетоводени при ищцовото дружество по съдебна договорна сметка ID165047 и възлизащи на стойност 5 907.11 лева, от които 4 753.42 лева - главница и мораторта лихва към 30.07.2021г. в размер на 1 153.69 лева . Установено е с експертизата, че няма данни за извършени плащания на сумите предмет на настоящото производство. Стойността на потребената за имота в процесния период ТЕ в.л. е изчислило на 4 723.30 лева, с включени изравнителни сметки. Размерът на лихвата за периода 15.09.18г. до 30.07.21г. е 1 146.11 лева, като отделните задължения са подробно отразени в таблица – Приложение №1 към експертизата.

От Съдебно-техническа експертиза от 27.02.2023г. изготвена от в.л. Ст. Х. е видно, че процесният имот е бил топлофициран, като сградата – етажна собственост в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа. Входът, в който се намира процесния апартамент, е топлоснабдяван за процесния период посредством блокова абонатна станция с монтирано в нея средство за измерване. Топлинен счетоводител в сградата е „Бруната България“ ООД-...., което дружество е трето лице-помагач на страната на ищеца в настоящото производство и същото е извършвало отчета на монтираните в имотите на абонатите уреди за дялово разпределение, по които отчети е разпределена топлинната енергия отчетена от общия топломер. Със същата експертиза се дава заключение, че за процесния перидо сумите за ТЕ за имота / ап.16/ са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, както и изчисленията на технологичните разходи извършвани съгласно действащата нормативна уредба и отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер ТЕ преди нейното разпределение.

Ищецът твърди с исковата молба, че отвеника е клиент на ТЕ, на което твърдение изрично А. С. И. е възразил с отговора по чл.131 ГПК. Съглано чл.153, ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3“. В последна връзка представените с исковата молба: Договор за дялово разпределение от 28.05.2018г., Списък на живущите по апартаменти в жил. сграда №443, ж.к. „.....“ изготвен към 20.12.1993г., 4 както и Договор № 689-А/18.10.2001г. и Протокол от 17.10.2010г. с приложен списък на собственици/ възложители, не представляват валидни доказателства установяващи ответника за процесния период да е собственик на топлоснабдения имот, за който се претендира с ИМ заплащане от ответника на консумираната ТЕ. На следващо място ищецът в хода на делото, с оглед установяване собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент №16, е изискал от Агенция по вписванията копие от документи касаещи ЖСК „Веселина, но в отговор се сочи, че АВ „“Стар архив “ съхранява единствено молби на член-кооператорите за издадените нотариални актове по ЖСК „Веселина“. Приложеното към исковата молба искане към 2015 година за вписване на възбрана върху недвижим имот / в ж.к.“....., бл.443, ап.16, гр. .... /, 1/2 от собствеността върху който принадлежала на А. С. И., не представлява титул за собственост, респ. не легитимира ответника като собственик на имота, съответно на 1/2 ид.ч. от същия, за който е разкрита процесната партида към ищцовото дружество, а още по- малко легитимира ответника като собственик на имота в периода, за който се претендират с ИМ вземания за потребена ТЕ за същия този имот.