Решение № 39 от 27.07.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Гълъбово, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100763 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Т. П. Т. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, чл.11, ал.1, т.20 и т.10 ЗПК и чл.26, ал.1, предл.1 и 3 ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК. Ищецът твърди, че с ответното дружество сключил договор за кредит № ******* г., в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние със следните параметри: главница 3400 лв., период на кредита 36 месеца, фиксиран годишен процент 38 %, ГПР 52,75 %, обща сума на лихвите за периода 2337,16 лв. и такса за разглеждане 365,65 лв. Твърди, че общият размер на всички плащания бил 6102,81 лв.

Твърди, че договор за кредит договор за кредит № ********г. е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.20 и т.10 ЗПК, поради това че не е посочен лихвен процент на ден, неправилно е посочено ГПР, като липва ясно и точно формулиране на компонентите в ГПР.

Излага подробни съображения за твърдяната недействителност. В условията на евентуалност иска от съда да прогласи нищожността на клаузата, регламентираща такса за разглеждане, като отново излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, в който праявт възражение за недопустимост на иска, както и излагат доводи за неговата неоснователност. В срока за отговор, на основание чл.211 ГПК предявяват насрещен иск срещу Т. П. Т. за сумата в размер на 981,57 евро /1919,78 лв./, от който 908,97 евро непогасена главница по договор за кредит № ********* г. и 72,60 евро падежирала непогасена възнаградителна лихва за периода 11.12.2025 г. до 30.01.2026 г., ведно със законната лихва отт датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца Т. П. Т., в който изразява становище за частична основателност на насрещната искова претенция, до размера на претендираната незаплатена главница. Излага съображения за недължимост на възнаградителна лихва и законна лихва за забава.

По делото не се спори, че между ищеца по първоначалния иск Т. П. Т. и „ЮтеКредит България“ ЕООД е сключен Договор за кредит № № L338385/12.01.2024 г., по силата на 1 който кредиторът е поел задължение да предостави на ищеца кредит в размер на 3400 лв., при установен фиксиран годишен лихвен процент от 38,00 % и годишен процент на разходите от 52,75 %. Установено е, че ищецът следва да заплати на кредитора сумата в общ размер на 6102,81 лв. на 36 месечни вноски, с уговорена обща сума на лихвите за периода в размер на 2337,16 лв. и такса за разглеждане в размер на 365,65 лв. В договора е посочено, че договорното възнаграждение е 0 лв. В договора е установено, че последният представлява неразделна част от Рамково споразумение № *******. Страните са договорили също, че от заемната сума, сумата от 729,98 лв. се изплаща на клиента, а останалата част от сумата в размер на 2670,02 лв. служи за погасяване на задълженията на кредитополучателя по Договор за кредит № ******. В договора е установено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, представляващ Приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на таксата е посочен в индивидуалния договор за кредит, като последната се дължи изцяло – както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било причина. Установено е, че когато клиентът избере да заплати договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите. По делото са приети като писмени доказателства: Договор за кредит № ********* г., ведно с Приложение №1 – Погасителен план; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП; Рамково споразумение за потребителски кредити № ******* от 11.03.2023 г. сключено между ищеца и „ЮтеКредит България“ ЕООД.

Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, като видно от заключението по същата е, че сумата в размер на 365,лв., представляваща такса за разглеждане на документи, е включена в ГПР /52,75 %/ по процесния договор за потребителски кредит. Вещото лице сочи, че от страна на длъжника са погасени суми в размер на 1925 евро /левова равностойност 3664,92 лв./, с подробно посочване на дати и суми по преа. Като непогасен остатък от главницата по процесния договор, вещото лице посочва сумата от 908,97 евро, а непогасен остатък за възнаградителна лихва – сума от 72,60 евро, или сума в обща размер на 981,57 евро, които се претендират с насрещния иск, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск.

От правна страна: При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит, както и, че ищецът по първоначалния иск е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, поради което за валидност на договора и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК. Насрещното задължение на ищеца е да върне заетата сума при условията на подписания между страните договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – по аргумент на чл. 23 от ЗПК. Ищецът по първоначалния иск излага твърдения за нарушения на императивните норми на ЗПК, касаещи ГПР и в частност твърдения, че ГПР не отразява действителния размер на разходите, тъй като в същия не са включени всички разходи, събрани от ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, в т.ч. и предвидената еднократна такса за разглеждане, поради което счита договора за потребителски кредит за недействителен.

Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 52,75 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК компоненти. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с 2 договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съдът намира, че при сключване на процесния договор за потребителски кредит не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, доколкото в същия ясно е посочен общият размер на плащанията по кредита, включващо главница,лихва и такса за разглеждане.

Както се посочи по-горе, от заключението на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза се установи, че сумата от 365,лв., представляваща такса за разглеждане на документи, е включена в ГПР /52,75 %/ по процесния договор за потребителски кредит, следователно посоченият в договора годишен процент на разходите включва всички разходи по кредита, дължими към момента на неговото сключване и отговаря на действително приложения годишен процент на разходите.

Предвид изложеното не е допуснато соченото от ищеца по първоначалния иск нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Налице са и останалите, установени в закона изисквания за необходимо съдържание на договора за потребителски кредит - изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Предвидена е и възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок.

По така изложените съображения предявеният иск за прогласяване недействителността на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК следва да се отхвърли, поради неговата неоснователност.

Съдът следва да пристъпи към разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск за установяване нищожността на клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на „такса за разглеждане“.

В договора за потребителски кредит е предвидено задължение за заплащане на такса за разглеждане в размер на 365,65 лв. Ищцовото дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите, подадени от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. След като ответникът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ищецът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите. Дейността по одобряване на кредитната заявка и оценката на кредитния риск се явяват действия, свързани с основната търговска дейност на дружеството и именно предвид това чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установява императивна забрана кредиторът да изисква заплащане за тях. В тази връзка, възлагането в тежест на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на кредитополучателя като икономически по-слабата страна по правоотношението. На практика, таксата за разглеждане води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя, като дава възможност на кредитора да капитализира 3 допълнителен приход от присъщата му дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че клаузата от процесния договор за потребителски кредит, предвиждаща задължение за заплащане на „такса за разглеждане“ се явява недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

По така изложените съображения, съдът счита, че предявеният при условията на евентуалност иск следва да бъде уважен.

По насрещния иск:

В конкретния случай, съдът е установил само нищожността на клаузата от договора за потребителски кредит, предвиждаща задължение за заплащане на „такса за разглеждане“, възлизащо на 365,65 лв., т.е. тази сума е недължима. Следва да се обърне внимание, че недействителността на тези клаузи не влече след себе си нищожност на целия договор.

Видно от заключението на вещото лице, ищецът е извършил плащания по кредита в размер на 1925 евро, като непогасеният остатък от главницата е в 908,97 евро, а от възнаградителната лихва в размер на 72,60 евро или обща сума в размер на 981,57 евро.

Доколкото ищецът по насрещната искова молба е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 981,57 евро – представляваща остатък от непогасена главница и възнаградителна лихва по Договор за кредит № ***** г. то следва като основателен предявеният насрещен иск да бъде уважен в цялост.

По разноските:

Страните са претендирали деловодни разноски, каквито следва да се присъдят съобразно изхода на спора. Съобразно практиката на ВКС, при предявени в условия на евентуалност искове, в случай на отхвърляне на главния иск, съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск и ако той бъде уважен, на ответника не се дължат разноски за отхвърления главен иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск, като се дължи една държавна такса и едно адвокатско възнаграждение. В случай на уважаване на евентуален иск, който e с по-ниска цена от отхвърления главен иск, държавната такса за разликата между цените на исковете следва да остане в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна ткаса, поради което при уважаване на евентуалния иск, същата ще бъде възложена в тежест на ответното дружество, а именно държавна такса в размер на 142,89 евро.