Решение № 7762 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7762 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100513521 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 16154 от 08.10.2023 г. по гр.д. № 44120/2021 г. Софийски районен съд, 58 състав осъдил „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, да заплати на „МЕГАТРАНС ТОП“ ЕООД, ЕИК 175433059, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 391.77 лв. – неизплатен остатък до пълния размер застрахователно обезщетение, дължимо във връзка със застрахователно събитие от 22.01.2020 г. по договор за застраховка „Каско“ за товарен автомобил „Даф ХФ 460“ с рег. № ****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.07.2021 г., до окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата над 391.77 лв. до пълния претендиран размер от 1 105.29 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 141.78 лв. – разноски съразмерно с уважената част от иска; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 258.22 лв. – разноски съразмерно с отхвърлената част.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.

1

Ищецът „МЕГАТРАНС ТОП“ ЕООД обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд не обсъдил в цялост събраните доказателства и неправилно приел, че уврежданията по три от детайлите не са в причинна връзка с процесното ПТП от 22.01.2020 г. Това, че при огледите на 16.10.2018 г. и на 22.01.2020 г. имало идентичност на уврежданията по трите детайла не означавало непременно, че това са стари увреждания. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. Съображения излага в писмени бележки от 29.09.2025 г.

Насрещната страна по тази жалба - „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно преценил доказателствата и доводите на страните, в резултат на което достигнал до погрешно заключение за частична основателност на предявения иск В хода на делото не били ангажирани никакви доказателства, установяващи наличието на активна материалноправна легитимация на ищцовото дружество да претендира обезщетението. Видно от материалите по делото било, че собственик на увреденото МПС, респ. застрахован по сключения договор за застраховка „Каско“ на МПС към датата на процесното събитие било „ДСК Лизинг“ АД.

Съгласно представеното по образуваната преписка свидетелство за регистрация, лизингополучател по сключения договор за лизинг на МПС и пълномощник по застрахователната полица било „Авто транс парк“ ЕООД.

Същото дружество било вписано и като получател в представената фактура за ремонт - фактура № 161/02.06.2020 г. Доколкото съгласно законовите разпоредби титуляр на правото на обезщетение по полицата било застрахованото към датата на процесното събитие лице - собственик на МПС, респ. лизингополучател по договор за финансов лизинг при застраховка на лизингово имущество (само за частични щети), само те можели да 2 претендират получаването на застрахователно обезщетение, а ищецът не бил активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение.

Писмото, на което районният съд се позовал, нямало значение на извънсъдебно признание, а изводът на съда в тази връзка бил необоснован.

Това било видно от съдържанието на писмото, съгласно което носител на правото на застрахователно обезщетение за процесното ПТП от 22.01.2020 г. бил лизингодателят, на който ще бъде изплатено съгласно постъпила декларация от лизингополучателя „Авто транс ауто“ ЕООД. Позовава се на съдебна практика, съгласно която действието на встъпването по силата на чл.

413, ал. 1 КЗ е винаги занапред и новият собственик не може да претендира обезщетение за вече реализиран застрахователен риск преди прехвърлянето.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

С отговор по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК насрещната страна „МЕГАТРАНС ТОП“ ЕООД оспорва жалбата на ответника и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че собствеността върху процесния товарен автомобил му била прехвърлена от лизингодателя „ДСК Лизинг“ АД с договор за прехвърляне на собственост на МПС от 28.05.2020 г. Никъде в разменената кореспонденция между страните не било оспорвано правото на ищеца да получи обезщетение за автомобила.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 1 105.29 лв., представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен с полица № 0320190131011689/04.06.2029 г., за имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 22.01.2020 г. в склад на „Карго партнерс“ в района на летище София, при което било увредено застрахованото при ответника МПС – товарен автомобил „Даф ХФ 460“ с рег. № ****. Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 27.07.2021 г. до окончателното плащане.

3

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск с редица възражения, вкл. с възражение, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение, тъй като договорът за застраховка бил сключен с „ДСК Лизинг“ АД, като правоимащ за обезщетение за частични щети бил лизингополучателят „Автотранс парк“ ЕООД. Ответникът изплатил на правоимащотото лице обезщетение в размер на 835.11 лв., с което изпълнил задълженията си по договора. Искал е от съда да отхвърли иска.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен състав го намира за частично неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.

Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.

Застрахователно обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност – чл.

386, ал. 2 КЗ. По смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ, обезщетението следва да е еквивалентно на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно 4 правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В случая по делото е останало напълно недоказано твърдението на ищеца за наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“ между страните към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 22.01.2020 г. Не е представена описаната в исковата молба застрахователна полица, а ответникът изрично е оспорил между страните да е сключван застрахователен договор за процесния товарен автомобил. Същевременно твърденията на ответника, че договор бил сключен с с друго лице - „ДСК Лизинг“ АД, като лизингополучател на застрахованото МПС било „Авторанс парк“ ЕООД, се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства – искането за оценка на вреди е подадено от лизингодателя, в проформа фактурата и фактура № 161/02.06.2020 г. за извършения ремонт като получател е посочено „Авторанс парк“ ЕООД.

Ищецът не е ангажирал и доказателства за твърденията си в исковата молба, че „след изплащане на лизинга“ станал единствен собственик на увреденото МПС. Същевременно от съдържанието на приложеното към исковата молба писмо от 03.07.2020 г. от застрахователя до ищцовото дружество по никакъв начин не може да се приеме, че със същото ответникът мълчаливо признавал ищеца-приобретател за нов собственик и носител на вземане за обезщетение, както неправилно е приел районният съд. Обратно, от писмото е видно, че застрахователят е уведомил ищеца за размера на дължимото обезщетение от 835.11 лв., но и че същото ще бъде изплатено на „ДСК Лизинг“ АД съгласно изпратена на 01.07.2021 г. декларация от „Автотранс парк“ ЕООД. По делото няма и никакви доказателства обезщетението от 835.11 лв. да е платено на ищеца.

В отговора на въззивната жалба на ответника ищецът твърди, че придобил собствеността върху увреденото МПС на 28.05.2020 г., т.е. след настъпване на процесното застрахователно събитие на 22.01.2020 г.

5

Дори този факт да беше доказан, същият не би могъл да обуслови извод за основателност на предявения иск. Действително, съгласно чл. 413, ал. 1 КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Тази разпоредба обаче касае само правата и задълженията по застрахователния договор, но не се отнася до вече възникналите вземания на застрахования вследствие на настъпило преди прехвърлянето застрахователно събитие. Това вземане възниква от момента на настъпването на събитието и кредитор по него е собственикът на вещта към момента на настъпването му (респ. лизингополучателят – за частични вреди – чл. 384, ал. 1, т. 1 КЗ).

Последващият приобретател може да придобие това вземане само ако то му бъде прехвърлено по реда на чл. 99 и сл. ЗЗД. Този приобретател придобива вещта в състоянието такова, каквото е след настъпването на застрахователното събитие, и заплаща стойността й, съобразена с това състояние. Поради това той не търпи имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на стойността на имуществото вследствие на застрахователното събитие. Такива вреди се търпят от лицето, което е собственик на вещта към този момент, доколкото, ако не беше настъпило застрахователното събитие, той би могъл да прехвърли правото на собственост на цена по-висока от тази, на която го прехвърля след настъпването на събитието. Именно тази разлика представлява имуществена вреда, която следва да бъде покрита от застрахователя. Ако обезщетението за тази вреда бъде изплатено на приобретателя, той ще се обогати неоснователно, тъй като не е заплащал такава сума при придобиването и е преценявал дали може да използва вещта в състоянието, в което е била към този момент.