Определение № 3164 от 09.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3164 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна М. Вранчева като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Частно наказателно дело № 20251100206244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 244 от НПК.

Образувано е по жалба на С. Б. П. чрез адв. В.П. против Постановление за спиране на наказателното производство от 03.07.2025г. по досъдебно производство № 41/2018г. по описа на НСлС, пр. пр. № 285/2018г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123 от НК.

В жалбата са изложени доводи, че постановлението е необосновано и незаконосъобразно като се посочват множество разпоредби за реда в болниците и грижата за пациенти. В жалбата се иска отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 39-ти състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на постановлението, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В обжалваното постановлението прокурорът е приел, че въпреки предприетите оперативноиздирвателни мароприятия, както и действия по разследването, към настоящият момент извършителят на престъплението не е разкрит и към настоящият етап от разследването се налага извършването на допълнителни действия по разследването.

Предмет на проверката на съда в производството по реда на чл. 244, ал.5 НПК е обосноваността и законосъобразността на постановлението за спиране на наказателното производство.

Жалбата е подадена в срок и същата е процесуално ДОПУСТИМА.

За да прецени дали е основателна, съдът прие следното:

Досъдебното производство е образувано на 17.01.2018 г. с постановление на СГП за това, че в периода 24.12.2016 г. - 11.01.2017 г. в УМБАЛ „Света Анна“ - гр. София, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена 1 опасност, причинил смъртта на Т.С. П. с EГH **********, която починала във ВМА МБАЛ гр. София - престъпление по чл. 123 от НК.

В хода на разследване не е повдигано обвинение срещу конкретно физическо лице по реда на чл.219 от НПК.

В хода на проведеното предварително до с Производство Досъдебно производство Са проведени множество процесуално следствени действия, в това число са разпитани множество свидетели и са назначени няколко съдебно медицински експертизи.. В предходен момент наказателното производство е било прекратено с нарочен но постановление на прокурор от софийска градска прокуратура А и това постановление е било отменено От софийски градски съд са от чието определение е било потвърдено от ас Към настоящия момент

Въпреки проведените допълнително процесуално следствени действия, съдът намира, че продължават да бъдат неизяснени съществени обстоятелство по делото.

Съгласно фактическата обстановка, изяснена към настоящия момент, която коректно е отбелязана от прокурора:

На 23.12.2016г. починалата понастоящем Т. П. получила пристъп, свързан със сърдечните й здравословни проблеми, като по тази причина дъщерята и внучката на последната — свид.

С. П. и Р.В., позвънили на тел. 112, в резултат на което Т. П. била транспортирана до УМБАЛ „Св. Анна" АД - София, където била приета в Спешното отделение. След извършване на първоначалните изследвания последната била хоспитализирана в Отделение по кардиология към Клиника по вътрешни болести на посоченото лечебно заведение с диагноза "Застойна сърдечна недостатъчност". Свид. С. П. /л.45-51, том IV/ се качила заедно с майка си Т. П. до стаята й в кардиологичното отделение, като й направило впечатление, че болничното легло било със значителна височина. Това направило впечатление и на 24.12.2016г. на свид. Р.В. /л.54-60, том IV/ и нейна приятелка — свид. Л.С. /л.72-79, том IV/, посетили Т. П. в болничната й стая, като двете жени установили затрудненията, които изпитвала починалата при качване и слизане, доколкото колелата му не били блокирани, а страничните прегради били вдигнати. Двете жени съобщили за проблема с леглото на санитар и после напуснали лечебното заведение в обедни-е часове.

Проблемът не бил отстранен и в неустановен с точност момент след тръгването на двете жени, по неустановен по делото начин, при слизане от леглото, Т. П. паднала на земята.

Започнала да вика за помощ, но не била чута от персонала на лечебното заведение. Тя била открита едва в следобедните часове и след като й било извършено контрастно рентгеново изследване в Клиниката по образна диагностика, като били установени данни за петрохантерна фрактура /л.34, том I .

2

Във връзка с полученото травматично увреждане, на 28.12.2016г. около 14:45 ч. Т. П. била оперирана от екип в състав - д-р В.С. - оператор л.96-98 -ом IV/. и наблюдаващ анестезиолог - д-р Д.Н., като било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. След приключване на хирургичната интервенция пациентката била преведена в КАИЛ II. На 29.12.2016г., след стабилизиране на състоянието й, била върната в Клиниката по ортопедия и травматология.

На 30.12.2016 г. била сменена превръзката на оперативната рана, а поставеният дрен бил свален. Свид. В. и св. П., които били на свиждане при Т. П. също установили това обстоятелство.

Според История на заболяването /л.31-32, том I/ в следващите дни - от 31.12.2016г. до 04.01.2017г., общото състояние на Т. П. било стабилизирано, с подобрение, като същата била афебрилна, адекватна, контактна и без данни за циркулаторни и сетивни нарушения.

Отразени са две последващи смени на превръзките на оперативната рана - на 02.01.2017г. и на 04.01.2017г.

На 04.01.2017г. Т. П. била изписана от Клиниката по ортопедия и травматология, като била назначена съответна терапия и били дадени препоръки за смяна на превръзките през три дни и премахване на конците четиринадесет дни след операцията.

Без да напуска лечебното заведение, Т. П. била преместена отново в Отделението по кардиология за продължаване лечението във връзка с установения сърдечен застой.

Малко преди преместването на пациентката там, внучката й - св. В., забелязала, че състоянието на баба й не се подобрява обективно, като вече говорела по-трудно, изморявала се когато седяла в леглото си. След 04.01.2017г. и до 11.01.2017г. св. В. и майка й С. П. не можели да посещават Т. П. заради грипна епидемия, забраняваща свиждания.

Във водения декурзус от 04.01.2017г. до 11.012017. не е отразено наблюдение на пациентката от страна на лекар при ортопедично отделение, нито смяна на превръзката. Не било отразено и премахване на конците. В същата насока са и показанията на свид. В., която посочва, че при последното й свиждане на 04.01.2017г. е маркирала с химикал сменената превръзка на болната, като при изписването и и прибирането й в дома им на 11,01.2017г. свидетелката установила, че превръзката е същата, която била белязала преди седмица.

На 11-01.2017г. след изписването на пациентката, свид. С. П.. св. В. и св. Л.С. транспортирали Т. П. до дома им с частна линейка, доколкото последната не можела да се движи, не можела да става и била много отпаднала. В дома им свид. П. и В. забелязали, че в поставения на Т. П. катетър имало кръв, а от оперативната рана изтичали мътни кървави примеси. Внучката на П. махнала превръзката, като установила, че кожата около раната била подута, а конците не били махнати. Болната не отделяла и диуреза.

По тази причина на следващия ден, 12.01.2017г., св. В. позвънила на своя приятелка — св.

Св. С.Т. /л.80-84, том IV/, като я помолила за помощ, доколкото последната работела като 3 реанимационна и анестезиологична медицинска сестра във ВМА-София. Свид. Т. веднага се отзовала и пристигайки в лома на Т. П. установила, че последната е в много тежко състояние (сопор). Направила опит да промие катетъра на болната, но след като върнал отново урина, св. Т. го сменила с нов, но реакция липсвала. Св. Т. констатирала, че Т. П. била силно обезводнена, като със свид. В. взели решение да я транспортират по спешност до ВМАСофия. Междувременно свид. Т. направила оглед на оперативната рана и констатирала хематом, както и подуване.

В 13:52 ч. на 12.01.2017г. Т. П. била приета по спешност в Клиниката по интензивна терапия на ВМА-София в тежко общо състояние с основна диагноза „Хроничен обострен пиелонефрит“. Незабавно били извършени клинико-лабораторни, микробиологични, инструментални и образни изследвания, а Т. П., поради тежкото й състояние, била поставена под постоянен мониторен контрол.

От микробиологичните изследвания било установено, че в урината на пациентката е изолиран множествено резистентен щам Клебсиела пнеумоние, а в раневия секрет множествено резистентен щам Ацинетобактер баумани. От проведената рентгенография на бял дроб били установени фиброзни изменения в двата хилуса, а от рентгенография на дясната тазобедрена става - газови колекции в меките тъкани в проксималната част на бедрото. Установен бил и хроничен изострен пиелонефрит в условията на екстраренална азотемия, в резултат на дехидратация.

В условията на Клиниката по интензивна терапия на ВМА-София пациентката П. била посетена от д-р Х.П. /л. 111-113, том IV/, като същият бил извикан за консултация на оперативната рана. Свид. П. констатирал, че конците от операцията не били премахнати, като било налице отточно бедро с изтичане на мътен секрет и с данни за инфекция. Свид. П. лично свалил конците, обработил асептично раната, поставяйки дрен и стерилна превръзка.

При последващ преглед от лекар ортопед-травматолог било взето решение, че раната трябва да се ревизира с оглед подкожна инфекция, като самата кост и плаката не са били засегнати /инфектирани/. Била извършена предоперативна анестезиологична конслутация и преценка, обективирана в нарочен документ /л. 145-146. том V/, като бил определен анестезиологичен риск категория ASA IV-E - много висок, като Т. П. била в тежко общо състояние и оперативната интервенция следвало да се извърши по спешност.

На 14.01.2017г. Т. П. била оперирана /оперативен протокол приложен на л.209-210, том V/, като била извършена ревизия на раната. Установени били данни за инфекция на подкожието с коаголуми и лизирана кръв. Некрозите били изчистени, раната промита и били поставени дренове и стерилна превръзка, след което пациентката била върната в Клиниката по интензивна терапия за продължаване на мероприятията, свързани с кардиологичните и дихателни проблеми. При последващото наблюдение на раната и смяна на превръзките от страна на д-р П. било констатирано, че няма изтичане на секрети и гной и е налице подобрение.

От водените във ВМА-София декурзуси /л.201-208:211-2 6. том V/ е видно, че въпреки назначените и провеждани терапии, състоянието на пациентката продължавало да бъде 4 тежко, а на 18.01.2017г. преминало в крайно тежко такова. В 22:00 на посочената дата, поради спадане сърдечната и дихателна честоти, Т. П. е била интубирана и поставена на апаратна вентилация, осъществен бил индиректен сърдечен масаж, включени съответни медикаменти, като в 03:33 ч. на 19.01.2017 г., независимо от реанимационните дейности, пациентката починала. Като причина за смъртта в декурзуса е посочена полиорганна недостатъчност. Сърдечен арест.

Видно от назначената СМЕ на труп /л.61-65, том 2/ , причина за смъртта на Т. П. е тежък възпалителен процес в белите дробове, развил се на фона на множество хронични заболявания и състояние след счупване на дясната бедрена кост, довели до сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.

От назначената по делото повторна деветорна експертиза /том 10/ е видно, че основната и водеща причина за смъртта на Т. П. е септичен шок. В генезата на смъртния изход са участвали всички останали тежки по форма хронични заболявания на сърдечно-съдовата й система, дихателната, кръвотворната, отделителната и стомашно-чревната й система Според вещите лица неправилно е да се приеме твърдението, че при Т. П. внезапно се е влошило здравето й от 14.01.2017г. до 19.01.2017г. Тази пациентка е била с множество тежки по форма, хронични соматични заболявания, приета е след прекарано инфекциозно и не напълно излекувано болестно увреждане на белите й дробове. С тежките й сърдечни проблеми, напълно неправилно е била оставена единствено на грижите на персонала на лечебното заведение, без да е предложено допълнително осигуряване на тази тежко болна жена с придружител от страна на близките й. Това е и причината за нейното падане от собствен ръст и полученото добре известно при възрастните хора счупване на бедрената й кост. При наличие на придружител е могло да бъде избегнат този животозастрашаващ инцидент, също допринесъл за леталния изход за пациентката, намираща се в старческа възраст.