Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5524 от 11.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13104/2023
Вид
Решение № 5524
Подписан
11.10.2024
В сила
11.10.2024
Състав
Златка Чолева, ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА, Цветелина Александрова Костова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5524 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100513104 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №15577/27.09.2023 г., постановено по гр.д. №19186/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав, по предявения от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД ответната община е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 627,40 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета №44012132112903/11.05.2021 г. за вреди, причинени на автомобил „Ауди А7“, с рег. № ******* при ПТП, настъпило на 06.05.2021 г. в р. София, поради попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2022 г., до окончателното й плащане.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника Столична община, в която се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Намира, че изложените в исковата молба твърдения не били доказани по несъмнен начин, доколкото в нея се твърдяло настъпване на процесното ПТП на ул. ******* докато разпитаният в откритото съдебно заседание водач на увредения автомобил бил заявил, че ПТП е настъпило на бул. „Цар Борис III“, като дори посочил точното място на настъпване: от Княжево посока Горнобански път, 1 където е трамвая, първата спирка посока светофара. Жалбоподателят твърди, че ул.

Чавдар Мутафов не е пресечка на бул. „Цар Борис III“, поради което не можело да се приеме, че поради изминалото време от инцидента водачът не си спомня мястото на събитието. В хода на първоинстанционното производство не било направено изменение на иска. Сочи, че с исковата молба бил очертан предмета на делото, който впоследствие бил изменен, като по този начин била затруднена защитата на ответника.

Необоснован бил изводът на съда, че било без значение дали ПТП-то е настъпило на ул. „Проф. Чавдар Мутафов“ или на бул. „Цар Борис III”. По изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, в който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от събраните по делото доказателства били установени всички предпоставки на претенцията. Сочи, че по делото било безспорно, че отговорност за причинените вреди носела Столична община. Предвид изложеното моли за потвърждаване на решението.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно правилността на атакуваното решение въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. За уважаването на исковата претенция на застрахователя срещу възложителя за имуществените вреди, причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо ищецът-застраховател да докаже следните правопораждащи факти: 1) наличие на застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2) за увредения да е възникнало право на вземане срещу възложителя по реда на чл. 49 ЗЗД – т.е. че поради виновно поведение на служител на ответника при или по повод изпълнение на възложената работа собственика на автомобила да е претърпял вреди;

3) застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск.

По делото е безспорно, а и от представената

2

Комбинирана застрахователна полица „Каско+“ № 440120211016589/24.06.2020 г., се установява наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключен между ищеца и Й.Г., с период на застрахователно покритие от 27.06.2020 г. до 23.59 часа на 26.06.2021 г. За договора имуществена застраховка е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Предвид изложеното съдът намира, че по делото е проведено пълно и главно доказване на наличието на облигационно правоотношение по договор за застрахова „Каско на МПС“ относно процесния увреден автомобил, действащ към момента на настъпване на процесното ПТП.

Спорен по делото във въззивната инстанция е въпросът дали процесното ПТП, твърдяно от ищеца е настъпило на посоченото в исковата молба място.

В исковата молба, подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД се сочи, че при движение в гр. София, по ул. „Проф. *******, МПС Ауди А7, рег. №******* с водач С.С., попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Същите обстоятелства са посочени и уведомление за щета, подадено до застрахователя на 11.05.2021 г.

Настоящият състав намира, че от гласните доказателства от разпита на св. С. – водач на процесния увреден автомобил, се установява, че на 06.05.2021 г., в гр. София е реализирано ПТП с л.а. „Ауди А7“, който при движение по бул. „Цар Борис III”, от кв. Княжево в посока Горнобански път, на първата спирка на трамвая посока светофара, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което били увредени предна дясна и задна дясна гума.

Същият извод относно мястото на настъпване на ПТП е направил и районният съд, но като е приел, че точното място на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие в случая е без значение, доколкото се установява, че същото е настъпило на улица в гр. София, за поддръжката на която отговаря ответната Столична община на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата, е уважил предявения иск.

Този извод на съда е неправилен. Ролята на исковата молба е да очертае спорното материално право, като посочи фактите, от чието осъществяване в обективната действителност зависи съществуването му и които подлежат на доказване в процеса с допустимите доказателства. Това са и фактите, около които ответникът изгражда защитната си позиция по спора. Когато някой от правопораждащите факти, въведени от ищеца, остане недоказан, искът подлежи на отхвърляне.

В случая недоказано остава твърдяното от ищеца обстоятелство, че ПТП е настъпило поради наличието необезаопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „Проф. ******* доколкото от показанията на св. С. – водач на увредения автомобил, става ясно, че на посочената в исковата молба дата пътнотранспортно 3 произшествие е настъпило, но не на посоченото в нея място, а по бул. „Цар Борис III”, от кв. Княжево в посока Горнобански път, на първата спирка на трамвая посока светофара. В този смисъл, недоказано остава, че на соченото в исковата молба място към момента на ПТП е била налице дупка на пътното платно, т.е. че е налице неизпълнение на задължението на общината да поддържа пътищата от общинската пътна мрежа за ул. „Проф. *******

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че искът на ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД ответната община е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 627,40 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета №44012132112903/11.05.2021 г. за вреди, причинени на автомобил „Ауди А7“, с рег. № ******* при ПТП, настъпило на 06.05.2021 г. в р. София, поради попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „Проф. ******* следва да бъде отхвърлен.

Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли предявения иск.

По разноските:

Предвид изхода на спора във въззивната инстанция, следва да бъде преразпределена отговорността за разноски в производството пред първата инстанция.

Предвид изводът за неоснователност на ищцовата претенция, на ищеца не се дължат разноски.

Ответникът – Столична община претендира заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно заплащане на правната помощ чл. 37 от Закона препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В редакцията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима към момента на претендиране от страна на ответника на заплащането на юрисконсултско възнаграждение, е предвидено, че за осъществяване на правна защита и съдействие по дела с определен материален интерес, се присъжда възнаграждение в размер от 100 до 360 лева.

Съдът, като прецени фактическата и правната сложност на делото, както и проявената от процесуалния представител на ответното дружество активност в процеса, намира, че на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

4

На въззивника-ответник следва да бъдат присъдени и сторените в производството пред въззивната инстанция разноски за държавна такса в размер на 25 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер от 100 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №15577/27.09.2023 г., постановено по гр.д. №19186/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав, с което е уважен предявеният от „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и ответната община е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 627,40 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета №44012132112903/11.05.2021 г. за вреди, причинени на автомобил „Ауди А7“, с рег. № ******* при ПТП, настъпило на 06.05.2021 г. в гр. София, на ул.

„Проф. ******* поради попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2022 г., до окончателното й плащане, както и в частта, с която Столична община, с адрес: гр. София, ул. „******* е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата в размер на 860 лева – разноски в производството пред първата инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* срещу Столична община, с адрес: гр. София, ул. „******* иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 627,40 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета №44012132112903/11.05.2021 г. за вреди, причинени на автомобил „Ауди А7“, с рег. № ******* при ПТП, настъпило на 06.05.2021 г. в гр. София, на ул. „Проф. ******* поради попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Столична община, с адрес: гр. София, ул. „******* сумата в размер на 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция, както и сумата в размер на 125 лева – разноски в производството пред въззивната инстанция.