Решение № 3286 от 29.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3286 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20241100506790 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 20.12.2023г., постановено по гр.д. № 50525/2022г. по описа на СРС, ГО, 127 състав, е уважен предявеният от Т. Г. М. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 400 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ухапване по крака от безстопанствено куче на 17.05.2022г. в района на „Южен парк“, вход-изход откъм МОЛ “Парадайс”, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.05.2022г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 2 400 лева до пълния предявен размер от 4 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата Т. Г. М., в която са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение. Конкретно се сочи, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото писмени и гласни доказателства и е присъдил занишен размер на обезщетението. Излага, че за един месец е бил назначен домашно-амбулаторен режим на лечение поради констатираната 1 временна нетрудоспособност. Освен това в резултат от ухапването се активирала стара травма на същия крак, което е довело до невъзможност да се придвижва самостоятелно за около един месец, имала е сериозни и непрестанни болки. Наложило се да прави раздвижвания и масажи, а раните от ухапването не били напълно зараснали и към настоящия момент. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел изпитания от нея страх и ужас от нападението, който продължава и до днес – страхува се да излиза сама от вкъщи, често се стряска, кара колегите й да я изпращат до дома й, за да не върви сама. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в цялост.

Насрещната страна Столична община оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е взел предвид всички относими и допустими доказателства по делото, включително е съобразил особеностите на конкретния случай при определяне на справедливия размер на присъденото обезщетение. Освен това са релевирани доводи, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърденията си за станалия инцидент, неговия причинител и претърпените болки и страдания. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

По делото е подадена въззивна жалба и от ответника Столична община срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че ищецът не е доказал по реда на пълното и главно доказване твърдението си, поставено в основанието на предявения иск, че кучето е безстопанствено. Счита, че събраните по делото гласни доказателствени средства са производни и не установят по несъмнен начин спорните обстоятелства. На следващо място, развити са съображения, че неправилно съдът е приел, че общината не е изпълнила задължението си за предприемане на необходимите действия за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, за тяхното настаняване в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране 2 животни. Сочи, че по делото е представена Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета за 2012-2016г., което налага извод, че не е налице противоправно бездействие. Излага, че ответникът е изпълнил всички установени в ЗЗЖ и в ЗВМД задължения. В този смисъл поддържа, че обстоятелството дали предвидените в законите мерки са адекватни и ефективни и дали са постигнати целите и задачите на Общинската програма, е ирелевантно за спора. Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради обстоятелството, че същото е присъдено в завишен размер. Не било съобразено, че възстановителният период е кратък; че няма данни за проведено лечение и закупени медикаменти, което сочи на еднозначен извод, че възстановяването е протекло бързо; няма данни за настъпили усложнения. По тези съображения счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответната община и първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната му част.

Въззиваемият Т. Г. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че предявената претенция е доказана въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и с оглед заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза. Аргументира становище, че по делото е установено, че предприетите от общината мерки са крайно недостатъчни, а упражняваният контрол е занижен и неефективен. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като 3 по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ухапване от безстопанствено куче.

Ищецът твърди претърпени имуществени и неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче на територията на Столична община. Сочи, че вредоносното деяние е настъпило поради неупражняване /бездействие/ на възложената на администрацията на СО дейност по изолиране на безстопанствените кучета и овладяване на популацията им. Ето защо се претендира отговорността на ответника за бездействия на негови служители при или по повод извършване на определена работа - чл. 49 от ЗЗД. Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез 4 бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по превенция за изолиране на безстопанствени кучета.

В контекста на отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта (служител или служители на общината, отговарящи за изпълнение на задълженията й по 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ) е положил дължимата грижа, като ако това не е сторено общината отговаря по чл. 49 ЗЗД /в този смисъл решение № 488/07.08.2012г. по гр.д. № 899/2010г. на ВКС, ІV ГО; решение № 368/18.11.2015г. по гр.д. № 2045/2015г. на ВКС, ІV ГО; решение № 308/03.01.2018г. по гр.д. № 1068/2017г. на ВКС, ІV ГО; решение № 50151/19.10.2022г. по гр.д. № 2598/2021г. на ВКС, ІІІ ГО/. Общината може да се освободи от отговорност като докаже, че предписаните от Закона за защита животните /ЗЗЖ/ действия са осъществени с дължимата грижа - изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, за тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината.

5

На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 17.05.2022г., около 12, 10 часа, в района на „Южен парк“ в гр. София, входизход откъм МОЛ “ПАРАДАЙС”, ищцата Т. Г. М. е била нападната в гръб, съборена на земята и ухапана в областта на лявата подбедрица от куче, като са й причинени следните травматични увреждания: кръгла рана по задновътрешна повърхност на средната трета на лява подбедрица, с характеристики на разкъсно-контузна рана. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, която преценена по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира, се установява, че травмите са характерни по вид, форма и морфологична конфигурация, за въздействие от кучешките зъби при ухапване от куче, поради което те отговарят на получени по време и място, за които се твърди в исковата молба, а именно в резултат на ухапвания от куче при инцидента.

Вещото лице е посочило, че подобни травми водят до изявени болки, страдания, временни функционални смущения, като при благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения, възстановяване настъпва за около 3-4 седмици след инцидента. За травмите от ухапване от куче е много често настъпване на възпалителни усложнения, поради продължително бактериално замърсяване, проникващо в дълбочина на меки тъкани на подкожието. Поради това при травми от ухапване от куче винаги е налице сравнително по-продължителен от средностатистическия възстановителен период. В заключението е посочено още, че на пострадалата е приложено лечение с обработка на нараняванията, поставена е противотетанична ваксина и наложена превръзка, назначено е антибиотично лечение, насочена е за противобясна ваксина. При извършен контролен преглед на 31.05.2022г. е било констатирано развитие на възпалителни промени, като е било продължено антибиотичното лечение, включително е било препоръчано лечение със специализиран масаж. Вещото лице е направило извод, че теоретично не може да се изключи възстановителният процес да е пролонгиран, особено ако травмата е нанесена на предварително увреден крак в областта на подбедрицата при друг инцидент. Формирано е заключение, че при тези данни не може да се очаква да има последици от травмата, освен малък белег от раната в областта на подбедрицата.