Решение № 201 от 15.10.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. С., 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р.с. – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20221870101158 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на В. Д. Н., ЕГН ********** срещу Д. Л. Н.А с ЕГН **********. Твърди се с исковата молба, че страните са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение № 46 от 19.04.2022 год., постановено по гр.д. № 955/2021 г. по описа на Р.с., град С..

Твърди се, че по време на брака, на 08.11.2016 год., ищецът и ответницата са сключили договор за потребителски кредит № 1610281948656175, отпуснат от „Р. (Б.)" ЕАД, ЕИК *********. Размерът на кредита бил 33 314,60 лв., който следвало да бъде погасен на равни месечни вноски от 352,54 лева в срок от 05.12.2016 година до 05.11.2026 год., общата сума, която следва да бъде изплатена на банката за посочения период била 44 353,69 лв. Твърди се, че на 18.01.2021 година от ищецът В. Н., с нов договор за кредит № 2101 152872520175 на „Р. (Б.)“ ЕАД, рефинансирал договора за кредит № 1610281948656175 от 08.11.2016 год., като погасил остатъка в размер на 21 569,35 лева. Твърди, че липсва уговорка за разпределение на задълженията във вътрешните отношения между солидарните длъжници, поради което същите отговорят поравно във вътрешните си отношения и претендира регресно вземане срещу ответника в размер на 10 784,67 лв., представляващо половината от заплатеното от него за пълно погашение на кредита от 2016 г.

От ответника е постъпил отговор, с който иска се оспорва. Твърди се, че кредита от 2016 г. е погасен с общи средства на съпрузите. Предявено е искане с правно основание чл. 127, ал. 2 изр. 1 от ЗЗД, за заплащане на част в размер на 10 784,67 лв., представляваща припадащата се на другия солидарен длъжник част.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа иска. Процесуалния представител на ответника оспорва иска, 1 излага доводи, че средствата по кредита са използвани само от ищеца и че имали уговорка кредита да се погасява само от ищеца.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от представените по делото писмени доказателства, че страните са бивши съпрузи, сключили са граждански бран на 06.03.2005 г., като бракът е прекратен с развод с решение № 46 от 19.04.2022 год., постановено по гр.д. № 955/2021 г. по описа на Р.с., град С.. Не се спори между страните, че решението не е обжалвано и е влязло в сила с изтичане срока за обжалването му на 04.05.2022 г. От обвързващата сила на мотивите на съдебното решение може да се приеме за установено, че страните са във фактическа раздяла от лятото на 2021 г., когато жената е напуснала семейното жилище.

Установи се от представения договор за потребителски кредит № 1610281948656175, че на 08.11.2016 г. страните като солидарни длъжници и „Р. (Б.)" ЕАД сключили договор за потребителски кредит, по силата на който Банката отпуска кредит в размер на 33314.60 лева, който ще бъде използван за потребителски нужди и е с краен срок на погасяване 05.11.2026 г.

Установи се от представения договор за потребителски кредит № 2101 152872520175, че на 18.01.2021 г. ищецът В. Н. и „Р. (Б.)" ЕАД сключили договор за потребителски кредит, по силата на който Банката отпуска кредит в размер на 41800 лева, който ще бъде използван за потребителски нужди и е с краен срок на погасяване 05.02.2031 г.

На 18.01.2021г. К.Б.С.Б. Б. ЕАД издава банкова референция на името на В. Д. Н., ЕГН ********** в уверение на това че на 08.11.2016г., е сключил с К.Б.С.Б. Б. ЕАД потребителски кредит №1610281948656175 за сумата от 33314,60лв. с Кредитополучател В. Д. Н. и съдлъжник Д. Л. Н.а, който е обслужван от сметка BG18RZBB91551003068794 с титуляр В. Д. Н.. На 18.01.2021 г. остатъка по кредита в размер на 21569,35лв. е предсрочно погасен с предоставянето на нов потребителски кредит №2101152872520175 с Кредитополучател В. Д. Н..

От разпита на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че на 18.01.2021 г. след подписване на Договор за потребителски кредит с №2101152872520175 по сметка с IBAN BG18RZBB61551003068794 с титуляр В. Д. Н. е постъпила сумата от 41800,00лв. На същата дата /18.01.2021г./ банката погасява предсрочно задължението от 21569,35лв. по Договор за потребителски кредит №1610281948656175 от 08.11.2016 год. Погасяването на остатъка от първия кредит, който е в размер на 21 569,35 лв., е настъпило с изтеглянето на кредит от В. Д. Н., като погасяването е станало като автоматична счетоводна операция от банката, без да има касово изтегляне и повторно внасяне на сумата.

По делото бе разпитан свидетелят Т. – баща на ответника, според който средствата от потребителския кредит от 2016 г. били предназначени 2 ищецът да ремонтира жилище, дарено му от родителите му, в което съпрузите живеели, като фактически ремонт не бил извършен. Същото жилище е било семейното жилище през време на брака. Според свидетеля, ищецът бил казал, че сам ще си покрива кредита. Дарението на жилището се установи от представения нот.акт № 136, том 1А, рег.№ 1683, дело № 125/2015 г. на нотариус № 239. Същото жилище е било семейното жилище през време на брака, което е видно от съдебното решение за развод.

По делото се събраха извлечения от сметки, обсъдени от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, неотносими към настоящия спор, поради заявено оттегляне на иска за сумата от 4025 лв. и оттегленото възражения на ответника за прихващане.

По делото не бяха представени доказателства, от които категорично да се установи, че средствата от потребителския кредит от 2016 г. не са били употребени или са разходвани за несемейни нужди.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

Доказа се, че страните са поели договорно задължение по договор за потребителски кредит № 1610281948656175, от 08.11.2016 г., с който договор страните се задължили като солидарни длъжници към кредитодателя - „Р. (Б.)" ЕАД с последващо фирмено наименование "К.Б.С.Б. Б." ЕАД, понастоящем преобразувано. Независимо от обстоятелството, че страните са били съпрузи към момента на сключване на договора, солидарността по отношение на поетото задължение произтича самостоятелно на договорно основание, а не по силата на чл. 32, ал. 2 от СК при поемане на задължение за задоволяване на нуждите на семейството. Независимо от това, за пълнота следва да се отбележи, че по делото не се установи сумата по кредита да е била предназначена за нужди само на единия от съпрузите, а не за задоволяване на нуждите на семейството.

Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният длъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му, без значение дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез поемане на ново задължение от погасилия дълга. Когато един от солидарните длъжници – бивш съпруг, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг. Такова регресно право възниква и ако изплащането от страна на единия от съпрузите на солидарно възникналия дълг, е станало по време на брака, но с негови лични средства. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. В настоящият случай кредитът от 2016 г. е погасен с твърдяното рефинансиране не посредством имущество, представляващо съпружеска имуществена общност. СИО представляват само вещните права, а кредитът, поет от ищеца на 18.01.2021 г. е облигационно вземане към банка. Ето защо съдът приема, че сумата от 21569,35 лв. с която е погасен кредитът от 2016 г. произтича от 3 облигационно вземане на ищеца към банката по силата на договора за потребителски кредит от 18.01.2021 г. и която сума поради това не представлява съпружеска имуществена общност. Ето защо настоящия състав приема за установено, че ищецът е погасил чрез плащане задължението в размер на 21569,35 лв., по което солидарни длъжници са той и ответницата. С горното на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД след прекратяването на брака между двамата ищецът е придобил вземане към ответникът за припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга. От съдържанието на договора за кредит не се установява солидарните длъжници да са уговорили неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг.

Такива уговорки не се установяват и от събраните по делото доказателства.

Изявленията на свид. Т., че ищецът бил казал, че сам ще си плаща кредита не съставлява несъмнено доказателство за такава уговорка между страните, която да обори установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция. Ето защо съдът намира, че в отношенията между солидарните длъжници важи правилото, че това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. При липсата на доказателства за противното и оглед прекратяване на брака между страните, платеното от ищеца съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД следва да се понесе от солидарните длъжници по равно - презумпцията за равенство в дяловете не е опровергана. В този смисъл ищецът има право да претендира от ответницата сумата, която надвишава припадащата му се част от дълга. Доколкото се претендира сумата от 10 784,67 лв., съдът намира, че тя представлява припадащата се на другия солидарен длъжник част в размер 1/2 от последната погасителна вноска от договора за кредит от 2016 г., изплатена на 18.01.2021 г. след подписване на Договор за потребителски кредит с №2101152872520175 чрез погасяването на остатъка от първия кредит, който е в размер на 21 569,35 лв., което е настъпило като автоматична счетоводна операция от банката, без да има касово изтегляне и повторно внасяне на сумата. Тъй като няма нито твърдения, нито доказателства ответникът да е заплащал в повече по същия договор за кредит за времето от сключването му през 2016 г. до датата на погасяването му , нито има претенции за периода от страна на ищеца, то съдът намира, че до 18.01.2021 г. участието на солидарните длъжници в погасяване на задължението им е било в съответствие с припадащите им се части, а за сумата от 21 569,35 лв., която несъмнено се установи да е заплатена с лични средства еднолично от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати припадащата му се част от 1/2 и възлизаща на 10 784,67 лв.. Ответникът следа да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2022 г.- датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

При този изход на делото съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 431,39 лв. за заплатена държавна такса съобразно цената на иска, сумата 180 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице и сумата от 1321 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с направеното възражение от процесуалния представител на ответника.

4

Мотивиран от изложеното

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД Д. Л. Н.А с ЕГН ********** да заплати на В. Д. Н., ЕГН ********** сумата от 10 784,67 лв., представляваща припадащата се част на солидарния длъжник от изплатеното от другия солидарен длъжник задължение в общ размер на 21 569,35 лв. по договор за потребителски кредит № 1610281948656175, от 08.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Д. Л. Н.А с ЕГН ********** да заплати на В. Д. Н., ЕГН ********** сумата от 431,39 лв. – разноски за заплатена държавна, сумата 180 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице и сумата от 1321 лв.разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва от страните пред Софийски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.