Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 875 от 07.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 688/2023
Вид
Определение № 875
Подписан
07.04.2023
В сила
07.04.2023
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Величка Запрянова Запрянова, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 875 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. З.а като разгледа докладваното от Величка З. З.а Въззивно частно гражданско дело № 20235300500688 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 12711/08.02.2023 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, чрез юрисконсулт Х. А., против Разпореждане № 2261/25.01.2023 г., поправено с разпореждане № 2853/23.02.2023 г., постановено по ч. г. д. № 213/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 1226/06.01.2023 г., подадено от жалбоподателя срещу А. З. М., ЕГН **********.

С жалбата са релевирани подробни съображения за необоснованост на атакувания акт и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдържат се оплаквания, че не са налице пречки по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за сумите предмет на заявлението, доколкото пред заповедния съд са изложени обстоятелства относно сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ЕООД Рамков договор за поръчителство от 10.07.2019 г. по силата на който второто дружество се е задължило да поръчителства за задълженията на заемополучателя. Сочи се, че фактите относно прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за цесия, уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост, размера на дължимите суми подлежат на доказване в хода на иницииран исков процес, в случай че такъв се развие.

1

Посочена е съдебна практика. Отправено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и вместо това да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по ч. г. д. № 213/2023 г. по описа на РС Пловдив е образувано по подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжник А. З. М. за вземания, произтичащи от договор за паричен заем № 3766125/12.02.2020 г., както следва: 671,72 лева – главница; 46,20 лева – договорна лихва за периода 21.02.2020 г. – 21.08.2020 г.; 103,60 лева – мораторна лихва за периода 22.08.2020 г. – 16.12.2022 г. и законна лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на заявителя по сключен с „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК 202513690, като цедент, Рамков договор за покупко – продажба на вземания от 02.03.2020 г. и приложение № 1/02.06.2022 г., като задължението на длъжника А. М. към „Файненшъл България“ЕООД, произтича от заплатеното от последното дружество, като поръчител спрямо заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“АД, изискуемо задължение по договора за паричен заем № 3766125.

С Разпореждане № 791/10.01.2023 г. така подаденото заявление е оставено без движение по съображения за нередовност и до заявителя са дадени указания в тридневен срок от съобщението, да посочи какъв договор е следвало да сключи „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи асет мениджмънт“АД, съгласно сключения с потребителя договор за предоставяне на поръчителство; възникнало ли е правоотношение между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за поръчителство, съответно кога е бил сключен договора и за какви задължения се е отнасял и какво е конкретното правоотношение между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, във връзка с което се твърди да са платени задълженията по договора за заем. В дадения срок е постъпила молба вх.№ 2

7213/24.01.2023 г. от заявителя, в която се сочи, че на 10.07.2019 г. между „Изи асет мениджмънт“ АД, като кредитор, и „Файненшъл България“ ЕООД, като поръчител, е сключен Рамков договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря солидарно с потребители по договори за потребителски кредити, сключени с кредитора, за изпълнението на задълженията им. Посочено е, че плащанията са направени съгласно поетия ангажимент по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, за сключване на договор за поръчителство със заемодателя.

С обжалваното сега разпореждане заявлението е отхвърлено изцяло, по съображения, че с подадената молба заявителят не е отстранил констатираните нередовности, а е внесена допълнителна неяснота относно конкретното правоотношение, на което заявителят се позовава, за да обоснове плащането на сумите от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи асет мениджмънт“ АД, след като правоотношението между дружествата, обосноваващо солидарната отговорност всъщност предхожда договора, който се сочи като причина за възникване на тази отговорност.

Изводът на съда за наличието на основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е правилен.

Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.

1 и 2 от ГПК. При констатиране на несъответствие между съдържанието на заявлението и посочените изисквания съдът трябва да предостави възможност на заявителя да отстрани пороците на заявлението, а ако не стори това, заявлението се отхвърля – чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

В случая заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените в заявлението суми, като е посочил, че плащането на задълженията от „Файненшъл България“ ЕООД са направени в изпълнение на сключен на 12.02.2020 г. договор за представяне на поръчителство № 3766125, със страни потребителят (заемополучателят), който възлага и „Файненшъл България“ ЕООД, който се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство със заемодателя, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред заемодателя за задълженията му по договора за паричен заем № 3766125. В молбата за отстраняване на 3 нередовности, е посочено, че между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД има сключен рамков договор за поръчителство от 10.07.2019г., по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с потребители по договори за кредит.

Отново се заявява, че плащанията са направени съгласно поетия ангажимент по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, за сключване на договор за поръчителство със заемодателя, какъвто не се твърди да е бил сключван. Така остава неизяснено конкретното правоотношение, на което заявителят се позовава, за да обоснове плащането на сумите от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи асет мениджмънт“ АД, при положение, че се сочи рамков договор за поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи асет мениджмънт“ АД, сключен преди възникването на задължението, съгласно сключения на 12.02.2020 г. с потребителя договор за представяне на поръчителство № 3766125, като не се посочва каква е връзката между тези два договора. Поради това заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2, във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и доколкото вече е изпълнена процедурата по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено.

Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил законосъобразен акт. Подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2261/25.01.2023 г., поправено с разпореждане № 2853/23.02.2023 г., постановено по ч. г. д. № 213/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5