Решение № 50 от 10.02.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр.Велинград, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210100770 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от С. Д. А. против Е. М. ЕООД, ЕИК: 131001375, за признаване на установено несъществуване на вземане на ответника спрямо ищцата за сумата от 5 360, 86 лв. неизплатена главница по договор за потребителски кредит № FL592118/17.06.2011 год., сключен между А. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като погасено по давност.

Ищцата твърди, че като длъжник по договор за потребителски кредит с Юробанк България ЕАД срещу нея в полза на банката била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 144/25.03.2014г. по ч. гр. дело № 259/2014 г. на РС Велинград и изпълнителен лист от същата дата за сумите 5 360.86 лв. просрочена главница, ведно със законна лихва, считано от 21.03.2014 г.. до изплащане на вземането, 1 178.42 лв. просрочена договорна лихва, считано от 17.07.2011 г. до 17.07.2012 г. включително, 212.18 лв. лихва за просрочие за периода от 18.07.2012 год. до 20.02.2014 год., 135.03 лева — разноски, за заплатена държавна такса и 411.05 лева за адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадената заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело 9463/2014г. по описа на ЧСИ М.Б. рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд. Срещу заповедта за изпълнение не било подавано възражение и същата влязла в сила. Общото задължение, включително с разноските по изпълнителното дело към дата 11.05.2022 год. възлизало на 13.345,10 лв.

Сочи, че към момента на започване на изпълнението давностния срок по чл. 117 33Д не бил изтекъл. С молбата за образуване на изпълнителното дело 1 първоначалният взискател не поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ, а само да се образува ИД, да бъде изпратена ПДИ на посочените длъжници, както и да бъдат извършени справки в РУСО, КАТ, ОБЩИНА, АВ за наличие на земеделски земи и банкови сметки, поради което това действие не прекъсвало давността.

От направените отбелязвания върху изпълнителния лист за периода от 17.11.2014 год. до — 22.07.2016 год. било видно, че постъпвали суми за събиране на вземането, които били изплатени на взискателя. След последно преведената на 22.07.2016 год. сума по сметка на взискателят по изпълнителното дело, до наложения запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от търговско дружество „КРЕЗ ФУУДС” ЕООД гр. Велинград, чрез Запорно съобщение с изх. № 31043/11.05.2022 год., бил изтекъл двугодишния срок, през който спрямо нея не били извършвани други валидни изпълни действия, годни да прекъснат давността, поради което процесното ИД се е прекратило - ех lege.

Счита, че вземането на частният правоприемник — цесионера, ответник, било погасено по давност, тъй като изтекъл изискуемият от закона 5- годишен давностен срок, поради които не подлежало на принудително изпълнение.

Сочи, че след последното валидно изпълнително действие по събиране на вземанията от 22.07.2016 г., когато била преведена сумата от 100, до 22.07.2018г., взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането, такива не били предприемани, поради което настъпила перемпция и изпълнителното производство се прекратило по силата на закона. Всички извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало били годни да прекъснат давността, не са породили този ефект, тъй като били извършени след настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство. Следователно новата петгодишна давност е започнала да тече от датата на последно преведената сума, а именно на — 22.07.2016 г. и била изтекла на 22.07.2021 г., тъй като не е била прекъсната или спряна. Перемирането на делото лишавало взискателя от възможността по прекратеното изпълнително дело да иска да се предприемат изпълнителни действия, а само можел да иска образуване на ново изпълнително дело. Поради изтичане на двегодишен срок от последните действия на принудително изпълнение, изпълнителният процес се е прекратил ех lege на 22.07.2018 г. От този момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга били лишени от правно основание, доколкото били извършени по вече прекратеното изпълнителното. Предприетите по вече прекратеното изпълнително дело изпълнителни действия не прекъсвали погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. ”В” ЗЗД. Тези действия се също се считали обезсилени по право след прекратяването на принудителното изпълнение и не пораждали нито материалноправни, нито процесуални последици.

2

По тези съображения извършените впоследствие изпълнителни действия по налагане на запори на вземания чрез изпращане на запорни съобщения до трети задължени лица в случая били правноирелевантни Независимо от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство настъпило ех lege на 22.07.2018 г. , следвало да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 22.07.2016 г., когато било извършено последното релевантно изпълнително действие.

Следователно давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право, била изтекла преди депозиране на исковата молба за образуване на настоящото дело-за вземането за главница и разноски на 22.07.2021г., а за лихви на 22.07.2019 г.

Поради гореизложеното иска от съда да признае за установено в отношенията й с ответника несъществуване на вземане в размер на 5 360,86 лв. главница по Договор за потребителски кредит, сключен с Юробанк България АД, за който е издадена Заповед № 144 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.03.2014г. и изпълнителен лист, като погасено по давност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска.

Сочи, че приложимият в случая петгодишен давностен срок е прекъсван и от прекъсването му е започвала да тече нова погасителна давност за вземането.

Излага, че още след образуване на изпълнителното дело са искани и са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и погасителната давност за вземането. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело, налагани били запори, извършвани били описи, искани били поредица от изпълнителни действия. През годините ищцата извършвала доброволни плащания, които също прекъсвали давността. Сочи, че давността в изпълнителния процес се прекъсвала многократно - с предприемането на всеки един изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. Въз основа на издаденият изпълнителен лист било образувано изпълнително дело, налагани били запори, извършвани били описи, искани били поредица от принудителни изпълнителни действия.

Давността в изпълнителния процес била прекъсвана многократно. Също така А. подписала споразумения, които не изпълнявала, но с които направила отказ от погасителна давност.

Оспорва доводите на ищцата, че две години след последното извършено изпълнително действие, извършените други такива били правно нищо. Счита за неприложими указанията дадени с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което било обявено за изгубило сила 3

Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд относно спирането на давността по време на висящ изпълнителен процес, по отношение на предприетите преди постановяването му изпълнителни производства.

Поради гореизложеното, намира, че изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не били погасени.

Излага също, че погасителната давност нямала за правна последица погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува, като естествено и длъжникът продължавал да дължи. Единствено погасена била възможността да бъде искано принудителното му изпълнение. Това не лишавало длъжника от възможността да изпълни доброволното. Следователно плащането на погасено по давност вземане било дължимо плащане, представлявало погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок.

Иска от съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита следното от фактическа и правна страна.

Заради неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL592118/17.06.2011г., в полза на Юробанк България ЕАД е издадена Заповед по чл. 417 ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 144/25.03.2014г. по ч. гр. д. 259/2014г. на Районен съд Велинград, ведно с изпълнителен лист, срещу С. Д. А. и К. И.а А., за заплащане солидарно на сумата от общо 6 751,46 лв., от която главница в размер на 5 360,86 лв., договорна лихва в размер на 1178,42 лв. за периода 17.07.2011г.-17.07.2012г., 212,18 лв. лихва за просрочие за периода от 18.07.2012г. до 20.02.2014г., ведно със законна лихва, считано от 21.03.2014г. до изплащане на вземането, 135,03 лв. разноски за държавна такса и 411, 05 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

По молба на взискателя, въз основа на издадения изпълнителен лист, на 03.10.2014г. е образувано изпълнително дело № 9463/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС.

До ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 73278/08.10.2014г. да заплати сумата 5 360,86 лв. главница, ведно със законна лихва върху нея от 21.03.2014г., възлизаща на 299,91 лв., 3 231,61 лв. неолихвяема сума, такса по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ в размер на 816,61 лв., ведно с всички следващи се такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ, а също и присъдените публични държавни вземания по чл. 458 ГПК. Поканата е получена на 16.10.2014г., видно от приложеното по изпълнителното дело известие за доставяне.

4

Наложени са запори върху вземанията на ищцата за трудово възнаграждение от Налекс Груп ООД, както и върху вземанията й по откритите на нейно име банкови сметки в банките в страната.

По молба на ищцата наложените запори по банковите сметки й в Банка ДСК ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД, са вдигнати до размера на получаваните суми за месечни помощи за отглеждане на дете и обезщетения и помощи по чл. 114А КСО, като несеквестируеми, съгласно чл. 444, т. 8 ГПК. Запорът е останал наложен за суми, постъпващи на други основания и срещу банкови сметки, открити след датата на налагането му, както и за всички бъдещи вземания на банката, до окончателното изплащане на цялото задължение. Съобщенията за вдигане на запора са връчени на Банка ДСК ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД на 23.10.2014г. и 12.11.2014г.

На 18.01.2016г. Юробанк България АД прехвърлил на ответника „Е.

М.“ ЕООД задължението на С. Д. А. по Договор за потребителски кредит № FL592118/17.06.2011г. С молба от 25.02.2016г. цесионерът е уведомил съдебният изпълнител за извършеното прехвърляне, поискал е да го конституира като взискател изпълнително дело № 9463/2014г. и да привежда постъпилите и постъпващите суми по сметка на цесионера. Със същата молба е поискано принудителното изпълнение да се насочи срещу всички задължени лица. Посочено е към 05.02.2016г. задължението е в размер на 8 713, 46 лв.

На 06.07.2017г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител да се извърши справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ на името на С. Д. А. и в случай, че има такива, да се наложи запор върху тях.

До Юробанк България АД, Банка ДСК ЕАД, Централна кооперативна банка АД са изпратени запорни съобщения от 24.07.2017г., с които са наложени запори на вземания на А. по откритите на нейно име банкови сметки в тези банки. Запорните съобщения са връчени на третите задължени лица Юробанк България АД на 26.07.2017г., Банка ДСК ЕАД на 26.07.2017г. и на Централна кооперативна банка АД на 27.07.2017г.