Решение № 870 от 07.07.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 07.07.2020г. Град П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд X-ти състав

На 24 юни

Година

2020

В открито заседание в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

Секретар: БОЖУРА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2440 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Емилия Максимова, срещу К.М.К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 798,10 лева, от които сумата от сумата 708.48 лв. /Седемстотин и осем лв. и 48 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 89.62 лв.

/Осемдесет и девет лв. и 62 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 04.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 708.48 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 04.10.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д.

№ ***** по описа на съда за 2018 г., на ПРС.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител- адв. Г. ***, е депозирала отговор на исковата молба, представен в срок, озаглавен становище, като в същия е било поискано да се извърши справка в НОИ дали ответникът работи, като такава е била извършвана по делото и да се направи опит за лично връчване на книжата по делото, като и това е било сторено по делото.

Конкретни възражения не са посочени по исковата молба.

В проведените по делото няколко съдебни заседания, двете страни поддържат, респективно оспорват исковата молба, като от страна на ищеца във връзка с оспорванията, направени от ответната страна са били събрани и множество допълнителни писмени доказателства. По делото предвид становището на процесуалния представител на ответната страна, съдът с нарочно протоколно определение е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти по делото, а именно, че се касае за топлоснабден имот, а именно такъв, находящ се в гр. П. ул.”Ю.Г.”, бл.27, вх.А, ап.213, както и фактът, че до него е доставяна топлоенергия за сумите посочени като главница и лихва, за процесния период, както е вписан, поради което и по делото не са били изслушвани СИЕ и СТЕ, като спорен по делото е останал факта досежно пасивната процесуална легитимация на ответника и дали същият е в облигационна връзка с Дружеството.

За доказване на процесните факти, ищцовата страна е ангажирала допълнително писмени доказателства, а именно: придружително писмо от Община П., Дирекция „МПТ“, писмо с изх.№ 20/МСИ-704-1/15.06.2020 г. на община П., Дирекция „МДТ“, ведно с декларация по чл. 14 ЗМДТ, Акт № 7523 за частна общинска собственост, молба за откриване на партида на битови нужди, подадена от ответника по делото на 09.08.2009 г. ведно с декларация, писмо на Кмета на Община П., с изх.№ 18/СЛУ-8821/09.01.2019 г. и Заповед №864/22.05.2009 г., видно от която лицето К.М.К., е бил настанен в имота, собствен на община П., видно от представеното АДС и декларацията по чл.14 от ЗМТД, със Заповед на кмета на Общината, като ответникът се явява наемател на имота, а съобразно писмото на кмета на ОБщината от 09.01.2019 г. това обстоятелство не е променено и към момента и видно от описанато в писмото за процесния период, имотът се владее именно от ответника. Представена е и /стр. 75 от делото/- Заповед за настаняване № 864 от 22.05.2009 г., видно от която лицето като крайнонуждаещо се е настанено в процесното жилище и изрично в Заповедта е посочено, че същото следва да поеме заплащането на консумативите в жилището, в това число и за топлоенергия, ел енергия, вода и канализация. Заповедта е била връчена и подписана собственоръчно, което не е оспорено по делото от ответника К. на 26.05.2009 г.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед №5137/17.10.2018 г. по ч.г.д.№ 7072/2018 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът

“Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: а именно: придружително писмо от Община П., Дирекция „МПТ“, писмо с изх.№ 20/МСИ-704-1/15.06.2020 г. на община П., Дирекция „МДТ“, ведно с декларация по чл. 14 ЗМДТ /където имотът е деклариран като собствен на Община П./, Акт № 7523 за частна общинска собственост, видно от която имотът е собствен на Община П., молба за откриване на партида на битови нужди, подадена от ответника по делото на 09.08.2009 г. ведно с декларация, писмо на Кмета на Община П., с изх.№

18/СЛУ-8821/09.01.2019 г. и Заповед №864/22.05.2009 г., видно от която лицето К.М.К., е бил настанен в имота, собствен на община П., видно от представеното АДС и декларацията по чл.14 от ЗМТД, със Заповед на кмета на Общината, като ответникът се явява наемател на имота, а съобразно писмото на кмета на Общината от 09.01.2019 г. това обстоятелство не е променено и към момента и видно от описаното в писмото за процесния период, имотът се владее именно от ответника. Представена е и /стр. 75 от делото/- Заповед за настаняване № 864 от 22.05.2009 г., видно от която лицето като крайнонуждаещо се е настанено в процесното жилище и изрично в Заповедта е посочено, че същото следва да поеме заплащането на консумативите в жилището, в това число и за топлоенергия, ел енергия, вода и канализация. Заповедта е била връчена и подписана собственоръчно, което не е оспорено по делото от ответника К. на 26.05.2009 г. Съдът намира, че от така представените доказателства се установява безспорно, че общината е собственик на имота, но от 2009 г., в това число и понастоящем и към процесния момент, същият се ползва на правно основание, цитирано по-горе от лицето ответник, които е наемател на имота, а общината се явява „гол собственик”, като последният, видно и от цитираната заповед е задължен да заплаща консумативите на имота, в това число и за топлоенергия и ел. енергия. Следователно, задължението в случая е именно за ответника и именно той се явява в облигационна връзка, в качеството му на ползвател на услугата с ищцовото Дружество и същият е потребителят на тази услуга / виж в този см досежно качеството на задълженото лице- Решение №339 от 27.09.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 431 по описа за 2019г., където в мотивната част на Решението ПОС е посочил, че –„За да уважи иска срещу ответника,

Пернишкият районен съд е изходил от обстоятелството, че въз основа на нотариален акт от 15. 10. 1997г. ответникът е носител на голата собственост по отношение на процесния апартамент, а прехвърлителите са си запазили безвъзмездно правото на ползване на същия, като впоследствие Л.М.е починала и нейното ограничено вещно право на ползване се е погасило със смъртта й на 24.

01. 2014г. Приел е, че безвъзмездно ползване означава, че носителят на това право не дължи за ползването си не само наем на собственика, но и никакви разноски, данъци, такси и всички други разходи по чл. 57 от ЗС. В тази насока се е позовал на решение № 450 от 18. 06. 2009г. на ВКС по гр. д. № 508 / 2008г., III г. о. и на решение № № 149 от 21. 05. 2018г. по в. гр. д. № 00169 по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен съд.“, но впоследствие в мотивната част, съдът е посочил, че –„Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № **том ***дело № ****/****г., на нотариус Н.З., на 15. 10. 1997г. К.М.и Л.М.са дарили на сина си В.К., процесия топлоснабден апартамент, находящ се в гр. П., кв. „Т.Л.“, ул. „* ***“, бл**ап**за който се претендират процесните суми за незаплатена топлинна енергия. Прехвърлителите са запазили вещното право на ползване върху целия апартамент – заедно и поотделно. При това положение В.К.е носител на голата собственост на апартамента, а К.М.и Л.М./до нейната смърт/ са носителите на вещното право на ползване на апартамент и като такива отговарят за направените разходи за апартамента, включително и за доставена топлинна енергия…/.

Настоящият съдебен състав, напълно споделя изложените от ПОС, изводи, като намира, че ответникът по настоящото дело К.М.К., с ЕГН: **********, се явява именно лицето, което следва да отговаря за направените разходи за апартамента, включително и за доставена топлинна енергия, като се доказва безспорно по делото, че същият има качеството ползвател, като възраженията на процесуалния му представител в тази насока,съдът намира за напълно неоснователни. Следва само в допълнение да се посочи, че ирелевантно е дали ползването е възмездно или безвъзмездно такова, при положение, че същото е безспорно доказано, като в случая е доказано и че същият е наемател на имота.

Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8075d5e9-3c14-4c3c-9a6b-af3b8d06931e