Определение № 242 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 144/2023
- Вид
- Определение № 242
- Подписан
- 11.05.2023
- В сила
- 11.05.2023
- Състав
- Венцислав Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242 гр. Пазарджик, 11.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20235200100144 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба вх. № 2066/01.03.2023 г. на Г. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. ***, чрез адв. С. от АК - П., против Община Велинград, ЕИК 000351580, с адрес: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета К. К., за признаване за установено, че ответникът длъжи сумата от 124 424.05 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение № 8/06.01.2023 г. по ч. гр. д. № 19/2023 г. на РС - Велинград, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, вземането представлява част от общ размер от 154 424.05 лева.
В тази връзка е и Разпореждане № 406/21.03.2023 г. по ч. гр. д. № 19/2023 г. на РС - Велинград, с което е допусната по реда на чл. 247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед, а именно, че се касае до главница от 124 424.05 лева, част от вземане в общ размер от 154 424.05 лева.
Съдът съобразява, че в Окръжен съд – Пазарджик и м а предходно образувано гр. д. № 143/2023 г. по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, което има връзка с настоящото, изразяваща се в това, че по него ищец е също Г. Х. Б., с предмет установителна претенция за остатъка от същото адвокатско възнаграждение, а именно за частта от 30 000 лева (124 424.05 лв. + 30 000 лв. = 154 424.05 лв.), за което е издадена заповед за изпълнение № 3/05.01.2023 г. по ч. гр. д. № 5/2023 г. на РС - Велинград.
В тази връзка е и Разпореждане № 398/21.03.2023 г. по ч. гр. д. № 5/2023 г. на РС - Велинград, с което е допусната по реда на чл. 247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед, а именно, че се касае до главница от 30 000 лева, част от вземане в общ размер от 154 424.05 лева.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 213 от ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.
Съгласно Определение № 17/4.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5218/2014 г., II г. о., според което при съединяване на дела по чл. 213 от ГПК, преценката за размера на цената на иска (включително с оглед определянето на родово компетентния като първа инстанция съд) следва да се извършва при отчитане естеството на връзката между отделните дела, т. е. когато, видно от обстоятелствената част на исковите молби, връзката между исковете се състои в идентичността на облигационното правоотношение, по отношение на което претенциите по отделните дела съставляват части от едно вземане, то следва да се приеме, че след обединяването на делата не се касае до обективно кумулативно съединяване на искове, а до една обща претенция, чиято цена е равна на сбора от претенциите по отделните съединени дела.
Настоящият съдебен състав счита, че хипотезата е разгледана в т. 3 от ТР 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, представляващо и задължителна съдебна практика, където е прието, че не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 от ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането. В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 от ГПК (както следва да се процедира в случая).
При тези условия, настоящият състав на съда намира, че са налице условията на чл. 213 от ГПК за изпращане на настоящото дело за съединяването му с първоначално образуваното гр . д. № 143/2023 г. по описа на ОС - Пазарджик за съвместното им разглеждане от съдията - докладчик по последното, респ. за издаване на едно общо решение по тях, с оглед установяването на общи по делото факти.
Прекратяването на производството (под деловодния номер) не подлежи на обжалване, доколкото определението не е преграждащо, с оглед обстоятелството, че същото продължава под гр. д. № 143/2023 г., като предявеният иск по гр. д. № 144/2023 г. на ОС - Пазарджик запазва своите процесуални и материалноправни последици.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ настоящото гр. д. № 144/2023 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд към гр. д. № 143/2023 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и разглеждането им в едно общо производство.
ПРЕКРАТЯВА производството (като деловоден номер) по настоящото гр. д. № 144/2023 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3