Решение № 3013 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3013 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330112644 по описа за 2024 година

Производството е образувано с искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника Р. Й. Г. дължи на ищеца сумата от 4000 лв. главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит *** предявен като частичен иск от сумата от 11558.81 лева и сключен между Г. и „Б. П. П. Ф. С.А.,клон

България“, вземанията по който са прехвърлени от „Б. П. П.

Файненс С.А.,клон България“ на „ЕОС Матрикс” ЕООД с Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 10.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за който суми е издадена по ч.гр.д. № 8076/2023 г. по описа на РС Пловдив, Заповед № 4073/16.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че на дата *** между „Б. П. П. Ф.

С.А.,клон България“ като кредитор и ответника – като кредитополучател, бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, по който банката отпуснала кредит в размер на 12000 лв., които ответникът следвало да възстанови на 48 месечни вноски от по 373.75 лева всяка, с първа вноска – 15.01.2020 год. и последна – на 15.12.2023 год. Кредитополучателят не плащал редовно дължимите вноски, поради което останала за изплащане суматаот 16714.84 лева, от които 11558.81 лева – главница и 5156.03 – договорна лихва 1

Твърди се, че на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***, вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено от на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД, за което длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД. За събиране на вземането било депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК до РС Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение постъпило възражение по чл. 414 ГПК, което обосновавало интереса на ищцовото дружество от предявяването на настоящия иск. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника. Прави се възражение за нередовност на исковата молба, поради представяне на нечетлив и непълен договор за цесия и Приложение №1 към него. Прави се възражение и за недопустимост на предявения иск, поради липсата на доказатества, че процесните вземания са прехвърлени на ищцовото дружества, както и недействителност на процесния договор за кредит. Излагат се съображения, че същия е сключен в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, като в него не е разписана методиката, по която е формиран ГПР, кои компоненти са включени в него. Не ставало ясно как е формирана месечната вноска – каква част от вноската е за главница и каква – за договорна лихва. Счита искът и за неоснователен, тъй като по договора имало посочено заплащане на застрахователна премия , като не ставало ясно дали не било реализирано някое от застрахователните събития. Не ставало ясно от представените доказателства дали заемната сума е усвоена от ответника.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8076/2023 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕОС Матрикс” ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 4073/16.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенцията за главница, за която е издадена заповедта за изпълнение, и тази, предмет на производството по делото. Затова предявения иск е допустим.

По основателността на предявените искове:

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Между „Б. П. П. Ф. С.А.,клон България“ като кредитор и ответника – като кредитополучател са възникнали облигационни 2 правоотношения по Договор за предоставяне на потребителски кредит ***,/ л.

5- 11/, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 12000 лева, с месечна вноска от 373.75 лева. Общата дължима сума била 17940 лева.

Отразеният в договора лихвен процент е 13.97%, годишният процент на разходите е 17.03%, а задължението следва да се погаси на 48 равни месечни вноски. По договора е платима и застрахователна премия по сключена застраховка „ Защита на плащанията“ в размер на 2229.12 лева, която видно от чл.2 от глава Условия на договора е включена посочените в погасителния план месечните вноски. На длъжника Г. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

Вземанията по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор Б. П. П. Ф. С.А.,клон

България“ по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** ( в Приложение № 1 изрично е отразено вземането по процесния договор за кредит- л.15 и л. 90,91 от делото ).

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза /л.93-96 / се изяснява сумата от 11580 лева, отпусната по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит от *** е усвоена от ответника на 16.12.2019 год. Изяснява се още, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът е дължал сумата от 4000 лева – частично дължима главница и сумата от 1000 лева – договорна лихва за периода 01.05.2021 год. до 15.12.2023 год. Вещото лице сочи, не са извършвани плащания по договора за кредит нито преди, нито след извършване на цесията. От заключението на вещото лице, се установява, че в ГПР по процесния договор за кредит са включени само разходите за лихва и такса ангажимент, но не е включена дължимата застрахователна премия в размер на 2229.12 лева, като при включването й ГПР би нараснал на 26.06%.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представените по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** /л.13,14/, Приложение № 1 към него от *** /л.90,91/ - съдът кредитира приложение № 1, въпреки вида, в който е представено, доколкото макар и неясно не е нечетливо, както и уведомление до ответника за извършената цесия и известие за доставка /л.

18,19/ се установява, че именно ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е титуляр на процесните вземания.. В тази насока е налице явна връзка при прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредитпървоначалният кредитор Б. П. П. Ф. С.А.,клон България“, прехвърля вземанията по процесния договор именно на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Съдът счита за нужно да посочи и че не е налице пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия чрез упълномощения си процесуален представител с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (изрично в тази връзка- Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о.

3 на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., IIро отделение).

Следва да се посочи и че първоначалният кредитор е банкова финансова институция, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- Закон за потребителския кредит.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между Б. П. П. Ф. С.А.,клон България“, като заемодател и Р. Й., като заемател е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 12000 лева, от която сума, такава в размер на 11580 лева е изплатена на Й., а с остатъка от 420 лева е погасено задължението по такса ангажимент.

С отговора на исковата молба от ответната страна е направено възражение за недействителност на процесния договор за кредит, което съдът намира за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието „общ разход по кредита” е дадено в §. 1 т.1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 4 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 17.03 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано от фактическа страна, към договора е сключена застраховка „Защита на плащания“. Макар и екземпляр от договора да не е приложен по делото, то видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, такъв договор е сключен. За това свидетелства фактът, че в глава „Параметри и условия“ и чл. 2 от Общите условия е посочен размера на застрахователната премия и условията по заплащането й, както обстоятелството, че дължимата застрахователна премия е включена в погасителния план.