Решение № 73 от 27.06.2022, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Каварна, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка А.. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20213240100562 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК , вр. с чл. 49, ал. 1 СК образувано по молба на Ж. Д. АН. срещу Р. А.. АН., за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

Ищцата излага в подадената искова молба, че с ответника са сключили граждански брак на ***** г. пред длъжностното лице по гражданското състояние при община Каварна. От брака си имат родени две непълнолетни деца – Б. А., родена на ***** г. и А. А., роден на **** г., и едно пълнолетно дете – К. А., родена на 13.03.1999 г. Излага още, че ответникът злоупотребява с алкохол, което води до неразбирателство помежду им и отчуждение. В брака между съпрузите е настъпило недоверие, липса на уважение, любов, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. Всичко това е довело до неговото дълбоко и непоправимо разстройство, изчерпване от необходимото съдържание и формално съществуване, поради което се прави искане за неговото прекратяване, без произнасяне по въпроса за вината. А. претендира след прекратяване на брака упражняването на родителските права над малолетното дете Б. и непълнолетното дете А. да бъдат предоставени на нея, с режим на лични отношения на бащата с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч., без приспиване в дома му, заплащане на издръжка на всяко от децата в размер на 200.00 лв., считано от 1 датата на подаване на исковата молба. Заявява желание след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име И..

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа подадената молба, като отправя искане за предоставяне ползването на семейното жилище представляващо еднофамилна жилищна сграда с идент.

*****.1 по КК и КР на гр. Каварна, със застроена площ от 89 кв.м., ведно с правото на строеж на нея и родените от брака ненавършили пълнолетие деца.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че не оспорва предявения иск за развод и съединените с него небрачни искове, като счита същите за основателни. Претендира за разпределение ползването на семейното жилище между двамата съпрузи, като на него бъде предоставена за ползване пристройката към основната жилищна сграда.

От събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните са сключили граждански брак на ***** г., за което е съставен акт за граждански брак № 49 от ***** г. на общ. Каварна. Видно от представените удостоверения за раждане изд. въз осн. на акт за раждане № ***** г. на общ. Каварна и акт за раждане № 24/***** г. на общ. Балчик, от брака си страните имат родени две ненавършили пълнолетие деца: А. - роден на **** г. и Б. – родена на ***** г.

От представената служебна бележка изх. № 125/04.11.2021 г. се установява, че детето Б. посещава ДГ „****” гр. Каварна и е записано в дневника на II б група. Детето А. е записано като ученик в 10 клас на *** „****” гр. Каварна, дневна форма на обучение, професия „**** Установява се от приетото като доказателство по делото допълнително споразумение от 15.09.2021 г., към трудов договор № 0934/08.07.2021 г., че Ж. Д. АН., е в трудово правоотношение с „****” ЕООД като заема длъжността заместник управител на магазин с основно трудово възнаграждение в размер на 800 лв.

Ответникът А. работи по трудово правоотношение с „*****” ЕООД на длъжност тракторист, видно от изготвената служебна справка за трудови 2 договори. Установява се от представеното удостоверение за декларирани данни № 307/03.05.2022 г., че ответникът притежава УПИ в с. *****, общ.

Каварна, с идент. ******; ПИ в гр. Каварна, с идент. *****.1 в кв. 137; лек автомобил с рег. № *****.

От представените: епикриза изд. на 15.11.2020 г. от МБАЛ Балчик ЕООД, лична амбулаторна карта, амбулаторни листи и страници от рецептурна книжка, се установява, че Р.А. е претърпял мозъчен инсулт, причинен от тромбоза на мозъчна вена-непиогенна, с придружаващи заболявания: ХБ III ст., ум.ст., мозъчно-сърдечна форма. След проведеното болнично лечение през периода 11.11.2020 г. – 15.11.2020 г., ответникът е изписан с установена топична и етиологична диагноза, стабилизирано общо състояние, стациониране огнищна неврологична и общо мозъчна симптоматика, липса на остър възпалителен процес. Назначена му е медикаментозна терапия за дома и контролни диспансерни прегледи.

Установява се от представения нотариален акт № **** от 2011 г. на нотариус П.М., че на 22.08.2011 г. ищцата Ж. Д. АН. е закупила през време на брака с ответника, недвижим имот находящ се в гр. Каварна, обл. Добрич, ул.

„*****” № 36, представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.1 по КК на гр. Каварна, състояща се от три стаи, салон и маза със застроена площ 89 кв.м., ведно с правото на строеж върху поземлен имот с идент. *****, за сумата от 15100 лв.

От изготвената по делото СТЕ, неоспорена от страните и приета от съда като компетентно извършена се установява, че вещото лице е установило заснети и нанесени в КК следните обекти в поземлен имот с идент. ***** : масивна едноетажна жилищна сграда с идент. *****.1 с площ 89 кв.м., съдържаща входно антре, две стаи, кухня и баня с WC; сграда с идент.

*****.2 с площ 24 кв.м.; сграда с идент. *****.3 с площ 14 кв.м. – гараж; сграда с идент. *****.4 с площ 10 кв.м. – стоп.постройка.

При извършения оглед и измервания на място в поземлен имот с идент.

*****, вещото лице е установило, че освен жилищната сграда с идент.

*****.1, останалите сгради отразени в КК са съборени и несъществуват.

Установило е още, че към жилищната сграда незаконно /без строителни книжа/ през 2019 г. е изградена пристройка с площ около 40 кв.м.

Пристройката съдържа: стая, кухня и баня с WC. Същата няма общи части с 3 основната жилищна сграда и представлява самостоятелен обект, който може да се ползва самостоятелно.

Установява се от приетите по делото Определение № 84 и Заповед № 2, постановени по гр. д. № 94/2022 г. по описа на КРС, че на 07.03.2022 г. е издадена заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, с която ответникът Р.А. е отстранен от съвместно обитаваното с ищцата жилище, находящо се в гр. Каварна, ул. ***** № 36 и му е забранено да приближава молителката на разстояние по-малко от 100 м. до приключване на производството по делото. С влязло в сила решение № 51/27.04.2022 г. постановено по гр.д. № 94/2022 г. Р.А. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ж. Д. АН., отстранен е от съвместно обитаваното жилище в гр. Каварна, на адрес ул. ***** № 36 за срок от 12 месеца и му е забранено да приближава А., жилището което обитава и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лица на разстояние по-малко от 100м., са срок от 12 м.

От разпита на свидетелката К. Р. А., дъщеря на страните се установи, че родителите и са във фактическа раздяла от датата на издаване на заповедта за защита. Последното се е наложило предвид непрекъснатите скандали от страна на баща й спрямо майка й, съпроводени нерядко с физическо насилие, провокирани от болезнената му ревност и злоупотребата с алкохол.

Свидетелката заяви, че тези скандали са били ежедневни, ескалиращи във времето и са се случвали пред малолетната й сестра Б. и непълнолетния й брат А.. Категорична е, че майка й никога с поведението си не е давала повод за тази агресия. Заяви още, че единствено майка й се грижи за децата и семейството, като участието на баща й се изразявало в заплащане на някой от сметките за битови нужди. Баща й не комуникирал с децата по начин, който се изисква от един родител, не се интересувал от тяхното ежедневие, развитие, здраве и потребности. Свидетелката е категорична, че ако на баща й се предостави ползването на допълнителната пристройка изградена в двора, това ще доведе до ескалиране на напрежението между родителите й. Страхува се, че баща й може да изпълни заплахите си и да застраши живота на майка й.

Свидетелства, че баща й е казвал пред нея и брат й, че е „по-добре да я убие, отколкото да знае, че е с друг мъж”. Казвал е също, че ще разруши всичко вътре в къщата, за да живеят мизерно и да гледа майка й как ще се оправя сама.

4

Свидетелката заяви още, че е започнала да забелязва лошото отношение на баща й към майка й малко след раждането на А., като в годините то ескалирало и ставало все по-агресивно. Още като дете е виждала, как баща и вика, съмнява се в майка й, преследва я, къса и изхвърля дрехите й, замерва я с различни предмети от бита. Въпреки водените многократни разговори по нейната инициатива не е успяла да го накара да спре алкохола и да се лекува от зависимостта си.

Изложеното от свидетелката А. се потвърждава от изготвения по делото социален доклад. При направеното проучване е установено, че грижи за децата полага изцяло майката. При посещението на адреса е установено, че напълно са задоволени основните им потребности от подслон, разнообразна храна, подходящо облекло, образование и всичко необходимо предвид възрастта им. Имат осигурено място за спане и лично пространство за учене и игри. Майката работи в хранителен магазин, като продавач-консултант с месечна заплата в размер на 800,00 лев. Работното й време позволява да се грижи за децата, като при нужда разчита на помощ от по-голямата си дъщеря.

Социалният работник не е успял да събере информация относно бащата, т.к. същият не се е отзовал на насрочената среща и не е отговарял на телефонните обаждания. Събрана е информация, че през периода на семейно съжителство ответникът страдал от болезнена ревност и злоупотребявал ежедневно с алкохол, в резултат на което повдигал непрекъснати скандали, отнасял се грубо с ищцата – блъскал я, скубел я за косата, удрял я с шамари, трошал каквото му попадне, като всичко това извършвал в присъствието на децата.

При проведения разговор с детето А., се установила голямата му обич и съчувствие към майка му, като на първо място в емоционалните си взаимоотношения той поставял близостта си с нея, което я прави предпочитания и емоционално по-близък родител. Детето споделило, че в нейно лице намира сигурност, топлота, разбиране и задоволяване на емоционалните потребности. Изразил е категоричното си желание да остане да живее при нея, където се чувства добре защитен и сигурен.

Детето споделило, че през периода през който са живеели заедно с баща му е било свидетел на постоянните скандали между родителите си, които били ежедневни. През по-голямата част баща му бил пиян, държал се грубо и агресивно с майка му. Споделило е още, че баща му никога не се е 5 интересувал как се чувства, как е преминал денят му, има ли нужда от неща.

През всичките години му е липсвала бащината грижа и емоционална подкрепа от негова страна.

Същите чувства и желание детето заяви и при изслушването му в съдебно заседание. Заяви още, че откакто баща му го няма в къщи, се чувства по-спокоен. Страхува се за живота на майка си, т.к. баща му я заплашвал с убийство. Смята, че ако баща му живее в пристройката ще прави проблеми, ще чука, ще блъска и ще ги притеснява непрекъснато.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Относно прекратяването на брака:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установи, че брачната връзка между Ж.А. и Р.А. е изцяло разкъсана и лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и морала взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие, загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е в резултат на дълго насложени лоши отношения помежду им, поради което е и необратима. С оглед така установеното съдът прави извода, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона, формалното му съществуване не е в интерес нито на съпрузите, нито за обществото и искът за прекратяването му следва да бъде уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината.