Определение № 504 от 14.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600557 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 и сл. от НПК.

С определение от 04.12.2023 г., постановено в проведеното разпоредително заседание по НОХД № 961/2023 г., ОС- гр. Пазарджик е оставил без уважение искането на подсъдимия В. Т. П. и неговия защитник адв. К. Н., за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза.

Срещу съдебния акт е депозирана частна жалба от адв. К. Н., в която се навяват оплаквания за незаконосъобразност. Отстоява се позицията за процесуална непригодност на обвинителния акт да очертае по обезпечаващ правото на защита на подсъдимия начин предмета на доказване по делото.

Иска се отмяна на определението на първостепенния съд, прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди наведеното в частната жалба, провери съдебния акт и приложените по делото материали намира, че:

Частната жалба е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока за обжалване.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

1

Оплакването за допуснато от прокурора отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в негодност на обвинителния акт да обезпечи реализирането на правото на защита на подсъдимия и упълномощеният от него защитник, е неоснователно.

То е било отправено и пред първостепенния съд. Видно е от мотивите на обжалваното определение, че е намерило аргументиран и правилен отговор.

И пред настоящия съд се твърди неяснота в полагащия началото на съдебната фаза процесуален документ, изразило се в противоречиво (според обжалващата страна) описване поведението на пострадалата непосредствено преди удара.

При внимателния прочит на обвинителния акт такова нарушение не се установява. В обстоятелствената част на сочения процесуален документ са описани в достатъчна степен, при това ясно фактическите обстоятелства по извършването на престъплението, за което подс. П. е предаден на съд.

В допълнение към изложеното от окръжния съд, което настоящият споделя напълно, следва да се отбележи още, че:

Оплакването се аргументира с противоречие между обстоятелствената част на обвинението (стр. 2 от ОА) и очевидно възприетото от прокурора заключение на АТЕ, описано на стр. 4.

1.Съдебната практика, вкл. и задължителната такава-т. 4.2 от ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., последователно е възприела стандартите за изготвяне на обвинителния акт, при спазването на които правата на бъдещите страни в съдебното производство не са нарушени. В обвинителния акт, по който е образувано настоящето съдебно производство, е налице пълно и непротиворечиво описание на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му, вкл. времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Само отсъствието на факти от тази категория би съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на страните в съдебното производство. Несъмнено, противоречие в обстоятелствената част на обвинението за такива факти би формирало извод за незаявена обвинителна теза. Но такова противоречие в настоящия случай не е налице.

Освен това, и в цитираното ТР№2/2002г на ВКС, и в т. 7 от ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, е изяснено коя част от 2 обвинителния акт се явява същинската на обвинението. Описването на прокурора на доказателствата и доказателствените способи, въз основа на които е изградил обвинителната си теза, не попада в този обхват.

2.Правилно, макар с оглед на гореизложеното да не е бил длъжен да го обсъжда, първостепенният съд е констатирал още, че възпроизведеното в ОА съдържанието на АТЕ не създава твърдените от защитата противоречия с обвинителната теза. Експертното становище ( незадължително за съда, съобр. чл. 154 от НПК) относно възможността да се избегне процесното събитие е, че „ПТП е било неизбежно, ако пешеходката- дете, не е спряла движението си и ползва предимството си върху пешеходната пътека“. Спиране на пешеходката не е описано в обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира за правилни констатациите на първостепенния съд, че не са налице основанията на чл. 249 ал. 1 вр. с чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК.

Воден от горното,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА о пределението от 04.12.2023 г., постановено по НОХД № 961/2023 г. по описа на ОС- Пазарджик, в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

За същото да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3