Определение № 1014 от 27.10.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1291/2025
- Вид
- Определение № 1014
- Подписан
- 27.10.2025
- В сила
- 27.10.2025
- Състав
- Карамфила Тодорова, Димитрина Ангелова, Доротея Кехайова
Цитирани разпоредби
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 226, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 242 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 , ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1014 гр. С., 27.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Карамфила Тодорова
Членове:
Димитрина Ангелова
Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601291 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249 , ал. 3 НПК вр. глава 22-ра НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура Видин срещу определение от 17.09.2025г. на Окръжен съд Видин, постановено по нохд № 355/2025г., с което съдът е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на нарушенията по реда на чл. 242 НПК.
С протеста се правят оплаквания, че доводите на съда за прекратяване на съдебното производство са свързани не с процесуални нарушения, а с необходимост от изясняване на релевантни факти чрез събиране на нови доказателства, което е пряко противоречие с нормата на чл. 248, ал. 4 НПК.
Прокурорът намира, че указанията на апелативния съд, чието решение е повод за обжалваното определение, са свързани именно с доказването, не с процесуални нарушения. По отношение на следващите доводи на първостепенния съд - свързани с нарушени права на пострадали лица, релевира, че такива нарушения няма, тъй като лицата, именно в качеството им на пострадали, са били редовно призовани за разпоредително заседание, но не са се явили. Прави искане да се отмени определението и делото върне на съда за продължаване на разглеждането му.
Въззивният съд, като съобрази доводите на протеста, материалите по делото и като сам служебно подложи на проверка атакуваното определение, прие следното:
Протестът е подаден в предВ.ия законов срок и е допустим за разглеждане. Разгледан по същество, е неоснователен. Определението е 1 правилно.
За да го постанови, правилно първоинстанционният съд е съобразил, че по внесения срещу подс. А. А. обвинителен акт по образуваното нохд № 39/2025 на Окръжен съд Видин, е било проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК и постановена присъда № 4 от 05.03.2025г. С нея подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ пр. 1, вр. ал. 3 , пр. 4, вр. чл. 342, ал.
1 НК. С Решение № 276 от 23.07.2025 г. на САС, НО, 8-ми състав, по внохд № 582/2025, присъдата е била отменена поради допуснати от първостепенния съд отстраними съществени процесуални нарушения. Дадени са от въззивната инстанция съответните за отстраняването им указания.
Вярно окръжният съд е преценил указанията в отменителното решение като налагащи необходимост от описание /наличие на съответни твърдения/ в обвинителния акт на определени фактически положения, необходими за правилното разглеждане и решаване на делото, и каквото описание понастоящем отсъства. Правилно съдът е определил този недостатък като такъв по чл. 246, ал. 2 НПК, засягащ изискването на закона за фактическа и юридическа пълнота на обвинителния акт. Правилно съдът е съобразил спецификата на обвинението, което е за причинено ПТП, изискващо пределна пълнота и прецизност на описанието на всички технически особености на пътната обстановка и на движението на процесните ППС. Това е направил напълно в разума и смисъла на отменителното решение.
Вярно е, че в решението САС е приел, като първи и основен кръг процесуални проблеми, този, че самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК не е подкрепено от доказателствата по делото, тъй като важни фактически положения не са били изяснени, оттук – неясно е дали обвинителните факти са обосновани категорично, до степен да могат да бъдат надлежно признати. Апелативният съд е конкретизирал кръга на неизяснените обстоятелства /фактическата неяснота/, чието неизследване, или най-малкото оставяне без обсъждане от страна на експерта, изготвил авто-техническата експертиза, поставя под съмнение нейната правилност и обоснованост, а именно от нея са почерпени фактите на обвинението.
Най-общо констатациите на апелативния съд са за непълно разследване на фазата на досъдебното производство. Разглеждан самостоятелно, недостатъкът /като доказателствен/, наистина може да бъде компенсиран от съответните действия на съда по същество. Това обаче може да стане само в производство протичащо по общия ред, не диференцирано, което от своя страна би довело до недопустимо лишаване на подсъдимия от правото да иска разглеждане на делото в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, респективно от правото на привилегировано смекчаване на наказанието по чл. 58а НК. Това именно придава характер на указаните процесуални проблеми и на такива в полето на приложение на чл. 246, ал. 2 НПК. Следва да се подчертае, че в случая се касае не за противоречие в събрани в пълно изследване 2 доказателства, поставящи под съмнение обвинението, а за непълно изследване, при което не са изяснени обстоятелства от предмета на доказване, както и и липсват съответните твърдения за тях в обвинителния акт.
Решаващият апелативен състав се е позовал на ТР № 1/2009 година на ОСНК, че прилагането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е допустимо само при налични, надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. В същото време, факти от рода на указаните в отменителното решение се явяват съществени за самия механизъм на настъпване на ПТП и за решаване въпроса за вината.
Съдът ги е посочил: отстояние на пътните знаци В-26, знак А-26 и указателна табела Д-3, наклонът на спускане по посоката на движение, място на удара, отстояние на участниците в ПТП от това място, видимост един към друг на двамата водачи, механизъм на произшествието. Тези факти не присъстват в обвинителния акт, така че да могат да бъдат признати и съдът да прецени дали на свой ред са подкрепени от доказателства по делото. Правилно окръжният съд е приел, че това са факти от пряко значение за проверка на обосноваността на обвинителната теза и следва и да са описани в обвинителния акт, освен като предмет на доказване, още и като гаранция за правото на подсъдимия да знае обвинението, в частност да знае срещу какви факти се защитава, като ги оборва и оспорва. Въззивният решаващ съд изрично е посочил на стр. 5 от решението си, че очертаните неизяснени факти са релевантни към предмета на доказване, поради което те правилно и са били възприети от първостепенния съд като такива, които следва да бъдат очертани в обвинението. При така изложеното, следва да се приеме, че в частния случай, непълното разследване в досъдебното производство е довело, като втори резултат, и до съответната непълнота на обвинителния акт по важни за предмета на делото факти, от които зависи въпросът за виновността на подсъдимия въобще.
Независимо че САС е посочил недостатъка като доказателствен, на практика природата му е смесена, тъй като се касае както за доказателствена непълнота, така и за непълнота на обвинителна фактология, която пък е от значение за преценката подкрепено ли е евентуално признание по чл. 371, т. 2 НПК от събраните доказателства.
При това положение, правилно окръжният съд е изтълкувал указаните от въззивната инстанция процесуални недостатъци като такива засегнали и необходимото съдържание на обвинителния акт по чл. 246, ал. 2 НПК. Вярно, по-натам, окръжният съд е повторил в определението си всички указани в решението на въззивния съд фактически положения, доколкото съставляват самият предмет на доказване, а не само доказателства, подкрепящи обвинението.
Що се отнася до втория кръг процесуални нарушения - посочено е в отменителното решение на въззивния съд, че ти са такива, засегнали правата на пострадалите лица - брат и сестра на починалото лице, и че за тях, като 3 отделни субекти, макар и представлявани от родителите си, липсва надлежно изявена воля за участие или не като страни в процеса. Тълкувани стриктно, указанията касаят само дейността на съда. Окръжният съд обаче е имал на вниманието си правата на други лица – баби и дядовци на починалия, които са останали неуведомени за процеса. В тази част доводите на съда за нарушени техни права са неоснователни. Правата на пострадалите лица, дори останали незачетени от органа на досъдебното производство, могат да бъдат гарантирани пълноценно в съдебно производство като централно по смисъла на чл. 7, ал. 1 НПК. Това е било сторено от окръжния съд - с установяването и призоваването на тези лица за разпоредително заседание при разяснена възможност да участват като страни в производството. Тези лица, редовно призовани за заседанието и осведомени за правата си, не са се явили, нито са заявили по друг начин желание за участие. С това са показали липса на правен интерес от процеса и очевидно нежелание да упражняват права в него. При това положение друго, по-нататъшно гарантиране на правата им е безпредметно.
Прокурорът възразява и срещу указания от окръжния съд ред за отстраняване на процесуалните нарушения - този по чл. 242 НПК. Прави оплакване, че редът е специален и е свързан с много кратък срок /едномесечен, с възможност за продължаване по чл. 242, ал. 5 НПК с още един месец/, недостатъчен за извършване на всички необходими процесуалноследствени действия. В тази част обаче указанията на съда не следва да се считат обвързващи. Обвързващ е само указаният резултат релевантните за предмета на делото факти да бъдат изяснени и описани в обвинителния акт.
Ето защо и доколкото допуснатите нарушения от прокурора биват отнесени към момента на съставена грешна преценка по чл. 226, ал. 2 НПК, следва да се приеме, че необходимите за отстраняването им действия се отнасят именно към този момент.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.09.2025г. на Окръжен съд Видин, постановено по нохд № 355/2025г., с което съдът е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняването им.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5