Решение № 1649 от 12.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330114297 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М. А. В. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.8 от сключения между нея и ответника в гр. П. Договор за потребителски кредит № *********г. към искане № *****, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. С.оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между нея и ответника в гр. П.е бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** г. към искане № *****, с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 700 лева, платими на 10 месечни вноски, считано 1 от 26.04.2021 г. – като в чл.8 от Договора страните са уговорили, че ако ищцата не предостави на ответника уговореното между тях в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.23 от Общите условия към Договора, тя дължи на ответника неустойка в размер на 783, 39 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към Договора.

От страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че вземанията му по процесния Договор са били прехвърлени от него на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за прехвърляне на вземания от 15.08.2022 г. – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за неоснователност на предявения иск поради липсата на пасивна процесуална легитимация по иска.

Както се установява от заключението от 20.03.2023 г. на вещото лице по ССЕ М. М., посочената разпоредба на Договора за заплащане на неустойка оскъпява кредита със 134, 295 % годишно и с 13, 429 лева месечно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищцата в заем сума, клаузата за заплащане на неустойка в размер на по чл.8 от Договора противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените основания и следва да бъде прогласена нищожността й.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер общо на 200 лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.8 от сключения между М. А. В., ЕГН **********, от гр. ******, със съдебен адрес: гр. ******, адв. Е. И. И „Сити Кеш” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******* представлявано от ******Н. П.

П., в гр. П., Договор за потребителски кредит № ******** г. към искане № ******, поради противоречието й с принципа на добрите нрави, заобикаляне на материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняване на договорното равноправие между страните и нарушаване на предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

2

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА М. А. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 200 лева.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Е. Г. И., със служебен адрес: ********* адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 400 лева на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3