Решение № 943 от 25.11.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Благоевград, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100291 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 207473982, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от *****, чрез адвокат И. М. Л., с адрес за кореспонденция гр. ***** против К. К. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****.

Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

1) иск за сумата от 31,78 лв. /тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура

№

1314607347/22.12.2021 г. за отчетен период от 22.11.2021 - 21.12.2021 г., от които: сумата от 9,98 лв, с ДДС по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 10.01.2014г. за телефонен пост с номер *** с абонаментен план „VIVAFIX S“, в който план са включени телефонни услуги; сумата от 4,00 лв. с ДДС по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 25.05.2015г. за услуга VIVACOM TV с абонаментен план ,,+TV Extra“, в който план са включени телевизионни услуги и сумата от 17,80 лв. с ДДС - услуга с абонаментен план „VIVACOM DUO NET+TV“, в който план са включени телевизионни услуги, като по силата на договор за продажба на вземане от 03.08.2023 година „Евро Финанс Колект“ ЕООД е закупило от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“ ЕАД към К. К. Ц., за което длъжникът е уведомен чрез изпратено уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2024 г. до окончателното погасяване;

2) иск за сумата от 10,88 лв. /десет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва начислена върху главницата от 31,78 лева за периода от 20.01.2022 година до 15.11.2024 година.

За претендираните вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

В хода на процеса е направено оттегляне на предявения иск за мораторна лихва, поради 1 което на основание чл. 232, изр. 1 ГПК с определение от 28.02.2025г. е прекратено частично производството, в частта му относно иска за лихва за забава за сумата от 10,88 лв. /десет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва начислена върху главницата от 31,78 лева за периода от 20.01.2022 година до 15.11.2024 година. Определението за частично прекратяване на производството е влязло в сила на 26.03.2025г.

Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника К.

К. Ц. е било сключено на 10.01.2014г. Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги. Поддържа, че по силата на посочения договор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е предоставяла на ответника мобилни услуги по мобилен номер ***, с абонаментен план „VIVAFIX S“, в който план били включени телефонни услуги. Сочи, че на 25.05.2015г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника К. К. Ц. било сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 25.05.2015г. за услуга VIVACOM TV с абонаментен план „+ТV Extra“, в който план са включени телевизионни услуги и услуга с абонаментен план „VIVACOM DUO - NET+TV“, в който план са включени телевизионни услуги. Заявява, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договорите да заплати цената на предоставените и потребени от него телекомуникационни услуги за периода от 22.11.2021 - 21.12.2021 г. в размер на общо 31,78 лв. Излага, че за процесното вземане на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е издадена Фактура № 7347/22.12.2021г.

Навежда, че съгласно Договор за цесия от 31.05.2021г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (цедент) е прехвърлило на „Иновативни финанси“ ООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от горепосочените договори за телекомуникационни услуги. Твърди, че съгласно Договор за цесия от 03.08.2023г. от своя страна „Иновативни финанси“ ООД (цедент) е прехвърлило на ищеца (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за телекомуникационни услуги.

Заявява, че ответникът е бил уведомен за така сключените цесии на постоянния му адрес в гр. Благоевград. Поддържа, че задължението на ответника към настоящия момент било в размер от 31,78 лв. - незаплатена цена за потребените от ответника телекомуникационни услуги по процесните договори за периода от 22.11.2021 - 21.12.2021 г. Сочи, че за процесното вземане на 19.11.2024г. по ч. гр. д. № 3139/2024г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

Ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовата претенция. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че претендираното вземане е погасено по давност на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД. Смята, че липсвало и реално потребление на мобилни услуги. Прави възражение за липса на доказване наличието на процесните договори за цесии. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е установителна искова претенция по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, имаща за предмет установяване на дължимостта на вземане в размер на 31,78 лв. /тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1314607347/22.12.2021 г. за отчетен период от 22.11.2021 - 21.12.2021 г., от които: сумата от 9,98 лв., с ДДС по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 10.01.2014г. за телефонен пост с номер *** с абонаментен план „VIVAFIX S“, в който план са включени телефонни услуги; сумата от 4,00 лв. с ДДС по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 25.05.2015г. за услуга VIVACOM TV с абонаментен план ,,+TV Extra“, в който план са включени телевизионни услуги и сумата от 17,80 лв. с ДДС - услуга с абонаментен план „VIVACOM DUO NET+TV“, в който план са включени телевизионни услуги, като по силата на договор за 2 продажба на вземане от 03.08.2023 година „Евро Финанс Колект“ ЕООД е закупило от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“ ЕАД към К. К. Ц., за което длъжникът е уведомен чрез изпратено уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2024 г. до окончателното погасяване.

За вземаното по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1484 от 19.11.2024г. по ч. гр. д. № 3139/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград. Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявения установителен иск:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че неоснователни са възраженията на ответника за липсата на идентичност между обстоятелствата, посочени в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и исковата молба. Както в заявлението по чл. 410 ГПК, така в исковата молба изрично заявителят, съответно ищецът е изложил едни и същи обстоятелства, от които претендира процесното вземане, а и именно в качеството му на цесионер по втория договор за цесия от 03.08.2023г., сключен с първия цесионер „Иновативни финанси“ ООД.

2. Относно основателността на предявения иск:

Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ облигационно правоотношение, създадено между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по силата на процесните договори за телекомуникационни услуги, от които за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница за потребени и незаплатени мобилни услуги; 2/ наличието на твърдените две цесии, с които процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна; 3/ уведомяване на длъжника за извършените цесии, и 4/ неизпълнение на задължението на ответника потребител за заплащане на главницата по процесния договор за далекосъобщителни услуги.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

От представените от ищеца документи (Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 10.01.2014г., Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 25.05.2015г., Декларация за приемане на Общи Условия от 25.05.2015г. на ответника) се установява, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181 и ответника К. К. Ц. са сключени процесните договори, съответно за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 10.01.2014г., с клиентски номер 12841664001, с предмет - предоставяне от „БТК ЕАД“ на ответника на далекосъобщителни услуги за телефонен пост № 073 887761 за срок от 12 месеца. Съгласно това първо допълнително споразумение ответникът-абонат на услугите се е задължил да заплащал месечен абонамент за предоставените услуги по план „Минимум“ в размер на 7,80 лв. с ДДС. На 25.05.2015г. е сключено второто допълнително споразумение между страните, съгласно което ищецът е предоставял на ответника интернет и телевизионна услуга, като услугите по това споразумение са включени в обща сметка номер 12841664001 по тарифен план „+TV Extra“ за срок от 24 месеца с месечна абонаментна такса 3

17,80 лв. с ДДС. Изрично е предвидено в това допълнително споразумение от 25.05.2015г., че абонатът дължи заплащане на абонаментна цена за пакетната услуга. Предвидено е също така, че ако абонатът не е отправил едностранно 30-дневно писмено предизвестие за прекратяване на споразумението, то автоматично да продължи своето действие до неопределен срок при същите условия.

От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на правни сделки, имащи за предмет продажба на далекосъобщителни услуги с доставчик –„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, и потребител – ответната страна.

Следователно – „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника са били обвързани по валидни облигационни отношения, породени от процесните договори за далекосъобщителни услуги, по силата на които –„Българска телекомуникационна компания” ЕАД има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответника - на потребител.

От представения по делото Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021г. и Извлечение от Приложение № 1 към него, се установява, че – „Българска телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) е прехвърлила на „Иновативни финанси“ ООД (цесионер) вземанията си към ответника К. К. Ц., произтичащи от процесните договори за далекосъобщителни услуги.