Решение № 1456 от 31.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330110989 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. Л. И., ЕГН ********** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди да е собственик от 02.06.2021 г., съгл. НА, на обект – СОС, на адрес – ........, ателие ...... На 20.06.2021 г. заявил услуга „смяна на партида“ и сключил договор с ответника, като отбелязал, че ще ползва битов ток за жилищни нужди, какъвто бил ползван преди това и от праводателя му.

До м. 11.2021 заплащал битова ЕЕ. За м.11, 12.2021 г. и 01.22. обаче, в издадените фактури му била начислена стопанска енергия, чиято стойност счита, че не дължи, но платил. Не депозирал искане за смяна на доставчика; електромерът му не бил сменян, нито предназначен за отчитане на небитова ЕЕ; не бил уведомяван, че от м. 11.2021 г. ще заплаща доставяна ЕЕ на цени за небитови клиенти, нито на какво основание е извършена промяната на вида/цената на същата за имота му.

Претендира за връщане на получени без основание, недължимо платени суми за главници – стойност на ЕЕ и мр. услуги, ведно с обезщетения за забава, както следва:

205,89 лева – главница за м. 11.2021 г., ведно с 33,41 лева – лихва за периода 24.01.2022 г. - 27.07.2023 г.; 398,09 лева – главница за м.12.2021 г., ведно с 64,60 лева – лихва за периода 24.01.2022 г. - 27.07.2023 г.; 320,74 лева – главница за м.01.2022 г., ведно с 44,74 лева – лихва за периода 16.04.2022 г. - 27.07.2023 г. /вж. изм. по чл. 214 ГПК в посл. о.с.з./. Моли за присъждане на сумите, ведно със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на исковата молба в съда – 27.07.2023 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Твърди, че спорът не е за разлика в цена за битова и небитова ЕЕ, а за такава между цена на ЕЕ на регулиран и свободен пазар. През м. юни клиентът заявил услуга – смяна име на партида за обект на регулиран пазар, като не била посочена смяна на тарифа за битови нужди. Считано от 01.07.2021 г. обектът – като такъв за небитови нужди, по силата на закона започнал да получава доставки на ЕЕ от ответника като доставчик от последна инстанция /ДПИ/ на свободен пазар и това продължило до 01.02.2022 г., от която дата обектът започнал да получава доставки на ЕЕ от ЕВН като краен снабдител на регулиран пазар.

Излага съображения за нормативните промени на електроенергийния пазар и законовата уредба, обусловили дължимостта на процесните суми за периодите, които не били платени без основание.

Поддържа, че към дата 30.06.2021 г. ищецът имал качеството на небитов клиент, като не бил избрал търговец на свободния пазар, който да го снабдява с ЕЕ. С §15, ал.2 и ал. 3 ПЗР ЗИД на ЗЕ, на небитовите клиенти бил даден гратисен период от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. да изберат доставчик на ЕЕ на свободен пазар. Съгл. ал.5, изр. 2-ро, от 01.07.2021 г. небитовите клиенти, които не били избрали такъв, били снабдявани с ЕЕ при условията на чл. 95а ЗЕ, т.е. от ДПИ. Тъй като до 30.06.2021 г. нито праводателят на ищеца, нито той избрали търговец на свободния пазар, считано от 01.07.2021 г. доставката на ЕЕ за обекта започнала да се осъществява от ЕВН като ДПИ при свободно договорени цени. Съгл. чл. 21, ал.1, т.12 ЗЕ КЕВР приемала и контролирала прилагането на методика за определяне на цените на ЕЕ на ДПИ, като същите били определяни ежемесечно в края на отчетния период и били различни всеки месец. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възн. на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: ищецът е собственик от 02.06.2021 г., съгл. НА, на обект – СОС, на адрес –................., ателие ...; сумите по трите фактури са платени от него на 15.12.2021 г., 21.02.2022 г., 17.01.2022 г. /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 12259/26.10.2023 г. – л. 126-127/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Не е спорно и от представеното заявление за услуга – смяна на клиент за обект на регулиран пазар, адресирано до ответното дружество /л. 108-109/, се установява, че на 20.06.2021 г. ищецът, като собственик на процесния обект, е заявил услуга „смяна на име“. Като приложения, ищецът е попълнил и подал и – декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД /л. 110-111/ и заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството си на краен снабдител /л. 112-113/, в което е декларирал, че ел. енергия в посочения обект ще бъде използвана за битови нужди, като е отбелязал, че желае същата да бъде измервана на две тарифи.

От представените фактури се установява, че на 10.12.2021 г. е издадена такава 2 на стойност 302,52 лева за ел. енергия за м. ноември 2021 г. за консумирани 499 квтч /л. 11/; на 11.01.2022 – на стойност 564,53 лева за ел. енергия за м. декември 2021 г. за консумирани 873 квтч /л. 12/ и на 14.02.2022 г. – на стойност 486,26 лева за ел. енергия за м. януари 2022 г. за консумирани 862 квтч /л. 13/.

По делото е прието заключение на СТЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. След извършени проверки, подробен анализ и доводи – ВЛ е посочило, че за процесния период 01.11.2021 г. – 31.01.2022 г. обектът с ИТН 1336997 е бил снабдяван с ел. енергия, като отчетеното с електромер с фабр. № ....... количество такава по тарифни зони е дневна – 1539 квтч и нощна – 695 квтч, или общо 2234 квтч, като при извършена съпоставка, ВЛ е констатирало, че отчетените от електромера показания в процесния период и количества ел. енергия съответстват на тези, въз основа на които са съставени процесните три броя фактури.

Относно стойността на доставената ел. енергия и начина на определянето й е прието заключение на ССЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. ВЛ е посочило, че на база консумираното количество ел. енергия в процесните три броя фактури, посочените цени за продажба на ел. енергия на битови клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниско напрежение, както и цени за мрежови услуги, съгласно Решение № Ц-27/01.07.2021 г. на КЕВР, стойността на ел. енергия за м. ноември 2021 г. възлиза на сумата от 96,63 лева; за м. декември 2021 г. – на сумата от 166,44 лева; за м. януари 2022 г. – на сумата от 165,52 лева, като разликата между платените от ищеца суми и изчислената стойност по цена за битови потребители възлиза на – за м. ноември 2021 г. – 205,89 лева; за м. декември 2021 г. – 398,09 лева и за м. януари 2022 г. – 320,74 лева. ВЛ е уточнило, че ел. енергия, начислена за процесния обект в процесните три броя фактури, е определена по цени на доставчик от последна инстанция /ДПИ/ при прилагане на Методика за определяне на цените на ел. енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция, приета от КЕВР, като съобразно разясненията, дадени при устния доклад, разликата, която е платена от ищеца, представлява различен начин на ценообразуване на предоставените услуги. Посочените цени, съобразно цитираното решение, са при положение, че „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД не действа като ДПИ, а тези, платени от ищеца, съобразно фактурите, са формирани и определени, когато дружеството действа като ДПИ, съобразно посочената Методика.

Няма спор между страните, че ответното дружество на основание чл. 39 ЗЕ притежава лицензия за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител“, както и такава за дейността „доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция“.

Спорният по делото въпрос е дали ответното дружество е имало основание във възникналото между страните облигационно правоотношение да действа като ДПИ, респ. доставеното количество ел. енергия в обекта на ищеца да бъде изчислено при прилагане на Методиката, приета от КЕВР, за определяне на цените на ел. енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция.

Като правно основание ответното дружество посочва § 15, ал. 5, изр. 2-ро ПЗР към ЗИД ЗЕ.

Съгласно § 15 ПЗР към ЗИД ЗЕ /ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г./, в 30дневен срок от влизането в сила на този закон, крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към 3 електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. /2/ В случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик, в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. /3/ Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор, доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. /4/ До 31 август 2020 г. Комисията за енергийно и водно регулиране утвърждава образец на типовия договор по ал. 3, с който се уреждат правата и задълженията на страните, условията за доставка на електрическа енергия и за прекратяване на договора. /5/ Смяната на доставчика се извършва при условията на чл. 95, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за него. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а.

Съгласно чл. 95а ЗЕ /доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г./, доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал.

1, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. /2/ Снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.

Съобразно анализа на тази нормативна база и ангажираните доказателства, съдът приема, че ищецът, като битов клиент на ответното дружество, не попада в хипотезата на § 15, ал. 5, изр. 2-ро ПЗР към ЗИД ЗЕ, съответно не е било налице основание за процесния период да бъде снабдяван с ел. енергия от ответника в качеството му на ДПИ.

Според данните по делото - ищецът притежава качеството битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ. Още след придобиване на собствеността върху процесния обект, същият е подал заявление за услуга – смяна на клиент за обект на регулиран пазар – на 20.06.2021 г., ведно с декларация за започване на продажба на електрическа енергия от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството му на краен снабдител, в която е декларирал, че обектът ще бъде използван именно за битови нужди. Няма данни обектът да се е ползвал от праводателя на ищеца, респ. от самия ищец, за небитови такива, съответно - да е било налице изискване за сключване на договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, респ. да е имало сключен типов договор с досегашния доставчик с посочения срок до 30 юни 2021 г., при което от 1 юли 2021 г. да са били налице предпоставките за снабдяване на ищеца с ел. енергия от ответното дружество в качеството му на ДПИ. Като изискване за приложимостта на посочената хипотеза, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, с доклада по делото, ответникът не ангажира каквито и да е доказателства за качеството небитов клиент на ищеца за периода.