Решение № 25 от 04.02.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Свиленград, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100345 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК и с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, срещу С. Н. Т., с ЕГН **********, за осъждане на ответника за заплащане на следните суми дължими по Договор за потребителски кредит № 377470/13.01.2022 година сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.03.2025г. до окончателното и изплащане, а именно: главница в размер на 1200 лева, сума в размер на 660.96 лева – неплатена такса за периода 04.12.2019 г. – 04.09.2020 г.; договорна лихва в размер на 224.10 лева дължима за периода от 04.12.2019 г. до 06.09.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 448 лева за периода от 06.09.2020 г. до 10.03.2025 г.; сумата от 927.90 лева- неустойка за периода 04.12.2019 г. – 04.09.2020 г., съгласно чл.6.2. от договора за кредит, за които суми което е образувано ч.гр. дело № 211 от 2025 г., по описа на РС-Свиленград, по което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочените суми.

Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение на ответника по Договор за потребителски кредит № 377470/13.01.2022 година, сключен между „Сити Кеш“ ООД, като кредитор, и С. Н. Т., като кредитополучател.

По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1200 лева, със задължение на ответника да върне сумата на 9 броя погасителни вноски от по 294 лева вс срок до 06.09.2020 г.. Уговорен бил фиксиран ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.63 %. Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора за кредит.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. Ответникът бил уведомен за цесията. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да 1 приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба.

Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 211/2025 г. по описа на РССвиленград се установява, че с разпореждане на съда е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Н. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ************ за заплащане на следните суми Договор за потребителски кредит № 377470 от 04.12.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, а именно:

1200.00 лв. – главница; 927.90 – неустойка, съгласно чл. чл. 6.2 от договора; 224.10 лв. договорна лихва за забава върху главницата за периода от 04.12.2019 г. до 06.09.2020 г.;

448.00 законната лихва върху главницата за периода от 06.09.2020 г, до 10.03.2025 г., 660.96 – неплатени дължими такси, законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 10.03.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на настоящото производство, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на осъдителния иск по чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност.

От представените по делото доказателства се установява, че Договор за паричен заем Кредирект № 377470 04.12.2019 г. сключен от разстояние при условията на ЗПФУР под формата на електронен документ, съгласно ЗЕДЕУУ между „Сити Кеш” ООД, като кредитор, и С. Н. Т., като кредитополучател, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави в собственост на заемателя сумата от 1200 лева, с уговорка за връщането му на 9 броя погасителни вноски с краен срок – 04.09.2020 г., съгласно погасителен план, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % на годишна база и годишен процент на разходите по кредита в размер на 47.92 %.

Съгласно чл.6.5 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя поне едно обезпечение по чл.33, ал. 1 от Общите условия: поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл.6.2 от договора, в случай, че заемателят не предостави такова обезпечение, то той дължи на заемодателя неустойка в размер на 1181.85 лева, като неустойката се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план, като същата е включена в погасителната вноска, видно от погасителния план.

В процесния договор е посочен ГПР на заема 47.92 %, като не става ясно как е изчислен и какво включва. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато 2 предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая, в договора не е посочено какво включва ГПР, в т.ч. дали включва предвидената в чл.8 неустойка, която несъмнено е разход по кредита. Това обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти на ГПР и дали те са в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

По този начин не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. Предвид недействителността на договора, посочената в него дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл.23 от ЗПК.

От друга страна, с процесния договор за паричен заем страните са уговорили задължение за ищеца да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 40.05 %.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира кредитора за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в практиката на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение- надвишаваща двукратния размер на законната лихва, определена с акт на МС. В настоящия случай, договорената лихва надхвърля трикратния, както и четирикратния размер, на законната лихва за процесния период, което прави клаузата, уговаряща размера й нищожна.

Ищецът твърди да се легитимира като носител на вземането по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземане от 22.03.2024 г., по силата на който се твърди, че „Сити Кеш“ ООД е прехвърлил на „АПС Бета България” ЕООД процесните вземания. Представен е договор за цесия (л.25 –л.30 от делото), в които липсва посочване и индивидуализация на прехвърлените по силата на този договора за цесия вземания.

В представения договор за цесия, липсва посочване и индивидуализация на прехвърлените по силата на договора за цесия вземания. В пар. 1 от представения договор е посочено, че в Приложения 1 към договора са индивидуализирани вземанията, заедно с техния произход, размер, допълнителни начисления и покупна стойност. На л. 21 и 22 от делото се представя своеобразно „извлечение“ – от приложение № 1 към процесния договор за цесия, в който обаче не се съдържа индивидуализация на процесните вземания. По тези съображения, Съдът намира, че ищецът не се легитимира като кредитор за процесните вземания. Съгласно чл. 27. (1) ГПК: "Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. ", а съгласно чл. 26. (2) ГПК: "Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. " За страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно.

След като ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, претендира вземане на първоначалния кредитор – „Сити Кеш“ ООД, съгласно неговите твърдения в исковата молба, той следва да представи договора за цесия, в който да вземанията – предмет на настоящото 3 производство да са посочени и индивидуализирани, с което ще се установи както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане. А от тук и страна по гражданското правоотношение.С доклада по делото е указано на ищеца, че негова е тежестта да докаже, че вземанията, предмет на договора за паричен заем, са и предмет на договора за цесия, по който ищецът е цесионер; че прехвърлянето на тези вземания е надлежно съобщено от цедента на длъжника на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

В случая липсват доказателства за надлежно прехвърлени права, липсва представено приложение, към договора за прехвърляне на вземания, в което да са индивидуализирани прехвърлените вземания, а в представения договор за цесия липсва индивидуализация на прехвърлените вземания. Ищецът не проведе доказване на тези факти.

Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са неоснователни и недоказани като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 против С.

Н. Т., с ЕГН **********, за осъждане на ответника за заплащане на следните суми дължими по Договор за потребителски кредит № 377470/13.01.2022 година сключен между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, и С. Н. Т., с ЕГН **********, като заемател, и а именно: главница в размер на 1200 лева (еврова равностойност от 613.55 евро), сума в размер на 660.96 лева (еврова равностойност от 337.94 евро)– неплатена такса за периода 04.12.2019 г. – 04.09.2020 г.; договорна лихва в размер на 224.10 лева (еврова равностойност от 114.58 евро) дължима за периода от 04.12.2019 г. до 06.09.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 448 лева(еврова равностойност от 229.06 евро) за периода от 06.09.2020 г. до 10.03.2025 г.; сумата от 927.90 лева (еврова равностойност от 474.43 евро)неустойка за периода 04.12.2019 г. – 04.09.2020 г., съгласно чл.6.2. от договора за кредит, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.03.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, по което заявление е образувано ч.гр. дело № 211 от 2025 г., по описа на РС-Свиленград, по което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, като неоснователни.