Решение № 7525 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7525 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100501110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 28.10.2024г., постановено по гр.д. № 36272/2022г. на СРС, ГО, 71 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу К. Н. С. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата 698, 18 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.09.2018г. - м.04.2020г. в имот, находящ се в гр.

София, жк „********“, бл. ********, с абонатен № ********; за сумата 132, 77 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 23.12.2021г. и за сумата 50, 22 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2022г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 685/2022г. по описа на СРС, Г О , 71 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: по иска за 1 главница за топлинна енергия - за разликата над 698, 18 лева до пълния предявен размер от 782, 98 лева и за периода м.05.2018г. до м.08.2018г. вкл., като погасен по давност и по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за разликата над 132, 77 лева до пълния предявен размер от 152, 34 лева и изцяло е отхвърлен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 10, 98 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 23.12.2021г.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника К. Н. С., в която са изложени оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за нарушение на материалния закон. Конкретно твърди, че по делото не е доказано, че ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, тъй като не са ангажирани нотариален акт или договор за покупкопродажба, както не била представена молба-декларация за откриване на партида. По отношение на претенцията за заплащане на цена на услугата дялово разпределение се навеждат съображения, че вземането не се дължи, поради обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства за основанието на претендираната сума, както и за нейния размер. Оспорват се и изводите на съда за изпадане на ответника в забава, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на общата фактура в интернет сайта на ищцовото дружество. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.

Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на 2 атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от 3 закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото е представена Заповед № РД-41-2979 от 24.12.1986г., издадена от председател на ИК на СНС, с която въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 98 от ЗТСУ с № РД-40-1367/15.09.1986г., с която е определен начина на обезщетение на Н.С.Д. за отчужден от него недвижим имот, на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./ е отстъпено правото на собственост върху процесния недвижим имот за нуждите на неговия син – К. Н. С.. Въз основа на тази заповед се налага извод, че ответникът е придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот при условията на чл. 102 ЗТСУ /отм./, като съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95. По делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да е извършил разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период.

С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба. Следователно 4 ответникът е имал качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/. В случая се установи съществуването на облигационно правоотношение между страните по презюмиран договор /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В аспекта на изложеното се налага извод за неоснователност на релевираното от въззивника възражение за липса на облигационна връзка поради неспазване на писмената форма за валидност на договора за продажба на топлинна енергия, доколкото, противно на поддържаното, разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗЕ не въвежда такова изискване. Предвидената в посочената норма писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Освен това следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; както и че непогасеното по давност вземане за стойността на доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на 698, 18 лева.

Ответникът нито твърди, нито доказва да е изпълнил договорното си задължение за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия, поради което дължи присъдената с решението на първоинстанционния съд сума, представляваща непогасената по давност част от претендираното вземане.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

За исковия период /м.05.2018г. до м.04.2020г./ са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация 5

София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.