Решение № 260334 от 09.11.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………....…./…...... 10.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на 08.10.2020 г., в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая П. разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1786 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №31774/28.10.2019г. по описа на Варненски окръжен съд, поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №36550/09.12.2019г., на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу ответника К.Н.Д., ЕГН **********,***, са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д.

№1742/2016г. на Варненски районен съд, 46 състав, заповед за изпълнение №851/17.02.2016г., за сумата 48 804,18 лева, представляваща дължима главница по дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 16.02.2016г., до окончателното й плащане; за сумата 5 911,71 лева, представляваща дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г.; за сумата 1 246,43 лева, представляваща лихвена надбавка за забава (санкционираща лихва) за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г.; за сумата 120 лева, представляваща дължими заемни такси към 16.02.2016г., които вземания са били прехвърлени на ищеца с Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.05.2016г.

В условие на евентуалност, обусловена от отхвърляне на предявените главни установителни искове поради евентуална преценка на съда за тяхната недопустимост, ищецът предявява осъдителни искове за пълния размер на непогасената главница от 48 804,18 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за непогасената по давност санкционираща лихва за забава по чл.19.2 от Общите условия към договора за кредит от 11.07.2014г., за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г., вкл., в общ размер на 14 858,10 лева.

В условие на евентуалност, обусловена от отхвърляне на тези евентуални осъдителни искове поради преценка на съда за липса на надлежно уведомяване на длъжника за обявената от банката – кредитор предсрочна изискуемост на кредитния дълг в предхождащ предявяването на иска момент (в т.ч. при съобразяване на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК), и като твърди, че ответникът следва да се счита уведомен за изискуемостта на вземането с връчването на препис от исковата молба, ищецът предявява осъдителни искове за пълния размер на непогасената главница от 48 804,18 лева, включваща сумата от 20 156,06 лв. – сбор на главницата по вноски с настъпил падеж, и сумата 28 648,12 лв. – сбор на главницата по предсрочно изискуеми вноски, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; както и за сумите 9 387,42 лева - непогасената по давност редовна лихва, включена в дължимите погасителни вноски от №28 с падеж 01.11.2016г. до №63 с падеж 01.10.2019г., съответно 3 980,74 лева - непогасената по давност санкционираща лихва по чл.19.1 от Общите условия към договора за кредит от 11.07.2014г., за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г., вкл., върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 01.11.2016г. до №63 с падеж 01.10.2019г., включително.

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, което искане намира своето правно основание в чл.78, ал.1 ГПК.

Твърденията и възраженията на страните, указанията по отношение на релевантните за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с направения в проведеното на 08.10.2020г. открито съдебно заседание доклад по делото.

Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в хода на доказателствения процес са събрани писмени доказателства, изслушано и прието е и заключение на съдебно – счетоводна експертиза.

Ищецът ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт М.В. заявява, че поддържа предявени искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът К.Н.Д., представляван от назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат М.Т., ВАК, заявява, че поддържа заявеното оспорване на предявените искове, поддържа и възражението за погасяване на претенциите по давност и моли за тяхното отхвърляне изцяло.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, прие за установено следното:

Предмет на предявения главен иск е установяване по реда на чл.415 от ГПК, съществуването на правото на ищеца – кредитор „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за принудително събиране на парични вземания от ответника К.Н.Д., ЕГН **********, произтичащо от кредитно правоотношение – сключен с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г., което му е било прехвърлено от кредитора - цедент с договор за покупко-продажба на вземания от 11.05.2016г.

Тези вземания са снабдени на основание чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени в полза на кредитора – заемодател „Банка ДСК” ЕАД.

Ответникът по иска е страна по материалното правоотношение - предмет на заповедта за изпълнение, в качеството си на кредитополучател и платец по вземането, допуснато до принудително изпълнение с издадената заповед за незабавно изпълнение.

В хода на заповедното производство заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5, във вр. с ал.1 от ГПК на 04.06.2019г. (данни, изпратени от ЧСИ на основание чл.418, ал.5 от ГПК), с оглед на което заповедният съд е указал на заявителя необходимостта от предявяването на иск (чл.415, ал.1 ГПК).

Кредиторът е получил съобщението с указанията на съда за предявяване на иск на 27.09.2019г. Исковата молба е подадена на 28.10.2019г., т.е. в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК (при съблюдаване на правилото на чл.60, ал.6 от ГПК).

Исковата молба е подадена от лице – частен правоприемник на посочения в издадената заповед за изпълнение кредитор, придобил вземанията чрез договор за цесия, като правоприемството е настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 ГПК. С нея са предявени искове срещу сочен в заповедта длъжник.

С оглед на това и съобразявайки разрешенията, дадени в т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че исковото производство се явява допустимо учредено в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Съдът, като съобрази тези положения и разрешенията, дадени в т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира предявения в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК установителен иск за допустим.

Твърди се от ищеца, че по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г. заемодателят „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, е предоставил на кредитополучателя К.Н.Д. парична сума в размер на 50 000 лева срещу задължението му за погасяване на дълга в срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита чрез плащане на анюитетни вноски (включващи част от главницата и възнаградителна лихва), съгласно нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Кредитополучателят е допуснал забава в плащането на уговорените месечни погасителни вноски, поради което и в съответствие с чл.19.2 от приложимите към договора Общи условия банката – кредитодател е обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Изявлението до длъжника било отправено чрез нотариална покана с peг.

№5126/07.08.2015г., том II, акт №46 по описа на нотариус Илияна Маджунова, peг. №195 на НК, връчена на длъжника на 28.09.2015г. по реда на чл.47 от ГПК.

Поради неизпълнение на изискуемите задължения по договора банката пристъпила към принудително удовлетворяване на притезанията си, подавайки заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК, което било уважено.

След издаването на заповедта за изпълнение (заповед №851/17.02.2016г., издадена по ч.гр.д. №1742/2016г. по описа на ВPC) на 11.05.2016г. с договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) кредиторът „Банка

ДСК” ЕАД прехвърлил на ищеца „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, сред които и вземането, възникнало от сключения с кредитополучателя К.Н.Д. договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г.

Длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера.

В условие на евентуалност се твърди, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за цесията с връчването на преписа от исковата молба с приложенията към нея, след които самия договор за цесия, писмото - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.

Твърди се, че претендираната неплатена редовна лихва (възнаградителна лихва за използваната в заем сума) се дължи на основание сключения договор за кредит между страните (т.8) и общите условия към него като същата е договорена в размер на 8,7 % годишно. Предвидено е, че при нарушаване на Условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на „Банка ДСК” ЕАД” кредитополучателят губи преференциите си и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнението е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13,37%. За периода от 01.11.2014г. (първа падежна дата на неплатена анюитетна вноска) до 16.02.2016г. (дата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение) същите се заявяват в общ размер на 5 911,71 лева. Лихвената надбавка за забава се претендира на основание т.19.2. от приложимите към договора Общи условия с оглед обявената предсрочна изискуемост на целия дълг, като цялата дължима главница се олихвява с наказателна лихва в размер на 10 процентни пункта. За периода от

01.12.2014г. до 16.02.2016г. същата се претендира в размер на 1 246,43 лева. Общият размер на дължимата и непогасена главница по предоставения кредит се заявява в размер на 48 804,18 лева, като същата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на сезиране на съда - 16.02.2016г., до окончателното й плащане. Липсват конкретни твърдения за основанието на претендираните такси в общ размер на 120 лева.

В условие на евентуалност, обусловена от отхвърляне на предявените в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК главни установителни искове поради евентуална преценка на съда за тяхната недопустимост и като твърди, че предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на длъжника с връчената му на 28.09.2015г. нотариална покана, а в условие на евентуалност – че ответникът следва да се счита уведомен за изискуемостта на вземанията с връчването на препис от исковата молба, ищецът предявява осъдителни искове за пълния размер на непогасената главница от 48 804,18 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за непогасената по давност санкционираща лихва за забава по чл.19.2 от ОУ в размер на 14 858,10 лева, дължима за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г., вкл., а в условие на евентуалност - за пълния размер на непогасената главница от 48 804,18 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, непогасената по давност редовна лихва, представляваща сбор от редовни (възнаградителни) лихви като част от вноски по погасителен план от вноска №28 с падеж 01.11.2016г. до вноска №63 с падеж 01.10.2019г., вкл., в общ размер на 9 387,42 лева и непогасената по давност санкционираща лихва по чл.19.1 от ОУ за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г., върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 01.11.2014г. до 01.10.2019г., вкл., в общ размер на 3 980,74 лева.