Решение № 1289 от 23.10.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. Пазарджик, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220103126 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 3 от ЗС.

Ищцата Н. А. А., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим № 186, том II, peг. № 4572, дело № 322/2017 г. по описа на нотариус Таня Дъбова, peг. № 422 на НК, вписан в Службата по вписванията – Пазарджик под вх.peг. № 7434/16.08.2017 г., дв.вх.рег. № 7428/16.08.2017 г., акт 166, т. 24, н.д. № 3774/2017 г., е станала собственик на следния недвижим имот: апартамент с площ от 61,01 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18 97/28.10.2008 г., административен адрес на имота: гр. Пазарджик, ул. „*****, разположен на едно ниво в седеметажна сграда № 1 – на седем надземни етажа, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с избено помещение № 6 с площ от 3,91 кв.м, при съседи на избеното помещение: изток – изба № 6, запад – коридор, север – изба № 5, юг – изба № 7, ведно с припадащите се 2,39 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, стар идентификатор: няма.

При закупуване на имота ищцата била малолетна и на сделката била представлявана от майка си С. Н. А., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.

„*****, която си запазила право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху 1 имота.

Твърди, че майка й никога не е упражнявала правото на ползване.

Пребивавала трайно в Германия, не се интересувала от апартамента, не го посещавала, не пребивавала в него и не съхранявала никакви вещи в него. Не била предоставяла ползването на апартамента на трети лица и никога не била заплащала дължимите от нея данъци като титуляр на вещно право на ползване върху апартамента.

Тъй като ищцата възнамерява да се разпореди с недвижимия имот, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено в отношенията й с ответницата, че запазеното в полза на ответницата право на ползване върху процесния имот е погасено поради неупражняването му за периода от 16.08.2017 г. до момента на подаване на исковата молба.

Претендира разноските по делото.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. Н. А. не е подала отговор на исковата молба. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Установява се от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим № 186, том II, peг. № 4572, дело № 322/2017 г., че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, находящ се в гр. Пазарджик, ул.

„*****, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 61,01 кв.м.

При придобиване на собствеността ответницата е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване на имота.

Разпитаният по делото свидетел Д. Г. Н., без родство със страните, установява, че познава С. и Н. Ангелови от десетина години. Знае, че Н. А. притежава апартамент в гр. Пазарджик, намиращ се близо до ул. „*****“, разположен на втори етаж. Майка й изобщо не ходила в апартамента, не живеела в него и не го давала под наем. Тя била в Германия и не се интересувала от дъщеря си. Данъците за апартамента ги плащал бащата.

Майката и бащата имали друг апартамент в гр. Пазарджик на ул. „*****“ и когато били в България, живеели там. В другия апартамент никой не живеел и нямало наематели.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 3 от ЗС за погасяване на вещно право на ползване върху недвижим имот поради неупражняване в продължение на 5 години.

В тежест на ищцата е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот, върху който е 2 учредено вещно право на ползване в полза на ответницата, а в тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е упражнявала правото на ползване върху имота и ползването не е било прекъсвано за повече от 5 години.

Съгласно чл. 56 от ЗС правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.

Правото на ползване съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗС се погасява, ако не се упражнява в продължение на 5 години.

По делото е установено от страна на ищцата, че е собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент в сграда-етажна собственост, както и че по нотариален ред в полза на ответницата е учредено право на ползване върху същия имот.

Ответницата не твърди, нито ангажира доказателства по делото да е упражнявала учреденото в нейна полза вещно право на ползване върху жилищния имот, нито лично, нито чрез другиго.

Напротив събраните по делото чрез разпита на свидетеля Н. гласни доказателства, които съдът цени като незаинтересовани, преки, непосредствени, логични, последователни и неопровергани от други доказателства по делото, установяват, че ответницата никога не е живяла или посещавала имота, не го е давала под наем и не е заплащала данъците за него.

Поради това съдът намира, че ответницата не е упражнявала отстъпеното й право на ползване върху имота в продължение на повече от 5 години, поради което е налице хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗС и правото на ползване е погасено.

Следователно предявеният от ищцата отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените съдебно-деловодни разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. А., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*****, че запазеното в полза на С. Н. А., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** право на ползване върху следния недвижим имот: апартамент с площ от 61,01 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18 97/28.10.2008 г., административен адрес на имота: гр. Пазарджик, ул. „*****, разположен на едно ниво в седеметажна сграда № 1 – на седем надземни етажа, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, 3 апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с избено помещение № 6 с площ от 3,91 кв.м, при съседи на избеното помещение: изток – изба № 6, запад – коридор, север – изба № 5, юг – изба № 7, ведно с припадащите се 2,39 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, стар идентификатор: няма, е погасено поради неупражняването му в продължение на 5 години.

ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** да заплати на Н. А. А., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** разноски за държавна такса в размер на 50,94 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 евро.

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4