Решение № 250 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100606667 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 26.09.2023г. по НЧХД №4808/2022г., СРС, НО , 95 с-в, подсъдимият И. В. П. е признат за невиновен за това, че е казал нещо унизително за честта и достойнството на Л. Л. К. /с предишна фамИ. П./ в нейно присъствие, като на 19.10.2021 г., в 20:12 ч., от мобилния си телефон с номер ****, чрез текстово съобщение, изпратено от личния му профил в приложението „Messenger“, изпратил до телефонния номер на Л. Л. К. /с предишна фамИ. П./ - ****, находяща се към този момент в гр. София, съобщение със съдържание „Ти убиваш деца“, като обидата да е разпространена по друг начин, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146, ал.1 НК.

С присъдата частният тъжител – Л. Л. К. /с предишна фамИ. П./ е осъдена на основание чл.190, ал.1 НПК да заплати в полза на държавата, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 600 /шестстотин/ лв. - направени по делото разноски и да заплати на подсъдимия И. В. П. разноски в размер на 1

1650 /хиляда шестстотин и петдесет/ лв. за адвокатско възнаграждение.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Л. Л. П. чрез адв. Е. Х.. В жалбата се навеждат доводи, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна, поради което се прави искане за отмяната й и постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Към въззивната жалба е постъпило допълнение с доводи, че СРС неправилно е приел, че извършеното деяние не е престъпление, както и че подсъдимият не е извършител на същото, като се твърди, че частното обвинение се подкрепя от събраните по делото доказателства.

В закрито заседание на 22.11.2023г. въззивният съд по реда на чл.327 и следващите от НПК е преценил, че атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивен контрол по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на делото от фактическа страна и правилното му решаване, не се налага допускане на доказателства, като такива искания не са постъпили и от страните.

След насрочването на съдебно заседание пред въззивната инстанция е постъпила молба от адв.С. П. – защитник на подсъдимия, с която моли за отлагане на делото поради служебен ангажимент, като алтернативно излага своите съображения по същество. Защитникът намира присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, като изтъква, че в хода на съдебното следствие не е установена употребата на инкриминирания с тъжбата израз, както и авторството на деянието.

В открито съдебно заседание на 13.03.2024г. в хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител - адв. Е. Х. заявява, че постановената оправдателна присъда е неправилна и необоснована, като моли същата да бъде изцяло отменена, като вместо нея бъде постановена нова, с която да подсъдимият И. В. П. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като в негова тежест бъдат възложени и разноските на частния тъжител пред двете инстанции. Изразява становище, че са налице достатъчно доказателствени факти, сочещи, че инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимия..

Защитникът на подсъдимия И. В. П. - адв. С. П. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Изразява становище, че деянието по частното обвинение не е доказано, както и не се установява подсъдимият П. да е изпратил инкриминираното съобщение. Претендира разноски.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, като отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима и доводите в нея следва да бъдат обсъдени по същество. След преценка на релевираните в жалбата оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателства съдът счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

При самостоятелна проверка на събрания по делото доказателствен материал, въззивният съд, като инстанция по фактите, не намира основание за изменение на приетата от районния съд фактическа обстановка, като приема за установено следното:

Подсъдимият И. В. П., ЕГН ********** е роден на ****г. в гр.Пловдив, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, работи като стоматолог, неосъждан, с адрес: гр. Пловдив, бул. ****.

Частният тъжител Л. Л. К. /предишна фамИ. П./ и подсъдимият И. В. П. имали сключен сключили граждански брак на 17.05.2020г. На 09.06.2020г. /по време на брака им/ се родило малолетното им дете В.И. П.. Подсъдимият и тъжителката живеели в гр.Пловдив в периода на съжителството си. С времето настъпило влошаване на отношенията им и по тази причина в началото на 2021г. тъжителката решила да се премести да живее в гр. София, при майка си, заедно с малолетното им дете. Същевременно тъжителката К. констатирала, че е бременна за втори път, но с оглед влошените отношения и емоционалното си състояние, решила да прекъсне бременността, за което уведомила съпруга си. Подсъдимият П. бил несъгласен с това решение, което довело до още по-силно влошаване на отношенията им. Частната тъжителка К. /предишна фамИ. П./ се преместила да живее в гр. София, заедно с детето, през януари 2021г., както и прекъснала бременността си.

Тъжителката П. подала искане до Районен съд-София за защита от домашно насилие, било образувано гр.д. № 9015/2021г. по описа на СРС, III ГО, 37-ми състав, което приключило с издаване на заповед за незабавна защита от 19.02.2021г. Съгласно съдебния акт подсъдимият П. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Л. Л. П. и му било забранено да я приближава на по-малко от 50 метра, с изключение на контакти в сгради на полицейски органи или на съда. Било определено и местоживеене на малолетното им дете В.И. П. до произнасяне на съда в процеса относно родителските права, а именно синът им следвало да живее на адреса на майката.

3

На 19.10.2021г. частната тъжителка К. /предишна фамИ. П./, която се намирала в гр. София, получила няколко текстови съобщения в приложението „Messenger“ посредством на мобилния си телефон с номер ****, като първото от тях било в 20:12ч. Подател на съобщенията било лице с профил във „Фейсбук“ - „И. П.“, а съдържанието на едно от тях било „Ти убиваш деца“, което разстроило частната тъжителка при прочитането му.

Съгласно заключението на изготвената и приета в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза се установява, че частната тъжителка посредством скрийншот на екрана на мобилния й телефон е възпроизвела на снимка съдържанието на комуникацията от 19.10.2021г. около 20:00ч., в която се включва и инкриминираното съобщение „Ти убиваш деца“. Констатира се, че в определен момент, предхождащ експертното изследване, съобщението е изтрито от подателя. Вещото лице е дало заключение, че съобщението е изпратено чрез социалната мрежа „Фейсбук“.

Потребителите на същата се регистрират чрез електронна поща и създадена парола, като номерът на мобилния телефон на потребителя не участва в регистрацията в социалната мрежа „Фейсбук“, но всеки потребител може да допълва такава информация в профила си и да комуникира чрез мобилния си телефон с други потребители на „Фейсбук“.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС за фактите по случая, като счита, че липсва основание за изменението им. До гореизложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал след проведено пълно, всестранно и обективно съдебно следствие.

Първата инстанция е събрала доказателствен материал, достатъчен за разкриване на обективната истина, при анализа на който не са допуснати съществени процесуални нарушения. Доказателствата и доказателствените средства са обсъдени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Доказателственият материал не е тълкуван превратно, нито едностранчиво.

СРС е извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното му съдържание, достигайки до обосновани изводи за недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение. Споделяйки доказателствения анализ на първостепенния съд, въззивният е задължен да отговори изчерпателно на наведените доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, както и на тези, наведени в съдебно заседание.

Подобно на контролираната инстанция, въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият И. В. П. за виновен в извършване на вменененото му с 4 тъжбата престъпление.

Обосновано първата съдебна инстанция е приела, че в доказателствената съвкупност няма противоречие относно факта, че вечерта на 19.10.2021г. (в 20:12ч. и непосредствено след това) в разговор чрез съобщения между частната тъжителка и лице с профил „И. П.“ в социалната мрежа „Фейсбук“ е било изпратено посоченото от частната тъжителка съобщение. Съдържанието и точното време на публикациите се установяват по безспорен начин от приложените по делото заключение на съдебнотехническа експертиза и разпечатки от екрана на мобилния телефон на тъжителката.

Първостепенният съд правилно е ценил и кредитирал с доверието си свидетелските показания на свидетелите А.П. и П.В. като еднопосочни, непротиворечащи си, житейски правдиви и логически последователни.

От съществено значение за разкриване на обективната истина е заключението на възложената от първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Т.Т.. Във връзка с поставените от съда задачи, вещото лице е свалило на хартиен носител съдържанието на текстовите съобщения, установило e, че към периода на изготвяне на експертизата инкриминираното съобщение е било изтрито, но същото се установява от разпечатана снимка от скрийншот на дисплея на телефона на тъжителката.

Изпълнителното деяние на престъплението обида се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия и то по начин, противоречащ на общоприетите морални норми. При преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. Настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че е налице разминаване между изложените в тъжбата обстоятелства и реализирането на фактическия състав на обида в наказателноправен смисъл, доколкото че инкриминираният от частното обвинение израз „Ти убиваш деца“ не изпълва обективния признак на състава на престъплението. В случая се касае единствено за субективното отношение и емоционални реакции на тъжителката по повод полученото съобщение, които не са от естество да формират извод в обратна насока.

Спорен е въпросът относно авторството, по отношение на което са част и от наведените доводи във въззивната жалба и допълнението към нея.

Спрямо авторството на деянието в лицето на подсъдимия И. В. П. не са налице достатъчни по обем доказателства, за да бъде постановена осъдителна присъда, до какъвто законосъобразен и обоснован извод е достигнал и районният съд.

5

От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява също, че не може да се установи телефонен номер, от който било изпратено съобщението, тъй като регистрацията в социалната мрежа се извърша чрез имейл и парола, а единствено съответният „Фейсбук“ профил, в случая с имена „И. П.“. Въззивният съд намира разгледаното експертно заключение за обективно и безпристрастно изготвено, като се солидализира с извода на първата инстанция, че липсва възможност да се направи категоричен извод за авторството на процесното съобщение само от регистрирания профил в социалната мрежа „Фейсбук“, чиито разпечатки са приложени по делото. Това е така доколкото с оглед начина на функциониране на социалната мрежа "Фейсбук", липсва възможност да се направи категоричен извод за авторството на инкриминираните изрази, при който да не се породят съмнения у съда, че именно подсъдимият е изписал процесното съобщение през регистрирания профил, а констатираното съответствие между имената на подсъдимия и потребителското име, не е достатъчно основание да се приеме, че същият е автор на процесното съобщение, предмет на депозираната пред първоинстанционния съд частна тъжба, въз основа на която е образувано производството за извършено от подсъдимия престъпление по чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146, ал.1 НК.

Разпечатката съдържа 41 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80715a0c-8f32-4b15-b8d5-846436a2a9b7