Решение № 1044 от 26.10.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3963/2023
- Вид
- Решение № 1044
- Подписан
- 26.10.2023
- В сила
- 11.11.2023
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343а · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 375 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1044/26.10.2023 г. по НАХД № 3963/2023 г. по описа на БРС
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо обвиняемия В. Я. Г. с ЕГН:
********** за това, че: на 26.04.2022 г., в гр. Бургас, кв. „Победа”, на ул. „Страцин, при управление на моторно превозно средство - л.а., марка „Фиат”, модел „Добло”, с рег. № * - нарушавайки правилата за движение, визирани в: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“, като предприемайки маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад управлявания от него автомобил е свободен, допуснал пътно транспортно произшествие с преминаващата по пътното платно пешеходка В. В. Ч. с ЕГН: **********, като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на бяла бедрена шийка, което увреждане наложило и оперативна интервенция - смяна на тазобедрена става и е довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 8-12 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 , вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Пред съда страните заявиха, че не желаят да се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а на основание чл. 378, ал. 2 НПК да се ползват протоколите от досъдебното производство.
Съдът изрично разясни на пострадалата възможността по чл. 343, ал. 2, т. 2 НК, а именно да поиска наказателното производство спрямо обвиняемия да се прекрати, като тя не се възползва от тази възможност.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, обвиняемият не се яви лично, възползвайки се от възможността по чл.
378, ал. 1 НПК. Неговите интереси се защитават от упълномощен защитник – адв. С. К. – БАК.
В пледоарията си представителят на държавното обвинение заявява, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което и предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се 1 наложи административно наказание в размер на 1000 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. С. К. – БАК изцяло се присъединява към становището на РП-Бургас и моли за налагане на административно наказание, съгласно направеното от прокурора предложение. Счита обаче, че целите на административното наказване биха се постигнали и без на Г. да се налага „Лишаване от право да управлява МПС“, което обуславя с младата му възраст и липсата на множество предишни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Бургаският районен съд, като съобрази становището на страните и прецени събраните в наказателното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият В. Я. Г. с ЕГН: ********** е роден на *, работи.
Обвиняемият е бил веднъж освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК по НАХД № 455/2017 г. на РС-Бургас, с налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Глобата е била заплатена от Г. на 29.05.2017 г.
Обв. Г. бил правоспособен водач и притежавал свидетелство за управление на МПС № * издадено от ОД МВР – Бургас, валидно до 27.12.2023 г. От приложената справка за водач/нарушител на Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас към датата на деянието - 26.04.2022 година се установява, че Г. е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с 4 НП и 8 фиша, както и е бил лишаван от право да управлява МПС за срок от 6 месеца по НАХД № 455/2017 г. на РС-Бургас.
На 26.04.2022 г., обв. Г. управлявал т.а. марка „Фиат“ модел „Добло“ с рег.№ * собственост на „*“ ООД, като се движел в кв. „Победа“. Обв. Г. навлязъл по ул. „Страцин“ в кв. „Победа“ гр. Бургас, като спрял лекотоварният автомобил на кръстовището между ул. „Страцин“ и ул.
„Тамара“.
Същевременно св. В. Ч. се намирала също в кв. „Победа“, като била на гости на своята дъщеря - св. *, в жилище на последната, находящо се на ул.
„Тамара“ № 72. Около 11,00 часа Ч. тръгнала от жилището на дъщеря си, като се запътила към жилището на сина си. Пострадалата Ч. прекосила ул.
„Тамара“ и продължила да се движи по ул. „Страцин“ в посока ул.
„Чаталджа“, като се придвижвала бавно, с помощта на бастун. Постр.Ч. вървяла по улицата, съвсем близо до тротоара.
След като приключил със задачите си свързани с поддръжка на кабелната мрежа в района, обв. Г. решил да тръгне, като преценил, че ще 2 излезе по същия път, по който е дошъл. За целта обв. Г. предприел движение на заден ход по ул. „Страцин“, без да се убеди, че пътят зад управлявания от него автомобил е свободен. След като изминал на заден ход около 16 метра, обв. Г. не забелязал движещата се по пътното платно, в близост до тротоара В. Ч., която в този момент започнала да пресича пътното платно, като я ударил със задната лява част на управлявания от него автомобил.
Автомобилът ударил постр. Ч. в областта на таза, като вследствие на него пострадалата паднала на земята. Обв. Г. спрял движението на управлявания от него автомобил, като установявайки, че е блъснал пешеходката, сигнализирал на телефон 112 за настъпилото ПТП и помогнал на пострадалата да се измести от платното. Малко след това на място пристигнала линейка и Ч. била откарана в УМБАЛ Бургас, където впоследствие била приета за лечение в ортопедичното отделение.
За случая било образувано досъдебно производство, като от заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебномедицинска експертиза се установило, че Ч. е получила фрактура на бедрена шийка, което увреждане е наложило и оперативна интервенция /смяна на тазобедрена става/ и е довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от около 8-12 месеца.
По досъдебното производство била изготвена и авто-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, водачът не е имал техническа възможност да извърши маневра на заден ход, като не е осигурил човек, който да го напътства в случай на необходимост или попадане на човек в близост до задната част, извън обсега на огледалата за задно виждане. Обв.
Г. при управлението на лекотоварния автомобил не е продължил напред по ул. „Тамара“, а е предприел рискована маневра назад по оживената улица „Страцин“. Същевременно обв. Г. не е бил достатъчно внимателен към възрастни и престарели хора.
При тези обстоятелства Г. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит в присъствието на упълномощен защитник заявил, че ще се възползва от правото си да не дава обяснения.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на производството доказателствен материал, приобщен и преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: В.
Ч. (л. 21-22 от ДП) и *а (л. 25 от ДП).
От писмените доказателства: справка съдимост (л. 17 от съдебното производство);протокол за ПТП (л. 57-58 от ДП); карта за регистрация на ПТП (л. 59-60 от ДП); медицински документи (л. 79-135 от ДП); справка от 3 сектор „ПП“ (л. 63-64 от ДП); справка от тел. 112, ведно с диск (л. 75-78 от ДП); справка от Община Бургас (л. 151 от ДП) и справка от РС-Бургас (л.
153-154 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 3-7 от ДП).
От експертизите: съдебно авто-техническа експертиза (л. 38-53 от ДП) и съдебно медицинската експертиза (л. 33-35 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия или неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали. В случая, доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни, то и такъв анализ е безпредметен.
От правна страна:
На база на така установените факти, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е предаден на съд.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
В конкретния случай от обективна страна безспорно на инкриминираната дата и място обвиняемият е управлявал МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „Страцин“ представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. , според които понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че автомобил марка „Фиат“ модел „Добло“ с рег.№ *, който обвиняемият е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
4
Съдът счита, че в конкретния случай при управление на МПС-то обвиняемият е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в следствие, на което се е стигнало и до настъпване на съставомерния резултат.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба - „ по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности „
Съгласно чл. 116 ЗДвП пък: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“
В конкретния случай, видно и от заключението на САвтЕ – водачът е предприел движение назад с управлявания от него товарен автомобил, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и в частност за пешеходката Ч.. Характеристиките на товарния автомобил са били такива, че той обективно не е имал възможност да наблюдава през цялото време терена зад автомобила, поради което и съгласно повелята на чл.
40, ал. 2 ЗДвП е следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая Г. не е изпълнил нито едно от тези си задължения и въпреки че обективно е имал възможност да продължи напред, той е решил да се придвижи назад, без да се убеди че няма създаде опасност за другите участници в движението и без да осигури лице, което да му сигнализира при евентуални опасности. По този начин Г. не е забелязал пешеходката, която е преминавала зад автомобила и я е ударил. В случая Г. е следвало да бъде и особено предпазлив именно спрямо пешеходците, както предписва чл. 116 ЗДвП, отчитайки и че Ч. е била сравнително възрастна и се е придвижвала с бастун.
Разпечатката съдържа 48 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80702ea8-68c5-431d-973c-3e105606d540