Решение № 164 от 13.10.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Видин, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.

СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л.В. Л.

Членове:

В.Д. С.

В.Р. Г. при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от Л. В. Л. Частно наказателно дело № 20231300200317 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, изпратено от Федерална служба „Правосъдие“ 53094 Бон, Федерална Република Германия, с искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № OWI-220227506/SB21 на несъдебен орган- Рейнскопланински окръг, с адрес ул. Ам Рюбецалвалд № 7, 51469, град Бергиш Гладбах , Република Германия, постановено на 10.01.2023г., влязло в сила на 18.02.2023г., с което на В. К. К., роден на *.*.*г. с ЕГН ********** и адрес- село Водна, обл. Видин, ул. „*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 128,50 евро.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, моли, чуждото решението да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.

В съдебното заседание засегнатото лице В. К. К., заяви, че: оспорва чуждото решение; има 14 МПС на свое име; предоставил МПС на други лица да ги управляват, като самия той няма СУМПС; е допуснал грешка, като е упълномощил други лица да управляват МПС, които са 1 на негово име.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз – Федерална Република Германия и се отнася за деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение по пътищата по германския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари ".

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице В. К. К., роден на *.*.*г., с ЕГН ********** е: село Водна, обл. Видин, ул.

„*“ № *. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в 2 размер на 128,50 евро, включваща сумата от 100 евро санкция за нарушението и 28.50 евро – разходи в производството по постановяване на чуждото решение. Последното е за деяние, което представлява нарушение на правила за движение по пътищата по германския закон и няма изискване за двойна наказуемост по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.

Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Видно от представеното удостоверение, производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване.

Наложената финансова санкция /или част от нея/ не е платена. Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция /глоба/ изтича, на 18.02.2026г. Представеното удостоверение е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Доводите на засегнатото лице по оспорване на чуждото решение са ирелевантни.

Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде допуснато неговото изпълнение. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 10.01.2023г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро.

Следователно, равностойността на 128,50 евро в български лева е 251,32 лева.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № OWI-220227506/SB21 на несъдебен орган- Рейнскопланински окръг, с адрес ул. Ам Рюбецалвалд № 7, 51469, град Бергиш Гладбах, Република Германия, постановено на 10.01.2023г., влязло в сила на 18.02.2023г., с което на В. К. К., роден на *.*.*г. с ЕГН ********** и адрес- село Водна, обл.

Видин, ул. „*“ №*, е наложена финансова санкция в размер на 128,50 евро, която сума в български лева е 251,32 лева.

Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.

3

УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.

На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4