Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4117 от 18.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24815/2022
Вид
Решение № 4117
Подписан
18.03.2023
Състав
ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4117 гр. София, 18.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.А като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110124815 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от П. Д. Д. срещу А. В В. за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име в обществото, преживян емоционален стрес, унижение, страдания, безпокойство, загуба на спокоен сън, загуба на апетит и на тегло, чрез публично разгласяване на 20.04.2022 г. в открито съдебно заседание в качеството на свидетел по гр.д. № 53659/2021 г. по описа на СРС, 35 състав, на неверни и позорящи изрази и твърдения, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.04.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.04.2022 г. ответникът направил в открито съдебно заседание в качеството на свидетел в производство по гр.д. № 53659/2021 г. по описа на СРС, 35 състав публично пред съда и всички присъстващи в съдебната зала следното изявление; „Още в началото, когато се настаниха, човекът лично ми показа портмонето и извади една губерка/игла за шиене и ми каза, че с това шие ранените кучета. Той ми показа, че така се грижи за тях, шие ги лично и ги водят в гр. Елин Пелин при д-р Ф.“. Твърди, че ответникът употребил и следните думи и изрази по отношение на ищеца: „Не съм виждал лично някой от фондацията да шие кучета, просто когато бяхме в кабинета ми с проверяващите от БАБХ, П. Д. извади от неговото портмоне иглата, и каза, че с нея се грижи за ранените кучета, които ги намира по улиците, това беше в началото на 2019-та година“. Изявлението на ответника били вписани в протокол № 5643 от проведеното открито съдебно заседание по делото от 20.04.2022г. Сочи се, че ищецът бил учредител на „Фондация Дом Д.“, която била учредена в памет на починалия му син, като фондацията имала за цел да се грижи за болни, малтретирани и бити кучета и котки, както и такива с травматични увреждания. Поддържа се, че изявленията на ответника, които бил и кмет на село Априлово, не отговарят на истината и били направени с цел да унизят ищеца и да го 1 дискредитират като личност пред цялото общество, поради личната неприязън на ответника към ищеца. Твърди се, че цитираните думи и изрази са изнесени публично, с което ищецът е злепоставен и дискредитиран като личност в обществото, накърнено е доброто му име и са направени с цел да бъде унизен, като му било вменено напълно необосновано и неморално поведение, посредством които изрази ищецът да бъде определян като садист, както и имат за цел да внушение, че ищецът извършва нерегламентирана дейност. Използвани думите и изрази били шокиращи и морално неприемливи. Твърди се, че цитираните публично изнесените от ответника спрямо него изказвания имали за последица публичното му унижение. Вследствие на посочените изразни средства бил емоционално наранен, изпитвал негативни преживявания и стрес, загубил личното си спокоиствие, страдал от безсъние, загубил апетита си и част от теглото си.

Ответникът А. В. в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в които оспорва предявения иск. Не се оспорва, че ответникът бил свидетел по гражданското дело, като сочи, че в изпълнение на задълженията си по закон пред обществото е изложил точно и добросъвестно известните му обстоятелство, които са били от значение за конкретното дело, за което са му били зададени въпроси от страните по същото. Навежда се довод, че ищецът не е присъствал в съдебната зала на соченото съдебно заседание по делото, по което ответникът е свидетелствал, поради което не бил възприел лично изразите, а същите са му били преразказани, така и се оспорва същият да е понесъл каквито и да било неимуществени вреди от свидетелските показания и да е налице причинно – следствена връзка между соченото деяние и твърдените вреди. Твърди се, че изложеното в съдебното заседание отразявало деиствително случили се факти и изказвания на самия ищец, като дали те са верни или не, е наясно самият ищец. Релевира се при евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, които с поведението и изказванията си е допринесъл изключително за мнението и отношение на околните спрямо него.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От представеното и неоспорено от страните писмено доказателство – протокол № 5643 от открито съдебно заседание на 20.04.2022 г. по гр.д № 53659/2021 г. по описа на СРС, 35 състав се установява, че ответникът е дал показания в качеството си на свидетел по същото, както и че показанията са със соченото в исковата молба съдържание, а именно: „Още в началото, когато се настаниха, човекът лично ми показа портмонето и извади една губерка/игла за шиене и ми каза, че с това шие ранените кучета. Той ми показа, че така се грижи за тях, шие ги лично и ги водят в гр. Елин Пелин при д-р Ф.“. „Не съм виждал лично някой от фондацията да шие кучета, просто когато бяхме в кабинета ми с проверяващите от БАБХ, П. Д. извади от неговото портмоне иглата, и каза, че с нея се грижи за ранените кучета, които ги намира по улиците, това беше в началото на 2019-та година“.

2

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Светлана Мишкова (на страната на ищеца) и Цветанка И.а и Стоянка Дончева (на страната на ответника).

Свидетелката Мишкова дава показания, че е доброволец във фондацията на ищеца, в която отглеждал и се грижел за кучета. Твърди, че П. бил позитивен и амбициозен човек, като последно време отслабнал, избягвал да говори, вдигнал кръвно в следствие на обвинение от ответника, че шиел кучета. Ответникът дал показания с твърдяното съдържание по друго дело, водено от П. срещу общината. Излага, че не била виждала насилие и шиене на кучета в помещението в с. Априлово. Имало ветеринарен лекар д-р Ф, който извършвал тези операции в гр. София. П. и споделил за извършена проверка в помещението.

Свидетелката И.а дава показания, че работила като зам. кмет на община Горна Малина и познавала А. В. като кмет на с. Априлово. Познавала П. Д. по повод настаняване на кучета в селото, от което последвал протест на населението против кучетата, защото били близо до къщите. Спомня си за извършена проверка от БАБХ пролетта или лятото на 2019 г. във връзка с кучетата, при която в кабинета на кмета в с.

Априлово, ответникът В. попитал ищеца Д. кой лекувал кучетата, при което ищецът извадил от якето си нещо като портмоне, разгърнал го и показал игла, след което отговорил, че той лично се грижи и след това допълнил, че заедно с д-р Ф. Не била виждала ищеца да шие кучета, виждала е само иглата, която ищецът показал.

Свидетелката Дончева дава показания, че е еколог на община Горна Малина и познава страните, като е присъствала на проверки и на конфликтни ситуации между проверяващите и ищеца от 2018 г. до 2020-2021 .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

С доклада по делото, съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е извършил твърдяното противоправно деяние – употреба на неверни и позорящи изявления (употребяване на следните думи и изрази): „Още в началото, когато се настаниха, човекът лично ми показа портмонето и извади една губерка/игла за шиене и ми каза, че с това шие ранените кучета. Той ми показа, че така се грижи за тях, шие ги лично и ги водят в гр. Елин Пелин при д-р Ф.“ и „Не съм виждал лично някой от фондацията да шие кучета, просто когато бяхме в кабинета ми с проверяващите от БАБХ, П. Д. извади от неговото портмоне иглата и каза, че с нея се грижи за ранените кучета, които ги намира по улиците, това беше в началото на 2019-та година.“, на 20.04.2022 г. в открито съдебно заседание на същата дата в качеството на ответника на свидетел по гр. д. № 53659/2021 г. по описа на СРС, 35 състав, в пряка причинна връзка от което е претърпял твърдените неимуществени вреди (вида на претърпените негативни преживявания и емоции, засягане на доброто име в обществото), така и размера им. В 3 тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, въз основа на които твърди наличие на съпричиняване – че изложените твърдения са направени от ищеца пред ответника.

Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията/. Ето защо, ако едно изявление накърнява доброто име на адресата му в обществото и ако това изявление не е вярно, то би било противоправно. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, но в пределите, посочени в ал. 2 на цитираната разпоредба, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.

По делото се установява безспорно, че ответникът е дал показания в качеството си на свидетел по гр. д. № 53659/2021 г. по описа на СРС, 35 състав, както и че показанията са със соченото в исковата молба съдържание. Спорът по делото се концентрира по въпроса дали ищецът е употребил изразите в присъствие на ответника (не обстоятелството дали в действителност „шиел“ кучета, доколкото и от показанията по гр. д. № 53659/2021 г. става ясно, че никой не твърди, нито е виждал ищеца да оперира ранени кучета), т.е. с даване на свидетелски показания заявил ли е ответникът неверни обстоятелства, с които е опозорил ищеца.

Единствените събрани по делото преки доказателства са показанията на св. И.а, която е била очевидец, чиито показания съдът кредитира, доколкото не са налице основания за поставяне под съмнение на достоверността им. В същите И.а свидетелства, че в кабинета на кмета в с. Априлово, ответникът В. попитал ищеца Д. кой лекувал кучетата, при което ищецът извадил от якето си нещо като портмоне, разгърнал го и показал игла, след което отговорил, че той лично се грижи и след това допълнил, че заедно с д-р Ф. С оглед на което съдът приема за доказано от страна на ответника, че последният е възпроизвел в разпита по гр. д. № 53659/2021 г. по описа на СРС, 35 състав в проведеното с.з. възприетите от него действия от страна на ищеца, с оглед на което искът се явява неоснователен. Явяването на ответника в качеството си на свидетел по гражданско производство е негово законово предвидено задължение, свързано с определени неблагоприятни последици при неизпълнението му, тъй като е свързано с изясняване на обективната истина по делото, което е конституционно прогласен принцип на гражданския процес . Съгласно чл. 290 от НК следва да дава показания само относно верни факти и обстоятелства под страх от наказателна отговорност. По делото се установява, че ответникът е възприел и в последствие възпроизвел в публичното заседание като свидетел действията на ищеца, поради което и съдът приема, че действията на ответника не може да се квалифицират като противоправни.

Отделно от това, разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета (чл.

147, ал. 1 от НК). С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.