Решение № 418 от 28.11.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. гр.Несебър, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150101647 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на к-с „******“, представляваща сграда с идентификатор № ********** по КККР на гр. Несебър, с адрес: ********* к-с „******“, представлявана от управителя В. Н. Л. против В.В.Д., гражданин на Р.Ф., роден на *****г. в М., притежаващ паспорт тип Р № ******, изд. на *****г. от *********, БУЛСТАТ ********, с адрес в РБългария: гр. *********.

В исковата молба се сочи, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти ***, том II, рег.№ ***, дело № ***/27.04.2012г. на нотариус с рег.№ 600 при НРС ответника Д. е собственик на следните самостоятелни обекти в комплекс „******“:

- Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №**********.46 по КККР на гр. Несебър, находящ се в гр. ********, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, представляващ Парко - място № 4 във в.с. „******“, на партерен етаж, в секция „А“, със застроена площ от 24,35 кв.м., ведно с 0,8547 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 3,51 кв.м. и 0,8547 % ид.ч. от правото на строеж върху терена, при граници: изток - паркомясто № 5; запад - паркомясто № 3; север фриз.салон, преустроен в апартамент № 2 във вход А; юг - алея - двор и - Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор № **********.101 по КККР на гр.Несебър, находящ се в гр. *******, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, представляващ Парко - място № 16 във в.с. „******“, на партерен етаж, в секция „С“, със застроена площ от 27,45 кв.м., ведно с 0,9593 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 4,47 кв.м. и 0,9593 % ид.ч. от правото на строеж върху терена, при граници: изток - алея; запад - проход; север - паркомясто № 17; юг - паркомясто № 15.

Твърди се, че на 23.07.2018г. било проведено Общо събрание на етажната 1 собственост в к-с „******“, на което били взети редица решения. Според решение по т.

4 от дневния ред В. Л. бил избран за управител на ЕС. ОС взело и други решения, между които и тези за приемане на бюджет на ЕС за 2018/2019г. (т. 8), ред за разпределяне на разходите/сумите по чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС (т. 9), начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС (т. 10). По силата на решенията на ОС, ответникът дължал сумата в общ размер на 1163,83 лв. Съгласно решението по т.

10 от дневния ред, тази сума следвало да бъде заплатена по банковата сметка на ЕС в срок до 31.12.2018г. В изпълнение на законовите си задължения, на 10.04.2017г. В. Л. като избран на проведеното ОС Управител на ЕС подал Уведомление по чл. 46б от ЗУЕС пред Община Несебър с вх.№ Н5 - ЕС - 015/10.04.2017г. Сочи се, че дори и да е била поискана на основание чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС от ответника В.Д. отмяна на взетите на проведеното на 23.07.2018г. ОС на ЕС в к-с „******“ решения (гр.д.№ 887/2018г.

НРС и в.ч.гр.д.№ 1376/2019г. БОС), същите към настоящия момент били влезли в законна сила и представлявали валидно основание за претендиране на приетите с решения на ОС суми от неплатилите ги собственици, един от които е ответника.

Твърди се, че макар ответникът да е бил наясно с факта, че следва да извърши плащане на суми към ЕС, до настоящият момент същият не бил заплатил гласуваните на ОС от 2018г. и припадащите му се суми, дори на имотите му били залепени Уведомления Проформи за дължими към ЕС суми, за залепянето на които били съставени и Протоколи. Сочи се, че на 22.07.2019г. и в последствие на 23.07.2019г., при условията на т.нар. „спадащ кворум“ било проведено следващо Общо събрание на етажната собственост в к-с „******“, на което били взети редица решения, между които и тези за приемане на бюджет на ЕС за 2019/2020г. (т. 4), ред за разпределяне на разходите/сумите във Фонд „Непредвидени разходи“ и Фонд „Резервен“ (т. 4.1.3 и т.

4.1.4), начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС (т. 5). По силата на решенията на ОС, ответникът дължал сумата в общ размер на 1211,02 лв., която съгласно решението по т. 5 и т. 6 от дневния ред, следвало да бъде заплатена по банковата сметка на ЕС в срок до 31.12.2019г. Твърди се, че дори и да е била поискана на основание чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС от ответника Д. отмяна на взетите и на проведеното на 22/23.07.2019г. ОС на ЕС в к-с „******“ решения (гр.д.№ 813/2019г. НРС), същите към настоящият момент били влезли в законна сила и представлявали валидно основание за претендиране на приетите с решения на ОС суми от неплатилите ги собственици, един от които е ответника. Сочи се, че макар ответника да е бил наясно с факта, че следва да извърши плащане на суми към ЕС, до настоящият момент същият не е заплатил и гласуваните на ОС от 2019г. и припадащите му се суми, дори на имотите му били залепени Уведомления - Проформи за дължими към ЕС суми, за залепянето на които били съставени и Протоколи. Излага се, че на основание Решенията на ОС на ЕС от 2018г. Д. бил длъжен в срок до 31.12.2018г. (или най-късно в срок до 31.01.2019г. - допълнително определен срок) да заплати сумата в размер на 1163,83 лв., която се разпределяла по имоти, както следва: За СОС с идентификатор № **********.46 се дължала сумата в размер на 554,97 лв., от които: 93,28 лв. (вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“); 337,84 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС) и 123,85 лв. (разходи по чл. 51 от ЗУЕС). За СОС с идентификатор № **********.101 се дължала сумата от 608,86 лв., от които: 104,94 лв. (вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“; 380,07 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС) и 123,85 лв. (разходи по чл. 51 от ЗУЕС). На основание Решенията на ОС на ЕС от 2019г., ответникът бил длъжен в срок до 31.12.2019г. (или най-късно в срок до 01.02.2020г. - допълнително 2 определен срок) да заплати сумата в размер на 1211,02 лв., която се разпределяла по имоти, както следва: За СОС с идентификатор № **********.46 се дължала сумата в размер на 574,75 лв., от които: 50,88 лв. (вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“);

398,90 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС); 82,57 лв. (разходи по чл. 51 ЗУЕС);

21,20 лв. (вноска за Фонд „Резервен“) и 21,20 лв. (вноска за Фонд „Непредвидени разходи“). За СОС с идентификатор № **********.101 се дължала сумата в размер на 636,27 лв., от които: 57,24 лв. (вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“); 448,76 лв.

(разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС); 82,57 лв. (разходи по чл. 51 ЗУЕС); 23,85 лв.

(вноска за Фонд „Резервен“) и 23,85 лв. (вноска за Фонд „Непредвидени разходи“).

Претендира се и лихва за забава в размер на 336,25 лв. за периода от 01.02.2019г. (дата на изпадане в забава) до 06.12.2021г. (дата на подаване на исковата молба пред съда) върху главница в размер на 1163,83лв., както и в размер на 226,75 лв. за периода от 02.02.2020г. (дата на изпадане в забава) до 06.12.2021г. (дата на подаване на исковата молба пред съда) върху главница в размер на 1211,02лв., ведно със законна лихва от 06.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Предвид гореизпложеното се моли да бъде осъден В.В.Д. да заплати на Етажна собственост на к-с „******“ сумата общо в размер н а 2374,85 лв., представляващи дължими вноски към етажната собственост на основание решения на общото събрание на етажната собственост, проведени през 2018г. и 2019г., сумата в общ размер на 563 лв., представляваща мораторна лихва, от които: 336,25 лв. - дължими за периода от 01.02.2019г. до 06.12.2021г., 226,75 лв. - дължими за периода от 02.02.2020г. до 06.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото постъпи отговор на исковата молба от ответната страна, подадена чрез процесуалния им представител - адв. Т. И. от АКБургас, с който се оспорват исковете, като неоснователни и недоказани. Оспорва се Протокол от проведеното на 23.07.2018г. ОС на ЕС. Твърди се, че същият е с невярно съдържание и че по т. 8 и т. 9 не са взети такива решения на проведеното Общо събрание. Сочи се, че в проведено по гр.д. № 813/2019г. по описа на Районен съд Несебър съдебно заседание е разпитана свидетелката Е.П., която посочва, че в комплекса всички плащат един и същ размер такса - както за имот 30 кв., така и за апартамент 80 кв.м., а не на процентно съотношение, както се твърдяло в представения протокол. П. като собственик на паркомясто – имот, идентичен с притежаваните от ответника Д., заявила, че за паркомястото не е заплащала такса до 29.01.2020г. (датата на заседанието) и че тепърва се планува за паркоместата да се събира такса, но какво ще се плаща като такса свидетелката не знаела. Твърди се, че в проведено на 25.10.2021г. съдебно заседание по НЧХД № 925/2019г. по описа на Районен съд Несебър са разпитани свидетелите Т.Д. и Л.Г.. Посочено е, че последните 4 години Д. заплащала 500 евро за апартамент за такса поддръжка, а не в процентно съотношение, както се твърдяло в представения протокол. Показанията на Галкаева били идентични.

Сочи се, че тези свидетели били водени от управителя на Етажната собственост В. Л., който с техните показания се домогвал да установи правотата на твърденията си в различните производства. Сочи се, че с електронно писмо от 14.12.2019г., изпратено от управителя на ЕС В. Л. до етажните собственици, се напомня, че сроковете за заплащане на таксите по решенията, приети на Общото събрание, проведено на 3

23.07.2019г. са до 31.12.2019г. и че съгласно приетите решения текущата дължима сума е в размер на 500 евро за единица собственост. Оспорва се наличието на валидно решение, взето на Общото събрание на ЕС през 2018г., което да касае задължение по чл. 51, чл. 50, ал. 2 и чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС за собствениците на паркоместа в комплекса. При условията на евентуалност се оспорва дължимостта на задълженията и поради липса на възможност за определяне на размера на ответника. Сочи се, че в т. 8 на протокола от проведеното Общо събрание е формиран проект за бюджет на ЕС, който се състои от три раздела: Фонд „Ремонт и обновяване“ в общ размер на 22000 лв.; Разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер на 79680 лв. и Разходи по чл. 51 от ЗУЕС. Излага се, че в т. 9 се определя реда за разпределяне на разходите само по чл.

50, ал. 2, т. 1 - съобразно идеалните части на собствениците и по чл. 51, ал.1 - поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа на който живеят. Излага се, че в чл. 50, ал.1 и ал. 2 от ЗУЕС се предвижда създаването и поддържането на фонд „Ремонт и обновяване“, както и възможността за набиране на средства в него, а в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е предвиден редът и начина за разпределяне на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Сочи се, че доколкото с раздел II Разходи по чл. 50 ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер на 79680 лева се предвиждат разходи, които са такива за поддръжка и управление на ЕС (чл. 48, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС) - за обслужваща компания, за административно-юридическа поддръжка, разходи за охрана, разходи за обслужване на асансьори, поддръжка на зелени площи, разходи за пощенски и банкови услуги - попадащи изцяло в приложното поле на дефиницията по §11, т. 1 от ДР на ЗУЕС, не може да се приеме по аналогия, че в т. 9 от протокола за проведеното Общо събрание през 2018г. е прието и тези разходи да бъдат разпределени по реда на чл. 50, ал. 2,т. 1 - съобразно идеалните части на собствениците. Твърди се, че липсва проведено гласуване как да бъдат разпределени между отделните собственици разходите, посочени като такива по чл. 50, ал. 4, т. З от ЗУЕС, което води до невъзможност да се определи какъв е размера от определените разходи, който следва да бъде заплатен от ответника. Оспорва се изцяло начина, по който е определен в исковата молба, като се счита, че липсва подобно разпределение на сумата в общ размер от 79680 лева, което да е гласувано на общото събрание, проведено през 2018г.