Определение № 687 от 19.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 687 гр. Варна, 19.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500514 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на В. Б. Й., подадена чрез адв. Д. А., против две определения на Варненския окръжен съд, както следва:

- против определение № 3772/04.09.2024 г., постановено по гр.д. № 774/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото само в частта по иска за несъществуване на брака и по евентуалните искове за прогласяване привидност на брака, тъй като прикрива завещание на по 1/2 от активите в наследството в полза на третото лице А.А., а ответницата е подставено лице, евентуално дарение в полза на ответницата, евентуално за прогласяване нищожността му, поради противоречие с добрите нрави, евентуално поради злоупотреба с право;

- против определение № 4003/18.09.2024 г., постановено по гр.д. № 774/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото само в частта по иска за нищожност на брака, основан на твърдения, че бащата на ищеца не е могъл да разбира последиците на изявлението си и ответницата е разбирала това.

Жалбоподателят е сочил, че обжалваните определения са неправилни – незаконосъобразни, като е молил за отмяната им и за връщане на делото на 1 окръжния съд за продължаване на производството в прекратената му част.

Навел е следните оплаквания: окръжният съд неправилно възприел, стеснил и интерпретирал твърденията и уточненията на ищеца и игнорирал съществена част от конкретиката и нюансите на тези твърдения, смесвайки аргументите, които той отнасял към хипотезите за евентуално налични различни основания за несъществуване/ нищожност на брака и така съдът дал и неточна квалификация на исковете; поради неправилното възприемане на твърденията на ищеца, съдът неправилно намесил и института на унищожаемостта по смисъла на СК, както и неправилно приел, че ищецът не е посочил цел на злоупотребата с право и че тя се релевира извън основанията за нищожност; съдът приписвал на ищеца твърдение, каквото той не бил направил никъде, а именно, че „...бракът е сключен от лице поставено под пълно запрещение...“ и в този смисъл мотивите на второто определение били неотносими към изложеното от него; Настоявал е, че окръжният съд оставил два пъти исковата молба без движение без посочване на неяснотата и защо и конкретно какво съдът счита за неясно на фона на множество изредени обстоятелства и правни доводи, като в определението се изброявали (в едно изречение) различни и на места несвързани помежду си формулировки от исковата молба, което затруднявало дори разбирането кои от исковете подлежат на уточняване, кои съдът приема и кои оставя без движение, респективно и по-късно прекратява.

С две уточняващи молби ищецът изпълнил задълженията си, като отправил и искане да му се предостави следваща възможност за уточнения и коректно формулирани искания, тъй като не е бил убеден, че разбира точно указаното от съда. Това не било сторено от съда, а последвали обжалваните определения също неясни за ищеца. Изложил е твърдения и правни съображения по исковете.

Жалбата е подадена в срок, от ищеца в производството, разполагащ с правен интерес от обжалване на определенията на окръжния съд като неизгодни за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е отчасти основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№774/24г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени искове от В. Б. Й. против Н.Т.А.-Й. В исковата си молба, ищецът е изложил твърдения: че е наследник по закон, син, на ББ.Т.Й., поч. на 08.01.2024г.; последният бил разведен с майка му от 2018г.; преди да почине баща му страдал от тежко физическо заболяване, от което починал в болнично 2 заведение; след смъртта му, от удостоверение за наследници ищецът установил, че ответницата е посочена като съпруга на баща му, както и че бракът им бил сключен на 23.12.2023г., непосредствено преди смъртта му; докато бил жив, баща му не обсъдил характера на отношенията си с ответницата и никога не споменал да е женен, като едва след смъртта му ответницата се позовала на брака; от медицинската документация установил, че тежкото здравословно състояние на баща му датирало поне месец преди постъпването му в болницата; Настоявал е, че датирането на брака през времето на тежко заболяване и между болнични престои на баща му обосновавало правният му интерес да иска установяване несъществуването на брака и на наследствени права на ответницата. По отношение несъществуването (нищожността) на брака е заявил, че излага основания, които да бъдат разгледани в условия на евентуалност: сочил е липса на предпоставките по чл. 4 от СК и липса на граждански брак, сключен във формата, предписана от СК; липса на предпоставките по чл.5 СК за сключване на брак по взаимно, свободно и изрично съгласие, предвид болестта на баща му с физическа немощ и безпомощност, както и поради отражението на болестта върху мозъчната му дейност и невъзможност за формиране и изявяване на самостоятелно правновалидно волеизявление към 23.12.2023г. за сключване на брак и невъзможност да разбира съответстващите му правни последици; в евентуалност за нищожността на брака, поради привидност, защото прикривал дарение, евентуално завещание на наследствени вещни и облигационни права, и право на дял в търговско дружество в полза на трето лице-А.А./лице, за което ищецът знаел, че има близки отношения с баща му, за разлика от ответницата/, а ответницата е само формален титуляр на наследствени права, така щото да бъде накърнен обемът на наследствените права на ищеца и да бъде лишен от иск за възстановяване на накърнена запазена част; евентуално, защото прикрива дарение, евентуално завещание на тези права в полза на самата ответница, а прикритите сделки също са нищожни; евентуално поради накърняване на добрите нрави; евентуално, тъй като упражняването от ответницата на субективното право да сключи брак с баща му съставлява злоупотреба с право. Поради нищожността на брака на сочените основания, е молил за приемане за установено несъществуването на граждански брак между Нели Александрова и баща му, както и че ответницата не е наследник на баща му и няма наследствени права по 3 отношение на оставеното от него наследство.

С определение № 1638 от 25.04.2024 г., съдът е квалифицирал исковете з а приемане за установено, че гражданският брак от 23.12.2023 г. между бащата на ищеца, поч. на 08.01.2024 г. и ответницата е нищожен, основан на твърдения, че баща му не е могъл да разбира последиците на изявлението си и ответницата е разбирала това, евентуално тъй като е бил, поради физическа немощ, зависим от грижите на ответницата, евентуално тъй като прикрива завещание на по 1/2 от активите в наследството в полза на третото лице А.А., а ответницата е подставено лице, евентуално дарение в полза на ответницата, както и че ответницата не е наследник на баща му. В мотивите на същото определение, съдът е приел, че за да се даде квалификация несъществуващ брак, искът следва да е основан на твърдение, че друго лице вместо наследодателят е направило изявлението, а за противоречие с добрите нрави че и двамата участници в изявлението са били информирани и способни да разбират последиците на изявленията, както и че ищецът не сочи цел по квалификацията злоупотреба с право. Посочил е, че исковата молба е нередовна и с диспозитив е оставил без движение производството като е задължил ищеца в срок да изрази становище по доклада на исковете в мотивите на определението с предупреждение, че ще понесе разноските и глоба при неизпълнение в срок, причиняващо отлагане на делото. Отделно е задължил ищеца да уточни втория си иск, както и да представи доказателства за заплатена такса с предупреждение за връщане на исковата молба при неизпълнение на това задължение в срока. С молба от 08.05.2024 г., ищецът е изразил становище по доклада. Посочил е също, че предвид състоянието на баща му, той вероятно не е можел на сочената дата да се яви където и да било пред длъжностно лице по гражданско състояние и пред свидетели, както и че той не е можел да формира и изрази валидно волеизявление на сочената дата в два аспекта – невъзможност за активно действие – езиково изявление и подпис, а при осъществено такова – невъзможност да формира по самостоятелен, независим и критичен, и изобщо по неопорочен начин своето иначе обективирано и формално декларирано съгласие. Освен това, дори при положение да се е явил, длъжностното лице, не можело да прецени и възприеме правилно характера на евентуалното воизявление за брак, поради липса на лекарска компетентност. Позовал се е на разпоредбата на чл. 5 СК и чл. 56 от КРБ. Изложил е становище по мотивите на съда във връзка с 4 нарушаването на добрите нрави, позовавайки се на правната теория за същността на този порок. По злоупотребата с право е заявил, че с упражняването на правото да сключи брак с баща му, ответницата цели да извлече собствена облага в условия, в които зависимото положение и здравословното състояние, както и потенциално смъртоносната диагноза на баща му са в състояние да потулят следите за неговата воля и целта е да се попречи на оправомощения субект да установи обективната истина или да защити правата си, като освен това се увреждал и обществения интерес.

Заявил е съгласие с формулировката на съда по втория иск, че е единствен наследник на баща си Божко Й..

С определение № 1807 от 09.05.2024 г., без изложени мотиви, съдът е оставил без движение производството по делото само в частта по исковете за несъществуване на брак, за нищожност на брак, поради противоречие с добрите нрави и за злоупотреба с право, като е задължил ищеца в срок „да изложи накратко твърдения за фактическите обстоятелства на които се основават само тези искове и да формулира съответните искания към съда“.

Във връзка с тези указания, ищецът е подал уточняваща молба от 11.06.2024 г., с която е формулирал исканията си до съда и е посочил, че описал фактическите си твърдения, че всички те в своята съвкупност са относими към различните хипотези за порочност на атакувания акт, включително и към накърняване на добрите нрави и злоупотреба с право.

Заявил е, че изложените обстоятелства като местонахождението на баща му към датата на брака и тежкото му състояние будят съмнение във волята или участието на баща му в акта. В случай, че актът е осъществен, същите сочели на съзнателно, неморално възползване на ответницата от положението и за материални облаги за нея след смъртта на баща му. Злоупотребата с право била налице, доколкото действията на ответницата били насочени към увреждане на законния интерес на ищеца и накърнявали и обществения интерес в посочените аспекти. В същата молба, ищецът е изразил съмнение, че точно е разбрал указанията на съда в определението и че е несигурен в точното им изпълнение, поради което е молил съда за допълнителна възможност за уточнения с коректни искания (указания), в случай че с молбата не е схванал точно същността на указаното.

С първото обжалвано определение от 04.09.2024 г., позовано на съдебната 5 практика, съдът е приел, че исковете за нищожност, поради симулативност на брака, са недопустими и е прекратил производството по тях. По останалите за установяване несъществуване на брака, за прогласяване нищожността му, поради противоречие с добрите нрави, евентуално поради злоупотреба с право е приел, че не са поправени нередовностите, тъй като ищецът недопустимо ги основава на едни и същи твърдения и те са само квалификации („че за да се даде квалификация несъществуващ брак, искът следва да е основан на твърдение, че друго лице вместо наследодателят е направило изявлението, а за противоречие с добрите нрави - че и двамата участници в изявлението са били информирани и способни да разбират последиците на изявленията, но съгласието е нравствено неприемливо“), а за злоупотребата с право и допълнително, че действието въобще не е нищожно, а само се игнорира в решаващата дейност на съда и е върнал исковата молба и е прекратил производството по тях. С определението от 18.09.2024 г., окръжният съд е прекратил производството по делото и в частта по иска за нищожност на брака, основан на твърдения, че бащата на ищеца не е могъл да разбира последиците на изявлението си и ответницата е разбирала това по съображения за недопустимостта му – твърдението обосновава иск за унищожаване на брака, за предявяването на който ищецът не разполага с правна легитимация.