Определение № 128 от 16.06.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. М., 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20261600600176 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.341, ал.2, във вр. с чл.345, във вр. с чл.69, ал. 6 НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 2 8.05.2026г., постановено п о ЧНД № 246/2026 г. по описа на Районен съд гр.Л., с което е наложена спрямо обвиняемия Ц. П. Ц. мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“ по реда на чл.69 , ал.1 от НПК.

Срещу определението е постъпила въззивна частна жалба от защитника на обвиняемия Ц., адвокат Г. Г. от АК М., в която са изложени подробни доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че е налице само първата предпоставка на чл.69, ал.1 от НПК- Ц. Ц. е привлечен, като обвиняем. Дори да се приеме условно, че е налице втората предпоставкаизвършеното престъпление да е във връзка с работата на обвиняемия, основно заради това, че такова е предявеното обвинение, то категорично не е налице третата предпоставка визирана в разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК - да има достатъчно основания да се счита, че е налице реална опасност, че чрез служебното си положение, обвиняемия Ц. ще създаде пречки за обезпечаване на разследването с необходимите доказателства.

С въззивната жалба се иска отмяна на определението на първостепенния съд, като неправилно и отмяна на наложената мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“ на обвиняемия Ц. П. Ц..

В открито съдебно заседание прокурорът намира жалбата за основателна.

Развива доводи в тази насока и счита, че не е налице третата предпоставка визирана в разпоредбата на чл.69, ал.1 от НПК.

Въззивният съд, след като се запозна с изложените в частната въззивна 1 жалба доводи и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл.342, ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Преценявайки фактите по делото, съдът намира искането на обвиняемия, респективно защитникът му за основателно по следните съображения:

Първостепенния съд е приел, че са налице и трите предпоставки по чл.69 , ал.1 от НПК за отстраняване на обвиняемия Ц. от длъжност: привлечен е като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер; обвинението е свързано с работата и заеманата м у длъжност на кмет; съществува опасност служебното положение да повлияе на разследването, особено чрез въздействие върху свидетели, тъй като повечето от тях са служители на ОП „Чистота Л.“ и са в йерархическа подчиненост спрямо него.

Въззивният съд констатира и вътрешно противоречие в мотивите на атакуваното определение. На стр.17 от първоинстанционото протоколно определение/лист 36 от делото/ съдът посочва, че инкриминираното деяние не е пряко свързано със служебните задължения на кмета.

Същевременно изводите на първоинстанционния съд, относно данните относими към третата предпоставка по смисъла на чл.69, ал.1 НПК, според настоящият състав са неправилни, доколкото се основават единствено на формално изложени основания, да има достатъчно основания да се счита, че служебното положение на обвиняемия Ц. ще възпрепятства заложената в мярката законна цел. От този процесуален факт за наличието на първата предпоставка / обвиняемият да е привлечен в това процесуално качество за умишлено престъпление от общ характер / обаче не може да се прави автоматичния извод, че е налице и третата предпоставка, визирана в чл.69, ал.1 НПК, а именно, че служебното положение на обвиняемия ще възпрепятства разследването. Такова разбиране би превърнало правомощията на съда в такива на обвързана компетентност, изчерпваща се единствено с констатация на формулираното от разследващите органи обвинение и би довело до задължително прилагане на разглежданата мярка към определен вид обвинения. Подобно тълкуване би обезсмислило съдебния контрол и противоречи на изискването на справедлив процес по чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС.

С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че е необходимо в доказателствата по делото да са налице обективни факти, че обвиняемият има поведение, застрашаващо ефективното разследване. Такова затруднение биха съставлявали: оказване на внушение или друго влияние върху свидетели, подчинени на обвиняемия; извършване на управленски или служебни действия, насочени към прикриване на престъплението, укриване или унищожаване на документи и др. За отстраняване от длъжността не е достатъчна само възможността обвиняемия да създаде посочените по-горе 2 затруднения, а са необходими обективни фактически данни, че обвиняемият има склонност към такива действия или е започнал осъществяването на някои от тях. Отстраняването от длъжност по чл.69, ал.1 от НПК не може да почива на предположения, хипотези или абстрактни опасения.

Преценявайки доказателствения материал по досъдебното производство, този състав на окръжния съд счита, че такива данни не са налице. Липсват данни обвиняемият да е пречил до този момент на разследването, доколкото същият е изпълнявал задължението си да се явява пред разследващите органи.

Същият преди повдигане на обвинението срещу него е знаел, че има образувано наказателно производство, засягащо неговата дейност. По делото са разпитани многобройни свидетели. Няма данни върху тези свидетели да е оказван натиск от страна на обвиняемия, нито пък същият да е осъществявал внушение върху тях посредством йерархичната им зависимост. По делото не са налице доказателства, установяващи обвиняемия да е осъществявал управленски действия, насочени към прикриване на престъплението или към създаване на пречки пред разследването. Не се установяват и факти, сочещи, че е укривал или унищожавал документи, че не е представял исканите от разследващите органи доказателства или е осуетявал по някакъв начин извършването на процесуално следствени действия. Нещо повече, 21 свидетели, свързани с конкретното обвинение /всички служители на ОП „Чистота Л.“/, на които обвиняемия е предложил имотна облага с цел да упражнят избирателното си право в полза на конкретна политическа коалиция и кандидат вече са разпитани пред съдия по реда на чл.223 от НПК, т.е показанията им вече са процесуално закрепени и могат да бъдат ползвани и на по-късен етап. Следователно рискът от промяна на показанията е значително намален. По досъдебното производство е приобщен по надлежния процесуален ред и аудиозаписа, който е бил разпространен чрез социална мрежа. Назначени са 2 експертизи – фоноскопна и видеотехническа, които са изпълнени, т.е обвиняемия Ц. няма как да въздейства на вещите лица.

Основната доказателствена маса вече е обезпечена. Първоинстанционния съд не е изложил мотиви защо тази опасност е актуална към момента на разглеждане на искането, т.е кои свидетели могат да бъдат повлияни, кои доказателства могат да бъдат укрити или променени, как точно длъжността на кмета би попречила на разследването след вече проведените разпити пред съдия. По принцип при искане по чл.69 от НПК прокуратурата следва да изложи факти, от които да се направи извод, че служебното положение на обвиняемия може да затрудни разследването. В конкретния случай искането на прокуратурата съдържа само общи твърдения, предположения, без конкретни обстоятелства. Отстраняването от длъжност е сериозна процесуална принуда, която засяга едно от основните права, регламентирани и защитени от Конституцията на Република България, а именно правото на труд.

В конкретният казус при проведени разпити пред съдия, иззет аудиозапис и изготвени експертизи, събрани документи, липса на конкретни данни за въздействие, мярката не е необходима в такава степен, че да оправдае 3 временното отстраняване на избран кмет.

По тези съображения посочените по–горе обстоятелства и характера на твърдяното престъпление не обосновават извод за наличие на реална възможност за създаването на затруднения при изясняване на всички обстоятелства по досъдебното производство. При това тези факти не са се променили от образуване на досъдебното производство до този момент, когато същото е пред приключване и са извършени почти всички процесуално следствени действия, за да се счете, че вече е налице нужда от прилагането на мярката по чл. 69, ал.1 от НПК. В този смисъл приложението на чл. 69 от НПК е неоснователно и би представлявало прекалена намеса в гарантираното от Хартата на основните права на Европейския съюз, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Европейската социална харта право на труд на обвиняемия.

След като по делото не са налице обективни фактически данни сочещи, че обвиняемият може да създаде пречки при осъществяване на настоящето разследване, то съдът не е длъжен да се съобразява с бъдещите действия на разследващите органи при преценката на предпоставките по чл. 69, ал.1 НПК.

Предпоставките по чл.69 от НПК са кумулативно предвидени от законодателя. За да бъде постановено отстраняване от длъжност, следва да са налице едновременно всички законови изисквания. Липсата дори на една от тях прави искането неоснователно и не позволява налагането на мярката.

Следователно съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност, само ако установи по несъмнен начин наличието на всяка една от трите предпоставки, визирани в закона.

По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и искането на РП – М., ТО Л. за отстраняване на Ц. П. Ц. от длъжност „кмет на Община Л.“ се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и на чл.341, ал.2, във вр. с чл. 345, във вр. с чл.

69, ал. 6 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 28.05.2026г., постановено по ЧНД № 246/2026 г. по описа на Районен съд гр.Л., с което е наложена спрямо обвиняемия Ц. П.

Ц. мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“ по реда на чл.

69 НПК, вместо което

ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на РП-М., ТО-Л. за отстраняване на Ц. П. Ц., с ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 289/2026г. по описа на РУ-Л., прокурорска преписка №1928/2026г. от длъжност „кмет на Община Л.“.

4

Определението протестиране. е окончателно и не подлежи на обжалване и

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5