Акт от 21.06.2019, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е №102 гр. Сливен, 21.06.2019г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА

ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН

САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА при секретаря Мария Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №265 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1319/14.11.2018г. по гр.д.№1530/2018г. на Сливенски районен съд, с което: 1. ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.София е осъдена да заплати на Р.Н.П. сумата от 4770,80лв., представляваща сбор от обезщетения за неизползвани до 12 дни платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за тримесечията за периода от 24.02.2003г. до 30.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като иска над присъдения до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан; 2. ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.София е осъдена да заплати на Р.Н.П. сумата от 966,20лв., представляваща обезщетение за положен извънреден труд за периода от 03.04.2015г. до 03.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва в размер на 248,31лв.; 3. Отхвърлени са като погасени по давност исковете за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2015г. до 02.04.2015г., както и иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2015г. до 02.04.2015г. С решението са присъдени на страните разноски, съразмерно с уважената и отхвърлена част от исковете и ответната дирекция е осъдена да заплати държавна такса и разноски за вещо лице по сметка на СлРС.

Въззивната жалба е подадена от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, гр.София и с нея се обжалва решението в неговите осъдителни за дирекцията части.

С Решение №381/05.04.2019г. по гр.д.№1530/2018г.

Сливенски районен съд на основание чл.247 от ГПК е допуснал поправка т.на очевидна фактическа грешка в Решение №1319/14.11.2018г. по гр.д.№1530/2018г. на СлРС, като на стр.11 във втори диспозитив на решението да се чете периода, както следва: от 03.04.2015г. до 31.10.2015г., вместо от 03.04.2015г. до 03.04.2018г.

В жалбата си ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.София чрез пълномощника гл. юриск. К.Т. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът постановил решението въз основа на неверни фактически изводи, като не обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост. Съдът обосновал правните си изводи само на свидетелските показания и заключението на СИЕ, което довело до необоснованост на акта.Съдът не проявил критичност по отношение на свидетелските показания, като не отчел възможната им необективност. Посочва, че след постановяване на обжалваното решение свид. Милчо

К. подал идентична искова молба, което показвало неговата заинтересованост и невъзможност да се ценят като достоверни и обективни неговите показания. По отношение на заключението на вещото лице, въззивникът посочва, че същото представлява хипотетично предположение, тъй като за част от исковия период /01.01.2003г. – 01.04.2009г./ липсвали документи и вещото лице ползвал като база свидетелските показания. Счита, че не е налице превишаване на законоустановените 50-часа извънреден труд, за да се дължи и допълнителен отпуск, а труда до тези 50-часа работодателят е заплатил на ищеца. По отношение на иска за заплащане на положен извънреден труд за периода от 01.01.2015г. до

30.10.2015г., посочва, че съдът неправилно е приложил приравняването на нощния към дневния труд с коефициент 1,143. Приравняването се прилагало само с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не при изчисляване на полагането на извънреден труд. Освен това уредбата на нощния труд в специалния, приложим закон – ЗМВР е различна от тази по КТ и подзаконовите му актове. По ЗМВР нощния труд е ограничен до 8 часа, а по КТ – до 7 часа, при което коефициента е различен. От доказателствата по делото се установило, че на ищеца е заплатено възнаграждение, както за положения нощен труд, така и за положения извънреден такъв. С оглед изложеното, въззивникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.София моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в неговите осъдителни части, като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Р.Н.П., чрез пълномощник адв. Н.П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият оспорва изцяло изложените в жалбата съображения. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Излага подробни контрааргументи на съображенията на въззивника. Посочва, че факта, че свидетел по делото е подал искова молба срещу работодателя, не прави показанията му необективни и недостоверни. По отношение на възраженията спрямо заключението на вещото лице посочва, че то е ползвало информация от нарядните ведомости и графици за дежурства, а само относно продължителността на смените, която е по-дълга от отразената документално. По отношение на превръщането на нощните часове в дневни посочва, че самия ответник е правил това след влизане в сила на ЗМВР от 2014г., като не били отчитани коректно само съпътстващите нарядите дейности – инструктажи, приемане/сдаване на дежурствата. Излага подробни съображения относно приложимостта на погасителната давност. С оглед изложеното, моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з., въззивникът

ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.София, редовно призован, се представлява от пълномощник ст. юриск. Т.С., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея подробни съображения.

Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.

В с.з., въззиваемият

Р.Н.П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. Н.П., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора на същата подробни съображения и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от ГД“ПБЗН“ части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, като счита, че същите не са прекомерни с оглед фактическата и правната сложност на делото.

Въззивният съд намира подадената въззивна жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Същото е допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящия съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение в неговите обжалвани части е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно

ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от Р.Н.П. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.София искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск, представляващ компенсация за положен от него извънреден труд над 50 часа за тримесечията в периода 01.01.2003г.

– 30.06.2014г., в размер на общо 5010лв. /с оглед допуснатото от районния съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 30.10.2018г./ с правно основание чл.229, ал.4, вр. ал.1, т.9 /т.8/, вр. с чл.212, ал.5, т.2 от ЗМВР от 1997г. /отм./, чл.212, ал.4, вр. с ал.1, т.3, вр. с чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР от 2006г./отм./; иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2015г. до 30.10.2015г. в размер на 1153,31лв. /с оглед допуснатото от районния съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 30.10.2018г./ с правно основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 318,20лв. /с оглед допуснатото от районния съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 30.10.2018г./ за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

Съдът намира изложените във въззивната жалба съображения за неоснователни.

І. По първия главен иск за заплащане на обезщетение за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск, представляващ компенсация за положен извънреден труд над 50 часа за тримесечията в периода 01.01.2003г. – 30.06.2014г.:

Оплакванията, изложени във въззивната жалба и въведени като предмет на въззивното производство, са относно въпроса: налице ли е превишаване на положения от Р.П. извънреден труд над 50 часа на тримесечие, респ. има ли право допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране на такъв труд.

Безспорно по делото е установено, че ищеца в първоинстанционното производство Р.П. е държавен служител по смисъла на чл.169 от ЗМВР, като е заемал длъжността „пожарникар“ при РС „ПБЗН“, гр.Сливен. Служебното правоотношение е прекратено със Заповед от 30.10.2015г., считано от 18.11.2015г.

Нормативната уредбата за процесния период 01.01.2003г. – 30.06.2014г. се съдържа в ЗМВР от 1997г. /отм./, в редакцията от ДВ бр.17/2003г. и ЗМВР от 2006г./отм./. След измененията в първия закон от 21.02.2003г., идентична с уредбата в отменилия го ЗМВР от 2006г. /отм./, действали за исковия период в настоящето производство, се урежда възможността на положилите труд над законоустановеното работно време държавни служители в МВР, работещи на смени, да бъдат компенсирани с допълнителен отпуск до 12 дни. В чл.212 ал.5 т.2 ЗМВР от 1997г. /отм./, респ. чл.211 ал.5 т.2 ЗМВР от 2006г. /отм./, е уреден двояк режим на компенсиране на този труд: Ако същият е до 50 часа на отчетен период (тримесечие), компенсацията се извършва чрез плащане на възнаграждение. Ако трудът, положен над законоустановеното работно време за съответния период надхвърля 50 часа, за разликата служителят има право на допълнителен отпуск. Размерът на дължимия отпуск е регламентиран от законодателя в чл.229 ал.1 т.9 /предишна т.8/ ЗМВР от 1997 г. /отм./ и в чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР от 2006 г. /отм./, които разпоредби препращат към чл.212 ал.5 ЗМВР от 1997г. /отм./ и чл.211 ал.5 ЗМВР от 2006г./отм./ до 12 работни годишно.