Решение № 194 от 14.07.2017, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е №194 гр. Перник, 14.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА

КРИСТИАН ПЕТРОВ при секретаря Златка

Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 338 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 159а от 28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 5730/2016 г. по описа на Пернишки районен съд и поправено с решение от 04.05.2017 г., са уважени предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, като уволнението, извършено със заповед № ***, издадена от заместник-кмета на Община Перник на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, изр. 1-во и т. 7 от КТ, е признато за незаконно и отменено, а ищецът П.Е.Р. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност *** в отдел ***. Първоинстанционният съд частично е уважил предявения осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода от 06.10.2016 г. до 17.02.2017 г. в размер на сумата от 2304.60 лева, заедно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 01.12.2016 г., до окончателното й заплащане, като е отхвърлен този иск за разликата от 1703.40 лева, претендирана като обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода от 18.02.2017 г. до 06.04.2017 г., и претенцията за присъждане на законната лихва върху обезщетението за периода от 06.10.2016 г. до 01.12.2016 г.

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени искове, е обжалвано от ответника. Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата и на материалния закон. Навежда се, че нарушенията са ясно и конкретно описани в заповедта, изискани са обяснения във връзка с тях и служителят не е трудоустроен, поради което той не се е ползвал с предварителната закрила по чл. 333 от КТ.

Иска решението в обжалваните му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с които предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца П.Е.Р..

Оплакванията, развити в тази въззивна жалба, са свързани с релевирани доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на решението поради неотчитане на целия период, през който е останал без работа в резултат от уволнението, като въззивникът иска отмяна на решението в частта, в която частично е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата от 1703.40 лева. Тъй като за претенцията за присъждане на законната лихва върху обезщетението за периода от 06.10.2016 г. до 01.12.2016 г. решението не е обжалвано, в тази част същото е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от трудовата книжка на ищеца П.Р., която по силата на чл. 347 от КТ представлява официален свидетелстващ документ, и приложените към представеното трудово досие трудов договор и допълнителни споразумения към него се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът П.Р. е полагала труд при ответника Община Перник на длъжността *** в отдел ***, при уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на сумата от 450 лева.

От заповед № ***, издадена от изпълняващия функциите кмет на Община Перник - заместник-кмета инж. В.К. (така заповед № ***), се установява, че работодателят с едностранно волеизявление е прекратил процесното трудово правоотношение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, изр. 1-во и т. 7 от КТ, като е наложил на ищеца най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, за извършени от него дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задължението да осъществи съответната комуникация и подаване на сигнал за възникнал пожар срещу магазин Кауфланд в центъра на гр. Перник, през което време са опожарени и изгорели напълно складове на Жилфонд и Минералмаш.

Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението съгласно процесуалните правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес е на работодателя – въззивникът Община Перник.

Дисциплинарната отговорност е лична отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагането на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл. 194 от КТ, и въз основа на мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 от КТ, в която се посочват нарушителят, извършеното от работника или служителя дисциплинарно нарушение с ясно и точно описание на същото и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 от КТ.

Но когато дисциплинарно уволненият е от категорията на работниците и служителите, изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1, 3 и 5 от КТ, работодателят преди да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание е длъжен да изпълни изискванията за предварителната закрила.

С разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ законодателят е свързал изискванията на предварителната закрила при уволнение с посочените в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение, сред които е и дисциплинарното уволнение, за трудоустроен работник и служител. Когато за извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда или съгласието на синдикален орган и такова разрешение или съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество – арг. от чл. 344, ал. 3 от КТ.

Такъв е и разглежданият случай, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение на 06.10.2016 г., на която дата е връчена уволнителната заповед на ищеца при отказ и която по силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ е моментът на прекратяване на процесната трудовоправна връзка поради налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, ищецът П.Р. се е ползвал с предварителна закрила, тъй като е бил трудоустроен служител при ответника Община Перник.

От представеното по делото експертно решение № 2744 от 09.12.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ Р. Ангелова – Перник, което според направеното официално удостоверяване е влязло в сила на 29.14.2014 г. и което в изпълнение на чл. 1, ал. 6 от Наредбата за трудоустрояване (Наредбата) е изпратено до работодателя, се установява, че ищецът е с призната трайно намалена работоспособност от 85 % със срок до 01.12.2016 г. Като причини за настъпилата трайно намалена работоспособност са посочени общи заболявания, от които ищецът П.Р. страда.

Установява се по делото, че с решението на ТЕЛК, който е компетентният здравен орган съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата, са дадени предписания за противопоказни условия на труд за ищеца П.Р., свързани с физическо обременяване, неблагоприятни климатични условия, обременяване на гръбначен стълб и горни крайници и работа между движещи се предмети. Прието е със същото, че ищецът може да изпълнява заеманата към момента на издаване на решението длъжност *** в Община Перник. Следователно към момента на настъпване на конститутивното действие на уволнителната заповед – 06.10.2016 г., ищецът П.Р. е бил трудоустроен служител при ответника Община Перник по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 314 от КТ, а работодателят не установява чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 333, ал. 1 и 2 от КТ, че за процесното уволнение на основание чл. 190 от КТ е поискал предварителна разрешение от Инспекцията по труда, съответно мнение на ТЕЛК. За да се приложат правилата за предварителна закрила при дисциплинарно уволнение, следва обективно да съществуват основанията, предвидени в чл. 333, ал. 1 от КТ, а в случая те са налице, тъй като ищецът П.Р. е придобил качеството „трудоустроен“ от момента на издаване на предписанието за трудоустрояване от органа, определен в чл. 1, ал. 3 от Наредбата за трудоустрояване и от този момент се е ползвал от установената в чл. 333 от КТ предварителна закрила при уволнение. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл.

333, ал. 1, т. 2 от КТ е дали работникът заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респективно преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, както е в разглеждания случай, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени (в този смисъл е и задължителната за въззивните и първоинстанционните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК с решение № 706 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 2688/2008 г. на ВКС, ГК, II ГО, решение № 431 от 17.01.2014 г. по гр.д. № 2869/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО и други), поради което неоснователно е възражението на въззивника Община Перник в обратния смисъл.

Правните последици от неспазването на закрилата по чл. 333 от КТ е незаконност на уволнението, което подлежи на отмяна без да се разглежда спорът по същество, а работодателят Община Перник не установи до края на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция, а и не твърди, че е поискал и получил предварително разрешение от Инспекцията на труда, съответно мнение на ТЕЛК преди да прекрати процесното трудово правоотношение с налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

С оглед на така установеното, спорът не следва да бъде разглеждан по същество – арг. чл. 344, ал. 3 от КТ, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е признал процесното уволнение за незаконно и го е отменил.

По иска с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 2 от КТ.

Тъй като уволнението е незаконно, както и с оглед на обстоятелството, че ищецът е полагала труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочен трудов договор, налице са всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и уволненият служител следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

По иска с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.

225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че са настъпили три юридически факта: да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.