Решение № 6490 от 26.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6490 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Недева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100502987 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „А.Б.“ ООД, чрез адв. И.-А. Н., срещу решение № 20051970/08.08.2022 г. по гр. д. № 16418/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че „А.Б.“ ООД дължи на Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 3129,22 лева, представляваща неустойка по договор № 5785опм-31-5785мпд-7/29.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – 22.05.2020 г., до окончателно изплащане на вземането, и сумата в размер на 187,75 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 18.10.2019 г. до 20.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 19377/2020 г. по описа на СРС, 45 състав. Със същото решение „А.Б.“ ООД е осъдено да заплати на Министерство на вътрешните работи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 116,34 лева - за заповедното производство, и 336,38 лева – за първоинстанционното производство.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати от районния съд нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вследствие на което е стигнал до неправилен извод за основателност на предявения иск. Неправилно съдът приел, че не се спори относно начина, по който е изчислена неустойката, доколкото с отговора на исковата молба ответникът оспорил исковете не само по основание, но и по размер. На следващо място, излагат се доводи, че клаузата на чл. 20 от договора е нищожна, защото размерът на неустойката в тази хипотеза е неопределен и неопределяем, тъй като не е посочено върху каква база се начислява неустоечната ставка от 0,5 на сто, а е посочена само горната граница - 20 на сто от стойността на договора. Дори да не се възприеме становището за нищожност на клаузата, то същата била неясна и следвало да бъде тълкувана съгласно чл. 20 ЗЗД с оглед останалите разпоредби на договора.

Счита се, че ако районният съд бил спазил разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, би установил, че общата за всички санкционни договорни клаузи логика е такава, че при частично изпълнение от какъвто и да било вид, база за изчисление на неустойката е частта от договореното, която не е надлежно изпълнена. Тоест неустойката би следвало да се изчислява върху неизпълнената част - в случая върху стойността на обучението. На последно място се поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за прихващане на ответника за сумата в размер на 112 лева, дължима като получена в повече от обема на договореното в предмета на договора, формирана като 10% от договорената стойност на обучението (1120 лева). Оспорва се изводът, че от договора и очертания с него предмет не се установява броят на служителите, които подлежат на обучение. Предвид изложеното, се отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално частичната му отмяна с оглед основателността на своевременно заявеното възражение за прихващане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Министерство на вътрешните работи, чрез гл. юрк. К.Г., поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Сочи се, че неустойката е правилно изчислена, доколкото според клаузите на договора сумата неустойката се определя в размер на 0,5 на сто за всеки просрочен ден от цялата стойност на договора, но не повече от 20 на сто от стойността му, поради което се счита, че неустоечната клауза е ясна, точна и недвусмислена. Подържа се, че същата не е прекомерна, а и с оглед на естеството на процесния договор и разпоредбата на чл. 309 ТЗ същата не подлежи на намаляване поради прекомерност.

Освен това се сочи, че възражението за нищожност е направено за първи път с въззивната жалба, и макар същото съгласно ТР № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, да е допустимо, в случая е неоснователно, доколкото е бланкетно и не сочи към нито едно от основанията по смисъла на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. Като неоснователни се оспорват и доводите на въззивника за неправилно приложение на чл. 20 ЗЗД. Поради това се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

С обжалваното решение се приема за установено, че между страните е сключен 2 договор, в който е предвидена неустойка за забава в случай на неизпълнение, както и че ответникът е извършил предвиденото в договора обучение на служители на ищеца 16 дни след изтичане на уговорения срок. За недоказани са приети твърденията на ответника, че ищецът не му е оказал нужното съдействие по присъственост на подлежащите на обучение служители, както и за осигуряване достъп до сградата на МВР за обучение в самия сектор, което го е възпрепятствало да извърши обучението в срока по договора. СРС приема, че не се спори относно начина, по който е изчислена неустойката и относно нейния размер, поради което искът за признаване дължимостта на сумата от 3129,22 лева, представляваща стойността на процесната неустойка по договора, както и на дължимостта на лихва за забава в размер на 187,75 лева за периода от 18.10.2019 г. до 20.05.2020 г., следва да бъдат уважени.

За неоснователно е прието релевираното от ответника възражение за прихващане на претенцията за неустойка със сумата от 112 лева - дължима на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД от възложителя, като получена в повече от обема на договореното, което възражение е направено още преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК от ищеца, с писмо с № 47600-2544/04.07.2019 г.

Прието е, че от договора не се установява броят на служителите които подлежат на обучение, тоест обемът на задължението за обучение, за да е възможно да се направи извод, че ответникът е обучил без основание един служител в повече, поради което ответникът не е доказал, че е престирал без основание. За неоснователно е прието и възражението на ответника за прихващане на сумата за неустойка със сумата в размер на 814,90 лева, представляваща част от заплатената от изпълнителя гаранция във връзка с изпълнението по договора, доколкото след изтичане на правата по издадена в полза на ищеца банкова гаранция на 14.06.2020 г. ищецът вече не може да отправи искане до банката-гарант за плащане поради неизпълнение на задължение на изпълнителя по договора, с оглед на което не е налице насрещно вземане в полза на ответника за сумата в размер на 814,90 лева, което да прихване с признатата за дължима сума за неустойка в размер на 3129,22 лева.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за обществена поръчка, с предмет обновяване на софтуера и свързания с него хардуер на ДНК сенквенатор 3500 xL Genetic Analyzer for Human Identification до последната актуална версия на производителя“, като след въвеждане на техниката в експлоатация част от задълженията на ответника, в качеството му на изпълнител, било да извърши обучение за работа с доставеното хардуерно оборудване и софтуер на служители на възложителя и да издаде съответните удостоверения за преминало обучение в уговорения в договора срок. Обученията следвало да бъдат проведени в рамките на два еднодневни 3 курса за по петима служители. Ищецът твърди, че изпълнението на това задължение било просрочено с 16 дни, поради което съгласно чл. 20 от договора е начислена неустойка за забава в размер на 0,5 на сто за всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от стойността на договора; че до ответника е отправена покана да заплати начислената неустойка в размер на 3129,22 лева в срок от 10 работни дни от получаване на писмото, тоест от 03.10.2019 г., но в посочения срок ответникът не заплатил неустойката. Поради това се претендира и лихва за забава за периода 18.10.2019 г. до 20.05.2020 г., както и законна лихва върху неустойката от датата на депозираното заявление по чл. 417 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и по размер.

Признава, че е налице забавяне при извършване на обучението, но същата се дължи на устна договорка с възложителя и желанието на служителите за отлагане на обучението поради наличието на почивни дни около 24 май, като впоследствие било извършено обучение на един служител в повече от изискуемото по договора. Възразява, че неустойката следва да се изчислява само върху стойността на забавеното изпълнение на задължението за обучение. Сочи, че според т. 4 от ценовото предложение към договора, Приложение № 3, цената на обучението е в размер на 1120 лева без ДДС или 1344 лева с ДДС, поради което неустойката за забава следвало да се изчисли в размер на 5,60 лева на ден без ДДС, или евентуално дължимата неустойка би следвало да се претендира в размер на 89,60 лева. Изложени са и твърдения, че забавата на изпълнителя се дължала на забавяне при оказване на необходимо съдействие от страна на възложителя. При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане с насрещното вземане на ищеца, в случай на уважаване на главния иск, със сумата в размер на 112,00 лева, представляваща стойността на извършеното обучение на един служител в повече спрямо заложения в договора брой служители, подлежащи на обучение, както и със сумата от 814,90 лева – налична при ищеца гаранция, представена по договора, която подлежи на връщане.

По делото не е спорно, че между страните e сключен договор за обществена поръчка № 5785опм-31-5785мпд-7/29.03.2019 г. с предмет обновяване на софтуера и свързания с него хардуер на ДНК сенквенатор 3500 xL Genetic Analyzer for Human Identification до последната актуална версия на производителя, гаранционно обслужване и обучение на служители, по който „А.Б.“ ООД, като изпълнител, се е задължило да извърши следните дейности съгласно договора и в съответствие с Техническата спецификация – Приложение № 1, Техническо предложение – Приложение № 2, и Ценово предложение – Приложение № 3: обновяване на софтуера посочения ДНК секвенатор и свързания с него хардуер, гаранционно обслужване и обучение на служителите, във връзка с изпълнение на проект „Обновяване и разширяване на хардуерното оборудване и софтуера на Националната ДНК и АФИС база данни. Обновяване и разширяване на хардуерното оборудване и софтуера на 4

Автоматаизираната идентификационна система за балистични изследвания (АБИС) и включването и в Ballistic Information Network (IBIN)” BG/ISF — SO5-NO2-A26съфинансиран по Национална програма на България за подпомагане от фонд „Вътрешна сигурност“ 2014-2020.“

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора изпълнителят се е задължил след въвеждане на техниката в експлоатация да проведе обучение за работа с доставените хардуерно оборудване и софтуер в рамките на два еднодневни курса (всеки от които с продължителност не по-малко от 8 часа) за по петима служители и да издаде съответните удостоверения за преминало обучение, като е договорено обучението да се проведе в срока за изпълнение на поръчката, който според чл. 3 от договора е 45 дни от подписването му, тоест до 13.05.2019 г.

В чл. 2, ал. 1 от договора е посочено, че общата стойност на договора е 32 596,00 лева без ДДС, респективно 39 115,20 лева с ДДС, съгласно Ценово предложение на изпълнителя - Приложение № 3, неразделна част от договора. Видно от цитираното приложение предложената от изпълнителя цена е 32 596,00 без ДДС, респективно 39 115,20 лева с ДДС, като стойността на обучението възлиза на 1120,00 лева без ДДС.