Решение № 242 от 07.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ....... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110119827 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. П. М., ЕГН **********, ......, срещу В. В. М., ЕГН ********** и Ц. В. М., ЕГН **********, и двамата с адрес - .......

Иска се ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност да премахнат за своя сметка строеж, представляващ според ищеца незаконосъобразно обособено пространство, предназначено за тераса към апартамент Nº 14, находящо се в гр. ........, собственост на ответниците, с което са извършили неправомерно прерязване на парапета на терасата на ап.

15, собственост на г-жа М. - ищцата. Изпълнението на една от стените на същия строеж с дебелина около 0,25 м. е довело и до отнемане на площ от ап. 15. Същата тази стена била изградена успоредно на част от прозорците на ап. 15, по такъв начин, че закрива част от изгледа от терасата и довела до по-малката осветеност на съответната стая в апартамента.

Ищецът твърди, че тези действия на ответниците са неоснователни и чрез тях те пречат на нормалното упражняване на правото на собственост върху ап. 15. Ищцата претендира и заплащането на обезщетение по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за имуществени вреди в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, представляващи вреди от нарушаване на целостта на парапета към собствената й тераса – съгласно и уточнителна молба от 29.11.2023г.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, а също и съдебните и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ответниците оспорват основателността на иска по чл. 109 ЗС, както и основателността и размера на иска по чл. 45 ЗЗД. Оспорват да е нарушено някое от правомощията на ищеца, част от правото на собственост, твърдят, че не е усвоена тераса, както и че не са нарушили правото на ищцата да ползва имота си. Оспорват да са нарушили 1 целостта на парапета. Не оспорват да са собственици на ап. 14, както и че ищцата е собственик на ап. 15 в сградата.

Приета по делото е съдебно техническа експертиза, събрани и приети по делото са писмени доказателства, както и е разпитан свидетеля П..

С оглед на така представените доказателства, съдът от правна и фактическа страна намира следното:

С доклада по делото приет без възражения от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест по следния начин: В тежест на ищеца по иск по чл. 109 ЗС е да докаже, че притежава съществуващо ограничено и защитимо вещно право на ползване върху процесния имот, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. В тежест на ответника е да докаже основанието за действията си - т. е законността на измененията в имота му, които ищцата претендира да оказват пречки за ползването.

До колкото страните не спорят по въпроса за правото на собственост на ищцата върху ап. 15, с адрес - ...... както и правото на собственост на ответниците върху ап. 14, с адрес - ....... както и с оглед представените документи за собственост, съдът приема, че страните са титуляри на правото на собственост на съответните самостоятелни обекти в сградата, като са съседни имоти.

Със Заповед № .... г. на главния Архитект на Столична община , която заповед е влязла в сила, за което са представени доказателства -решение на Административен съд – София град № 1480 от 07.03.2024 г., постановено по административно дело № 10523/2022 г.,Потвърдено с Решение № 6586/29.05.2024г. по ад № 4231/24г. ВАС/, е разпоредено премахване на незаконен строеж ,/процесният/.

От заключението на вещото лице се установява и съдът приема за доказано следното:

Крайната част от металния, решетъчен парапет на терасата на ап.15, която е била монтирана върху частта от шапката с дължина 33 см., е премахнат и понастоящем парапетът опира в изградената преградна стена между двете тераси. Металната ръкохватка на парапета също е отрязана, но е останала с по-голяма дължина от парапета и тангира на изградената преградна стена - откъм терасата на ап.15. Площта на отнетата част, съгласно направените на място измервания и изчисленията върху тях, за ...., след обособяване на пространството, предназначено за тераса към ап.14 е от 0,025 кв.м.

В открито съдебно заседание, Вещото лице М. изяснява, че има извършено прерязване на парапета и крайната част от него е премахната /т.1/. Това не оказва влияние върху пространствената устойчивост на парапета според вещото лице, той в момента опира в новата стена и не виси във въздуха, стъпил е върху борда и опира решетъчната част в изградената стена. В заключението вещото лице е посочило, че по архитектурен проект на сградата парапетът е бил общ за двата апартамента и под прав ъгъл е имал чупка там, където 2 е била границата между двата апартамента, защото двете тераси са перпендикулярни една на друга. Парапетът е бил общ и за двете тераси според архитектурния проект. Освен това, преградната стена между двете тераси по проект е следвало да бъде 2м., а тя е 2,165м. на мяста. Същата е била по проект налична на същото място, но с 16,5см. по-къса т.е., съвсем малко по-дълга от предвиденото е изградено. С премахването на парапета между терасите и изграждането на стена с размер 2,165м. терасата на ищцата не се засяга, тъй като категорично вещото лице е изразило заключение, че се засяга само част от нейния борд, който е 15см., акто е обяснило, че бордът е крайната част на терасата, върху която е изградена терасата. Част от този борд се "захапва" от изградената стена, която е с поголяма дължина. Вещото лице, не счита, че тези 16,5см. удължаване на стената създават пречки да си постави външен простор, тъй като просторът би се поставил по същия начин, както и при липсата на тези 16,5см. В частта на терасата на ищцата тази стена е била по проект там, само дължината е по-голяма към момента на огледа с 16.5 см и то засяга борда, а не самата тераса. В заключение излага, че стена е имало и преди извършеното преустройство с 16,5см. по-малко.

Съгласно нормата на чл.109 от ЗС, всеки собственик може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Законът не е поставил ограничение спрямо лицето, което следва да отговаря по предявена негаторна претенция. В този смисъл всяко лице, което пречи на собственик да упражнява пълноценно и в цялост правото си на собственост, може да бъде пасивно легитимиран да отговаря по такъв иск.

Материално- правната легитимация на ответникът по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на собственик. Само факта на изграждане на незаконна постройка не е основание за уважаване на негаторната претенция.

Трайна и последователна е съдебната практика, че искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. Извършеният в съседен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, само ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите. Когато обаче незаконността на строежа се изразява само в липса на необходимите строителни книжа за извършването му, в тежест на ищеца по иска по чл. 109 ЗС е да докаже, че конкретно този строеж му пречи да упражнява правото си на собственост и по какъв конкретно начин става това. В настоящият случай, от приложените по делото писмени доказателства - както и от заключението на вещото лице, се установява, че за процесното преустройство на терасата, изградени в имота на ответниците, не са издавани строителни книжа. Така твърдените от ищеца пречки, обаче, не могат да мотивират исканото цялостно премахване на постройките.

За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за 3 нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие , което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието , което препятства упражняване правото на собственост , кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време , изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/ 84 год. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова , че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Actio negatoria разбирана в един по широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват собственика да използва напълно своята собственост и е израз на възможността при надлежно упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние В изложения смисъл развитата теза по Решение Nо 837/2010 год. , че не може да се уважи негаторен иск, ако допуснатото нарушение не създава пречки на правото на собственост, както и тезата по Решение Nо 33/2010 год. год., чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик, без единствено фактът на изграждане незаконна постройка в съсобствения имот от единия съсобственик, да предполага уважаване на иска , т.е. че не всяко въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет на петиторна защита, а само онова което е неоснователно и неоправдано от г.л. упражняване на собственическите правомощия, се споделя изцяло от настоящия състав като правилна’. Неоснователното действие „ не зависи само от това дали има позитивна административно санкция или не , когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия/ строеж, реконструкция и др./ , а от това дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС.

Не всеки незаконен строеж съставлява неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС и е равнозначно на смущаващо правото на собственост поведение. Съдилищата приемат, че основателността на негаторния иск предполага доказани неоснователни фактически действия, а в някой хипотези и противоправни такива, които пречат за упражняване правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи иска по чл. 109 ЗС, ако не е установено ответникът да пречи на упражняване правото на собственост./ така Р Е Ш Е Н И Е № 23 от 09.04.2014 година по гр.дело № 5465 /2013 година ВКС второ отделение на гражданска колегия/.

Макар налието на Заповед № .... г. на главния Архитект на Столична община и липсат на представени и открити от вещото лице строителни книжа, които да озаконяват строежа процесния, съдът с оглед прието заключение на вещото лице , не счита, че въпросният 4

"строеж" пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. Това е така, тъй като: От СТЕ съдът приема за установено и доказано, че действително е налице премахване на част от общия между ап. 14 - на ответника и ап. 15 на ищцата метален парапет между перпендикулирано разположените тераси на съседните обекти. По проект е предвидена стена между двата имота с размери 2м., а към момента на предявяване на искова молба и на огледа за СТЕ тя – изградената стена, е с размер 2,165м., тоест с 165 мм по – дълга от предвидената, като засегнатата част с тези 165 мм не засяга терасата, а само част от нейния борд (крайната част на терасата, върху която е изградена терасата), който е 15см. Освен това, съдът не приема за установено и доказано твърдението от ищцата, за предишното фактическо положение, описано в искова молба, тъй като свидетеля П. категорично пред съда излага, че по време на огледа на имота за неговото закупуване, не е правен оглед на терасите, поради което не може да се приеме твърдението на ищцата, че стена между двете перпендикулярни тераси не е имало, още повече , че заключението на вещото лице описва наличие на проектна документация, която свидетелства за съществуването на такава преградна стена по проект.

Разпечатката съдържа 25 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/806d216c-ee5c-4719-a68f-db10184cdb84