Решение № 382 от 20.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Перник, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201022 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5302087, с който на А.

В. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено на 28.09.2021г. в 11:13 часа в гр.

Перник, ПП І-6, км 86+300, ПВ Църква с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли процесния фиш да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните правила. Оспорва компетентността на органа, който е издал ЕФ, като развива съображения касаещи правната квалификация на нарушението. Счита, че липсва изготвен протокол по чл. 10, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.) и че не е изготвена снимка на разположението на уреда, поради което твърди, че е недоказано нарушението. Изтъква, че са нарушени процесуални правила при издаването на фиша. Развива съображения относно годността и техническата изправност на системата за измерване на скоростта. Прави възражения за опорочено връчване на оспорения ЕФ и за настъпила погасителна давност за административнонаказателно преследване за процесното нарушението.

Жалбоподателят не участва лично в съдебно заседание, за което е 1 редовно призован. Не се представлява и от пълномощник.

Административнонаказващия орган - ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от надлежна страна и пред компетентния съд за разглежда, като това е станало в срока за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 189, ал.5 от ЗДвП ЕФ по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.

Макар и двете възможности за връчване на фиша да са дадени алтернативно в цитираната разпоредба, то не са налице пречки връчването да стане и по друг подходящ начин, стига ясно да личи, че фиша е достигнал до адресата си.

Това в разглеждания случай е било направено. Вярно е, че от страна на ОД на МВР Перник до приключване на съдебното производство не е представена разписка, удостоверяваща връчване на ЕФ. От друга страна, обаче, видно от приложеното извлечение от АИС ЕФ К/5302087 е връчен на жалбоподателя на 06.05.2023г., което обстоятелство не се оспорва в жалбата, тъй като същата дата е посочена от санкционираното лице, поради което и депозираната жалба е в срок.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 28.09.2021г. в 11:13 часа на път І-6, в участъка на км 86+300, ПВ Църква, намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743 d0 заснело лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ******* със скорост от 88 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.И. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който бил регистриран на 19.09.2021г. с № 1158р-9299.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, към датата на заснемането е собственост на А. В. А., ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100.00 лв, предвид приспадане на толеранса на максимално допустимата грешка при измерване на скорост, в резултат на 2 което установената стойност е 85 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 25 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

Компетентността на наказващия орган да издаде оспорения ЕФ произтича от законовата норма на чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Това е именно териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. В конкретния случай в атакуваният ЕФ ясно е вписано, че същият е на ОД на МВР Перник, предвид предявеното обвинение, че нарушението е установено в гр. Перник, ПП І-6 км 86+300 ПВ Църква. Поради тези съображения съдът приема, че оспорения ЕФ е издаден от компетентен орган и отхвърли наведените доводи в жалбата в обратна насока.

Възраженията, свързани със съмнения за компетентността на лицето, изготвило ЕФ също са неоснователни, доколкото разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП не предвижда вписване на тези обстоятелства в утвърдения образец за ЕФ.

ЕФ съдържа всички предвидени в чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна на формално основание, поради което съдът не споделят възраженията направени в жалбата за допуснати такива. Точно и ясно е посочена датата, часа и мястото на заснемане от автоматизираното техническо средство на нарушението, като максимално изчерпателно същото е описано, предвид отбелязването, че нарушението е извършено в населено място при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, при което е установено превишение на разрешената скорост с 25 км/ч.

Приложената снимка № 11743D0/0411498, която е веществено доказателство, установява, че автомобилът е бил засечен със скорост от 88 км/ч, като в ЕФ коректно в полза на нарушителя е приспаднат толеранса от минус 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като наказуемата скорост е редуцирана на 85 км/ч, която именно е посочена в обжалвания фиш като „установена стойност на скоростта”. Тя е и в основата на изчислената и отразена превишена скорост от 25 км/ч спрямо въведеното с пътен знак В26 ограничение от 60 км/ч.

Наличието на този пътен знак с посоченото цифрово означение, променящо общото ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, категорично се доказва и от приетото по делото писмо изх. № 11-00-216 от 23.06.2023г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него извадка от схема за организация на движението в процесния участък.

Ясно и точно в атакувания ЕФ е записано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта с № 11743 d0. Представен е протокол от проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2921г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” при Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология, в който е посочено, че е било проверено средство за измерване № 3

1174d0 на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която е сертифицирана, предвид приложеното по административнонаказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология. При тези доказателства, установяващи категорично, че отчетената скорост на процесния автомобил е реализирана с одобрена и технически изправна автоматизирана техническа система, съдът не споделя възражението на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, предвид неправилно отчетена скорост на автомобила.

На вещественото доказателство по делото-снимка№ 11743D0/0411498, заснета от автоматизираната система за видеоконтрол ясно се вижда датата, часа, автомобилът и регистрационния му номер, както и фиксираната скорост от 89 км/ч. Наличието и на друго пътно превозно средство не е в състояние да разколебае извода, че автомобилът на жалбоподателят се е движил с твърдяната скорост, тъй като предвид приетото приложение към Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено.

В административнонаказателната преписка се съдържа и съставения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з/12.05.2015г., в който отразените данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило вписаните в него факти, като на определеното място служителят е написал името и фамилията си и се е подписал. Същевременно с оглед к редитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че полицейският служител И.И. е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Предвид ясно вписаните и в пълен обем обстоятелства в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. съдът прие за неоснователни оплакванията в жалбата, че тези данни не могат да се ползват с доказателствено значение.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя, тъй като приложената справка от регистрация на пътни превозни средства доказва, че към момента на заснемане на 4 нарушението А. В. А., ЕГН ********** е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство. Ето защо правилно наказващия орган е извел извод, че именно жалбоподателят е лицето, което следва да отговаря за описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което попада в населено място, както и обстоятелството, че в процесния участък скоростта на движение е ограничена с пътен знак В26 и е различна от посочената в чл. 21, ал.1 от ЗДвП съдът намира дадената цифрова квалификация за правилна, като не споделя направеното в жалбата възражение в тази връзка. Ясно е, че квалификацията на нарушението е по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, като направената привръзка с ал.1 от същата разпоредба единствено доуточнява елементи от състава на нарушението, тъй като когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, т.е. елемент от състава на нарушението по чл. 21, ал.2 от ЗДвП е и превишението на някоя от общо разрешените стойности, посочени в ал.1. В конкретния случай при описание на нарушение изрично е вписано обстоятелството, че конкретното ограничение на разрешената скорост от 60 км/ч е въведено с пътен знак В26, поради което отразената правна квалификация не касае взаимноизключващи се правни норми.