Решение № 6567 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6567 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20211100114956 по описа за 2021 година

Предявен е от М. Х. Ц. против С.О. иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 06.04.2021 г. в гр.София, докато се движел по десния тротоар на ул.

„Костенски водопад, на ъгъла с бул. „Гоце Делчев“, в посока на движение от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „Тодор Каблешков“, на спирката на градския транспорт на ул. „Костенски водопад“, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни плочи, при което паднал и получил пертрохантерно счупване - закрито на дясното бедро. Събитието настъпило в светлата част на денонощието, при ясно време, в присъствието на свидетели очевидци на инцидента. От произшествието ищецът получил телесни увреждания, от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Непосредствено след инцидента ищецът бил приет по спешност в УМБАЛ „Н.И. Пирогов“ - ЕАД, „I-ва клиника по ортопедия и травматология“, където на 12.04.2021 г. бил опериран – извършена била провизорна фиксация на дясната тазобедрена става чрез игли. Костта била трепанирана и поставена G-плака с дължина на блейда 90 мм и 130 градуса ъгъл, фиксирана с 6 винта. Болничното лечение продължило 9 дни, след което лечението продължило в домашни условия, а травматичните увреждания затруднили движенията на десния долен крайник за период от няколко месеца. След изписването ищецът провел медикаментозно лечение, като налице била и необходимост от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието. Ищецът поддържа становището, че описаните неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението на С.О. да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, който е нейна собственост, съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, и за който тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние, съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл.

30, ал. 4 във вр. с чл. 31 от Закона за пътищата. Твърди, че справедливият размер на обезщетението 1 за неимуществени вреди възлиза на 35 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът С.О. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Едва в пренията по съществото на спора, чрез своя пълномощник, представи писмено становище, с което оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, оспорва причинно-следствената връзка между състоянието на тротоарната настилка и телесната повреда, оспорва размера на иска. В писменото становище е направено и възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, което е преклудирано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От показанията на св.С. - приятел на пострадалия, се установява, че е присъствал при произшествието. Заявява, че в началото на месец април 2021 г. двамата с ищеца отивали на гости при свой общ познат - В., който живеел зад Спортната зала „Емил Марков“ и наскоро се бил върнал от чужбина. Докато вървели по тротоара на ул.“Костенски водопад“ в кв. „Гоце Делчев“ в светлата част на деня, ищецът паднал на тротоара на място, където липсвали плочки от настилката.

Ищецът се спънал в дупките на липсващите плочки, паднал и изкрещял. Свидетелят отначало си помислил, че Ц. само се е натъртил, но положението се оказало критично. Кракът му се клател целия в горната част, клатело се бедрото. Свидетелят никога преди не бил виждал такава травма.

Ищецът викал силно от болка. Свидетелят хванал такси, защото не му се чакала „Бърза помощ“.

Когато пристигнали в „Пирогов“ лекарите оставили ищеца за лечение в болницата. Оперирали го по-късно – на седмия или осмия ден, след което ищецът живял няколко месеца при свидетеля.

Съдът кредитира показанията на свС. относно механизма на настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят от медицинските документи и медицинската експертиза по делото.

От заключението на медицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че на 06.04.2021 г. ищецът е получил счупване на горния край на дясната бедрена кост – пертрохантерно, която травма би могла настъпи при падане на тротоара.

Проведено е било болнично лечение през периода 06.04.20201 г. до 15.04.2021г. за девет дни и домашно- амбулаторно лечение от 15.04.2021 г. за около 6 месеца. По време на болничното лечение ищецът е бил опериран – извършено е било открито наместване и фиксация на бедрената кост с метална пластина и 6 винта, а по време на домашно – амбулаторното лечение пострадалият е ходил на превръзки и е провеждал раздвижване у дома. Ищецът е претърпял непосредствено след произшествието болки и страдания с голям интензитет за около 9-10 дни, а също така и след два месеца от операцията, когато е започнал да стъпва на крака си, като болките при прохождането са били за около 2 месеца. Впоследствие ищецът е изпитвал болки с умерен интензитет до около четвъртия месец от инцидента, след което техният интензитет постепенно е намалявал. Ищецът би могъл да изпитва болки и понастоящем при влажно време и по-продължително ходене и стоене прав. Болки с малък интензитет и непостоянен характер би могъл да изпитва до около 3 години от инцидента. Възстановителният период при ищеца е протекъл спокойно, без усложнения, за около 6 месеца. След инцидента при ищеца са налице следните остатъчни последици - по външната повърхност на дясното бедро се вижда оперативен спокоен белег от 14 см., дясното бедро е послабо 2 см., дясното коляно е по-слабо с 1 см., дясната тазобедрена става извършва движения в обем, по-малък от нормата с 23%.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

2

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл.

45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).

Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл. 49 от ЗЗД, вр чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

От показанията на св.С. се установи, че ищецът е паднал на тротоара на ул. „Костенски водопад“ в кв.„Гоце Делчев“. Показанията му са подробни и конкретни относно механизма на настъпване на произшествието. Тротоарът е бил разбит, с липсващи трототарни плочки, ищецът се е спънал в дупките на липсващите плочки и е паднал, след което е изпитвал силна болка, бедрото му се е клатело в горната част. Същият механизъм е описан и в анамнезата в медицински документ „История на заболяването“, издаден от УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ ЕАД, в което лечебно заведение ищецът е приет в деня на травмата – 06.04.2021 г. – посочено е, че е пострадал при падане на улицата и е доведен за преглед със собствен транспорт. Макар от показанията на свидетеля да не се установява конкретното място от ул. „Костенски водопад“, на което е настъпила травмата, по несъмнен начин бе доказано, че падането е върху тротоарната настилка, от която са липсвали троторни плочки, поради което съдът приема за доказано, че травмата е настъпила на мястото, посочено в исковата молба – ул. „Костенски водопад“, на ъгъла с бул. „Гоце Делчев“, в посока на движение от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „Тодор Каблешков“, на спирката на градския транспорт на ул. „Костенски водопад“. От заключението на медицинската експертиза, което съдът кредитира, се установи, че при падането на 06.04.2021 г. ищецът е получил счупване на горния край на дясната бедрена кост – пертрохантерно, която травма би могла настъпи при падане от собствен ръст на тротоара. Вследствие на телесната повреда ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразили се в продължителни болки и страдания , като процесът на възстановяване е продължил около 6 месеца.

Тротоарната настилка, находяща се в гр. София, на ул.“Костенски водопад“ се поддържа от С.О.. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата , общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, 3 върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП , вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата , лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно ко йто организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.

Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

Допускането на неравност на тротоар и липса на плочки по него, находящ се на територията н а С . О . , съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание.