Решение № 159 от 09.07.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 557/2022
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 09.07.2023
- В сила
- 15.03.2024
- Състав
- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 271, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. *, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20221840100557 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба от „*“ АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*“ № 140, представлявано от * И., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. *, общ. *, обл. *, да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 746,67 лв., представляваща платена на 01.03.2022 г. сума без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 16.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебни разноски Ищецът твърди, че между страните е имало сключен трудов договор, по който ищецът имал качеството на работодател, а ответникът на служител.
Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на 15.10.2021 г.
На 01.03.2022 г. ищецът платил чрез платежно наредждане на ответника по грешка сумата от 746,67 лв., като в основанието за плащане посочил „заплата за м. февруари 2021 г.“. Въпреки отправени вербални покани, ответникът не е върнал сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба, с която да вземе отношение по изложените твърдения от страна на ищеца.
1
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – *, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Трудовото правоотношение между ищеца /работодател/ и ответника /работник/ е прекратено по взаимно съгласие на 15.10.2021 г. видно от представеното споразумение, Заповед № 26 от 14.10.2021 г. и справка по чл.
62, ал. 5 от КТ.
Не се оспорва от ответника и се доказва от представеното удостоверение с рег. № ИД 12454-2022/20.05.2022 г, издадено от „* АД и от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира в цялост, като компетентно, обосновано и безпристрастно изготвено, че на 01.03.2022 г. чрез шаблон за масово плащане ищецът превел на ответника сумата от 746,67 лв., като в основанието за плащане посочил „заплата за м. февруари 2021 г.“.
От заключението ССчЕ се установява, че плащането е извършено поради грешка в употребения шаблон от ищеца, който ползвал такъв за заплати от месец февруари 2021 г., вместо за месец февруари 2022 г.
Установява се още, че в ищцовото дружество не се полага извънреден труд, не се води и специална книга по чл. 149, ал. 1 КТ.
За да бъде уважен кондикционния осъдител иск по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е достатъчно ищецът да докаже плащането на сумата, а в тежест на ответника е да установи основание да задържи търсената преведена сума.
В хода на производството ищецът проведе пълно и главно доказване, че процесната сума от 746,67 лв. е заплатена на ответника. Ответникът не доказва основание, въз основа на което е получил сумата.
Несъстоятелни са твърденията на процесуалния представител на ответника, че основанието за получаване на сумата е положен извънреден труд. Това обстоятелство е недоказано, а от заключението на ССчЕ дори е напълно опровергано, тъй като следва извод, че в дружеството не се полага извънреден труд и такъв не е полаган от никой работник или служител, включително и от ответника. Несъстоятелни са доводите за приложение на чл. 271, ал. 1 от КТ, тъй като към момента на получаване на престацията, 2 ответникът не е имал качеството на работник поради прекратяване на трудовото правоотношение. Показанията на разпитания в хода на производството свидетел също не установяват значими за предмета на доказване факти, сочещи на основание за получаване на сумата.
При това положение искът е основателен.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените в хода на производството съдебни разноски в размер на 1030 лв.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника неоснователно.
Делото не разкрива ниска фактическа и правна сложност, а е съответно на средното за този вид. За провеждането му е необходимо проучване на множество трудови и счетоводни документи и снабдяване с преписи от част от тях от съответните институции. Същевременно никой правен субект няма задължение да избира процесуалния си представител единствено въз основа на икономически критерии, тъй като водещото е доверието. Впрочем прави впечатление, че макар ответникът чрез процесуалния си представител да прави обсъжданото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, то същият е заплатил възнаграждение в приблизително двоен на минималния размер. Това също идва да покаже, че фактическата и правна сложност на конкретното дело не е несъразмерна със заплатеното от всяка от страните адвокатско възнаграждение. Ето защо възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Мотивиран от горното, Районен съд – *, пети състав РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. С. , ЕГН **********, с адрес: с. *, общ. *, обл. * ДА ЗАПЛАТИ н а „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*“ № 140, представлявано от * И. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 746,67 лв., представляваща платена на 01.03.2022 г. сума без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 16.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
3
ОСЪЖДА Д. Г. С. , ЕГН **********, с адрес: с. *, общ. *, обл. * ДА ЗАПЛАТИ н а „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*“ № 140, представлявано от * И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1030 лв. разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________ 4