Решение № 101 от 10.12.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Ямбол, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20212300500232 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" /НББАЗ/, гр. София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2, представлявано от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "БЪРЗАШКА, АНГЕЛОВА, Д.", чрез адв. А.Д., срещу Решение № 260253 от 27.05.2021 г., постановено по гр. д. № 600/ 2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол.

На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва възивната жалба и отговора:

С въззивната жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" се обжалва решение № 260253 от 27.05.2021 г., постановено по гр. д. № 600/ 2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол, с което ЯРС осъжда Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК 130764706, да заплати на всяка от ищците: К.К.К., Т.К.К., С.К.П. и Н.К.С., сумата от по 25 000 лв.(частичен иск от по 30 000 лв.), представляващи обезщетения за неимуществени вреди в следствие смъртта на техния брат П.К.Т. при ПТП на 03.08.2018 год., ведно със законната лихва от 06.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано, постановено при нарушение материалния закон, процесуалните правила, съдебната практика. Излага, че първоинстанционният съд е пропуснал да отчете, че присъдата в гражданската й част не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо лица, които не са били страна в това 1 производство - застрахователят на подсъдимия, респ. НББАЗ в качеството си на представително национално бюро по чл.506, ал.2 от КЗ. Смята, че както в присъдата по наказателното дело, така и в решението по в.гр.д.№ 487/ 2020 г. на ЯОС, размер на съпричиняването на загиналия при разглеждане на въпроса за размера на търпените неимуществени вреди не е бил определян. Счита, че съгласно чл. 300 от ГПК, въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, по които се е произнесъл наказателният съд с присъдата, обвързват гражданският съд, че присъдата е задължителна по отношение на всички досежно решените от наказателния съд въпроси, включени в състава на престъплението, в т. ч. и относно размера на вредите, когато те са част от състава на престъплението, а всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск, в това число и възражението за съпричиняване, без значение дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство. Според въззивника в конкретния случай размерът на вредите не е част от състава на престъплението, поради което размерът, за който е бил уважен искът срещу деликвента, няма сила на пресъдено нещо спрямо НББАЗ, като същото се отнася и до размера на съпричиняването, въпреки че, въпросът за съпричиняването е бил разгледан в наказателната част на присъдата. Счита, че при определяне на механизма на настъпване на ПТП, респ. деянието на подсъдимия водач, наказателният съд по никакъв начин не бил определил размера на това съпричиняване.

Въззивникът излага, че оценката на това поведение от фактическа и правна страна по отношение на непозволеното увреждане (допринесло ли е обективно поведението на пострадалия за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат и ако да - в каква степен, т.е. има ли допринасяне по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и в какъв размер), доколкото не била част от фактическия състав на престъплението, не била обвързваща и може да бъде пререшавана в настоящия процес, тъй като, от една страна не била част от задължителната сила на присъдата по чл. 413 от НПК, а от друга страна - НББАЗ не е било страна в производството по гражданските искове и не било обвързано от евентуална сила на пресъдено нещо по този въпрос.

Въззивникът възразява, че не са били доказани твърдените в исковата молба последици върху нематериалната сфера на ищците от смъртта на П.Т., които да обосноват присъдения с обжалваното решение размер от по 25 000 лв.. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил цитираното в решението му TP № 1/ 2014 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/ 2014 г. на ОСТК на ВКС като се е позовал на него в смисъл, какъвто, според въззивника, не е вложен в посоченото тълкувателно решение. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, с всички законни последици от това и да присъди на НББАЗ направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от К.К.К. ЕГН **********, Т.К.К. ЕГН **********, С.К.П. ЕГН ********** и Н.К.С. ЕГН **********, 2 чрез процесуален представител адв. Щ. Щ. – АК Хасково. В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата и съображения, че решението е правилно и законосъобразно.

Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред втората инстанция, както и разноски по производството пред ЯОС.

След суверенна оценка на събраната по делото доказателствена съвкупност, ЯОС формира следните изводи по релевантните за спора фактически положения:

Производството пред РС-Ямбол е образувано по предявени при условията на субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД от К.К.К., Т.К.К., С.К.П. и Н.К.С. против Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, за осъждане на ответника да заплати на всяка една от ищците сумата от по 25000 лв. /частични искове от по 30 000 лв. за всяка от ищците/, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им П.К.Т., загинал при ПТП на 03.08.2018г., ведно със законната лихва от 06.05.2019 г. до окончателното изплащане на главниците.

С влязла в сила на 24.11.2018г. Присъда №139/08.11.2018 год. постановена по НОХД №313/2018г. по описа на ЯОС, Пьотр Сланина, гражданин на Р Молдова, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр.с ал.1 б.“в“ вр.с чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 03.08.2018 год., около 00.30 часа на път 1-7, км.260+500, между с.

Козарево и с. Окоп, двете в община Тунджа, обл.Ямбол, при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „Мерцедес 318 CDI“ с ДК №CSI 181, с посока на движение към с.Окоп, гр.Елхово и ГКПП-Лесово и скорост на движение от 78 км./ч., е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на П.К.Т. от гр.Ямбол, с ЕГН **********, след което избягал от местопроизшествието. Със същата присъда са разгледани предявените в наказателния процес граждански искове, в рамките на които подсъдимият е бил осъден да заплати на всяка от въззиваемите в настоящото производство сумата от 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03.08.2018 г. до окончателното изплащане.

Към материалите по делото са присъединени гр.д.№2567/2019 г. на РС-Ямбол и в.гр.д.

№487/2020 г. на ЯОС. С решение №259 от 16.12.2020 г. ЯОС се е произнесъл положително по предявени частични искове от настоящите въззиваеми в размер от по 5000 лв. /част от цялото вземане в размер от по 30 000 лв./ против НББАЗ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им П.К.Т., причинена от съставомерното поведение на Пьотр Сланина, гражданин на Р Молдова. По отношение на същия е установено, че е водач на лек автомобил „Мерцедес 318 CDI“ с ДК №CSI 181 и страна по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от системата „Зелена карта“ със застраховател, намиращ се на територията на Р Молдова.

На база доказателствените находки в кориците на разгледаните гр. д. са следните писмени 3 доказателства – Удостоверение за наследници от 02.07.2019 год. и Удостоверение за родствени връзки от 29.10.2019г., въз основа на които ЯОС е имал повод да формира заключение, че въззиваемите - ищци попадат в кръга на наследници по закон на П.К.Т., който не е оставил наследници от по-близка степен.

Установено е, че въз основа на издадени към присъда №139/08.11.2018 г.на ЯОС изпълнителни листи, не е постъпило плащане от страна на осъденото лице Пьотр Сланина, факт, обуславящ правния интерес от предявените частични искове. Изяснено е изпълнението на процедурата по чл.496, ал.1 и сл. КЗ по инициатива на правоимащите въззиваеми страни по спора, които са поискали от въззивника -ответник НББАЗ, с извънсъдебна претенция с вх.№2-0686 на 05.02.2019г. изплащане на определените от ЯОС обезщетения по чл.45 ЗЗД, което искане не е удовлетворено и е обосновало сбъдване на процесуалното условие за предявяване на частичните искови претенции.

По предявените частични искове от по 5000 лв., ЯОС в решение №259/16.12.2020 г. е изложил изчерпателна обосновка на аргументите си досежно материалната легитимация на сестрите да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техния брат. Въззивният съдебен състав е приел, че въззиваемите принадлежат към обособеното в ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС, ОСНГТК изключение,разширяващо кръга от субектите с надлежна материална легитимация. На базата на пространни доказателствено защитени съображения ЯОС е приел за пълно и главно доказването на особено силна емоционална връзка между сестрите и починалия брат, която се разграничава от формалната връзка на родство с починалия и е довела до причиняване на по-сериозни по тежест и продължителност морални болки и страдания в сравнение с други подобни хипотези.

Въззивният съдебен състав, по в.г.р.д. №487/2020 г., позовавайки се на т.1 ТР № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС е приел, че аналогично на производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя е в съответствие с размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, и в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Съставът на ЯОС е приел, че задължителност намира присъдата и в гражданската й част, по предявените искове по чл.45 от ЗЗД, в т.ч. относно отчетената степен на съпричиняване. Въззивната инстанция при предходното си произнасяне е достигнала до крайния извод, че НББАЗ следва да отговаря в размер общо на по 30 000 лв. за всяка от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди, тъй като за този размер отговаря виновният водач.

На плоскостта на тези разрешения по приложимия материален закон в Решение №259/16.12.2020 г. и ръководен от задължителните разяснения на ТР №3/22.04.2019 г. по тълк. д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, ЯРС е уважил в пълния им предявен размер частичните искове за остатъка от вземането в размер на по 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ до окончателното изплащане на главниците.

4

Мотивиран от очертаната фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба, депозирана от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи - ответник по първоинстанционното производство е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес с оглед изхода на спора в развилото се пред ЯРС производство по гр.д.№2567/2019г. Разгледана по същество въззивната жалба на въззивника ответник е неоснователна.

Съгласно правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК и разясненията в ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на формулираните в сезиращия го документ оплаквания, а служебна проверка провежда по отношение на неговата валидност и допустимост в обжалваната част, както и относно съответствието му с императивните норми на материалния закон.