Решение № 12 от 14.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Невена Грозева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К. М. Иванов като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200972 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Е. Н. – защитник на подсъдимия Н. Б. против решение № 147 от 14.08.2024 г на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 273/2022 г. по описа на съда.

В касационната жалба се излагат съображения за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Защитникът счита, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се излагат твърдения за това, че разследването по делото е водено пристрастно в полза на подсъдимия К. и във вреда на подсъдимия Б.. Развиват се подробни съображения за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения за това: че въззивният съд не е бил безпристрастен, а е проявил благосклонност към тезата на втория подсъдим – К.; че въззивният съд не е открил пороци в обвинителния акт, който не е изготвен в съответствие с чл. 246 от НПК и ТР № 2/2002 г. на ОСНК, като съответно не е изложил конкретни мотиви по направените възражения на защитата в този смисъл; че съдът е постановил въззивното решение като се е позовал на недопустими доказателствени средства в нарушение на чл. 105, ал. 2 НПК – в нарушение на чл. 161 от НПК, чл. 6 §1 от ЕКПЧ и чл. 8 от КПЧОС съдът е приел за законосъобразно 1 извършени претърсванията и изземванията в недвижимите имоти, обитавани от подсъдимия Б. и неговите близки, като не е обсъдил неотложността на случаите съобразно практиката на ВКС и ЕСПЧ по сходни случаи; че разпорежданията на съдията, с които са одобрени протоколите за претърсване и изземване не съдържат конкретни мотиви за неотложността на случаите, а в решението на въззивния съд също липсват мотиви по тези доводи на защитата; че установяването на съдържанието на тетрахидроканабинол в растенията, открити на нивата в с. К., е извършено в нарушение на нормативно установения ред по Наредбата за условията и реда за съхранение и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях, като са посочени редица конкретни нарушения на чл. 6а, ал. 2 от Наредбата, които са игнорирани или омаловажени от въззивния съд; че втората инстанция не е изложила мотиви по конкретни възражения на защитата във връзка с начина на изземване на наркотичното вещество от нивата в с. К. и за неговото изследване – че пробите не са взети от представителни участъци, не е имало време за изсушаване на листата, поемните лица при отделните етапи на вземане на пробите са били различни, което поставя под съмнение идентичността на предмета на престъплението; че съдът не е изложил мотиви по довода на защитата, че по делото липсва заповед на министъра на вътрешните работи за оторизиране на Базовата научно-техническа лаборатория при ОД на МВР-Пловдив да извършва експертно изследване на наркотични вещества и прекурсори; че апелативният съд безкритично е приел заключението на вещото лице Г., независимо от противоречията по отношение на броя и вида на опаковките на изследваните проби, както и спорната компетентност на експерта; че въззивният съд е интерпретирал превратно показанията на свидетелите В. Б. и И. У. относно начина на вземането на представителни проби на 27.08.2019 г.; че съдебните мотиви на стр. 31 от въззивното решение съдържат изцяло предположения, поради което показанията на поемните лица не са от естество да заместят негодния протокол за вземане на представителни проби; че въззивният съд се е позовал на доказателства, събрани чрез заобикаляне на реда, установен в ЗСРС и в нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС.

Защитата излага аргументи и за съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд във връзка с второто обвинение на подсъдимия Б. по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 НК по отношение на установяването на активния компонент на тетрахидроканабинол и за признака особено големи размери.

Твърди се, че са налице нарушения при вземането на представителни проби, осъществено на 11.08.2019 г. – нарушения на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, за които въззивният съд не е изложил мотиви, въпреки наведените от защитата доводи; че измерването на иззетите количества марихуана, както и вземането на представителни проби от тях страда от пороци и нарушения на предвидения за това ред, поради което не е установен по несъмнен начин квалифициращият признак особено големи размери.

Според защитата липсват мотиви на първоинстанционната присъда, като този порок не е преодолян от въззивния съд, доколкото не е изложил последователни, логични и обстойни мотиви, които да отговорят на 2 наведените с въззивната жалба възражения. В жалбата се излагат и доводи за липса във въззивното решение на цялостна оценка на доказателствата и противоречията в тях – изтъкват се процесуални нарушения при оценката на показанията на свидетелката Г., обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Г.. Защитникът излага доводи за нарушения на материалния закон, поради липса на съставомерен признак по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 НК – особено големи размери на инкриминираното наркотично вещество, както и за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Б. – не са изложени мотиви по довода на защитата за наличие на предпоставките на чл. 55 НК; не са изложени съображения от въззивния съд за упражнения спрямо Б. побой при задържането му от полицейските служители – Г., Г. и Б., както и за безпристрастността на разследващите, произтичаща от това обстоятелство; налице е нарушение при оценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства – не са отегчаващи обстоятелства наличието на съучастие и признака особено големи размери, неоценени като смекчаващи са самопризнанието на Б. и оказаното от него съдействие на разследващите органи, както и фактът, че е бил подложен на полицейско насилие, дългият период от време на изготвяне на въззивното съдебно решение.

С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив или алтернативно за преквалифициране на деянието по чл. 354а, ал.

2, изр. 2 в такова по чл. 354а, ал. 1 НК и за определяне на наказание на подсъдимия Б. при условията на чл. 55 НК.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия Б. пледира за уважаване на касационната жалба, като поддържа изложените в нея подробни аргументи. Според защитата: делото е пример за злоупотреба с изключителните прокурорски правомощия, доколкото другият подсъдим К. е бил третиран от обвинението благосклонно; въззивният съд е проявил пристрастие, като не е призовавал другия подсъдим за всички съдебни заседания; апелативната инстанция е приела наличие на преклузия по чл. 248, ал. 3 НПК в разрез с правото на подсъдимия на информация; нито обвинителния акт, нито мотивите на въззивното решение съдържат факти и аргументи за наличието на продължавано престъпление; въззивното решение копира директно фактите по обвинителния акт; по делото са използвани недопустими специални разузнавателни средства, което не е санкционирано от въззивната инстанция; действията претърсване и изземване в недвижимите имоти, обитавани от подсъдимия Б. не са били извършени в условията на неотложност, поради което протоколите са недопустими доказателствени средства; протоколите за претърсване и изземвани и протоколите за оглед на веществени доказателства не установяват количеството наркотично вещество, иззето от дома на Б.; представителните проби са изчезнали, а подписите на картончетата, съпровождащи пробите, не се положени от поемните лица; налице са нарушения при установяване на концентрацията на активното вещество в растенията марихуана, предмет на обвинението по чл. 354в НК.

Защитникът излага доводи и за несправедливост на наложените на 3 подсъдимия Б. наказания – неотчитане на пълното съдействие на подсъдимия на разследващите органи и в хода на съдебното производство; несъобразяване на неразумния срок за разглеждане на делото, дължащ се и на забава на съда при изготвяне на въззивното решение; че подсъдимият Б. е признал факта на отглеждане на марихуаната и на държанието, но не признава инкриминираните количества по обвинителния акт, което не е отчетено при определяне на наказанието. В заключение защитата отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото на Апелативен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав.

Пред касационния съдебен състав защитникът на подсъдимия К. изразява становище за правилност – обоснованост и законосъобразност на второинстанционния съдебен акт. Счита, че неговият подзащитен не е бил облагодетелстван от съда и моли за оставяне в сила на решението.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената срещу въззивното решение жалба. Счита, че обвинението срещу Б. е доказано от обективна и субективна страна, а въззивният съдебен акт е обоснован от фактическа и правна страна. Прокурорът пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Подсъдимият С. К. в лична защита и в предоставената му последна дума заявява, че поддържа тезата на своя защитник, изразява съжаление за постъпката си и предоставя на съда крайното решение.

Подсъдимият Н. Б. в лична защита и в предоставената му последна дума заявява, че поддържа исканията на защитника си и моли да се отмени присъдата.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С присъда № 260008 от 9.03.2022 г. по н.о.х.д. № 1409/2020 г., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия Н. П. Б. за виновен да е извършил в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. К. престъпление по чл. 354в, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл.

20, ал. 2, вр. с ал. 1, поради което на основание чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. С присъдата Б. е признат за виновен да е държал с цел разпространение и в условията на 4 продължавано престъпление наркотично вещество в особено големи размери с общо тегло 29 845.69 гр. и на обща стойност 179 074.12 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, пр. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия Б. едно общо наказание измежду двете наложени, а именно пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, а на основание чл. 23, ал. 3 НК към това наказание е присъединил наказанието глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 59 НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода предварителното задържане на Б. от 13.08.2019 г. до 24.03.2021 г.

Със същата присъда Окръжен съд – Пловдив е признал за виновен подсъдимият С. К. да е извършил в съучастие като съизвършител с подсъдимия Б. престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, поради което на основание чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години, чието изпълнение отложил по чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 5000 лева. Съдът е приспаднал предварителното задържане на К. – от 10.08.2019 г. до 16.12.2019 г.