Решение № 3 от 17.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ловеч, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело № 20234300900040 по описа за 2023 година

Производство по чл.226 от Кодекса за застраховане.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 3908/ 07.07.2023 г. (клеймо 05.07.2023 г.) от Д. Ц. Г., ЕГН **********, адрес: село О., област Ловешка, улица „****" № 147, чрез адв. Л. Г. Г. от АК – Перник, съдебен адрес: гр. С, улица „****" №51, ет.9, ап.15, срещу ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „*****" № 43, посочено правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.51 ал.1 от ЗЗД вр. с & 22 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, с която поради влошаване на здравословното му състояние се претендират допълнително имуществени и неимуществени вреди: сума в размер от 23 500 евро или 127 000 турски лири към момента на плащането или сума в размер от близо 47 000 лева по сметка на ЛИВ Хоспитал за прегледи, престой, оперативно лечение и лечебни процедури в същата болница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2018 г. до окончателното й изплащане; 33 963 евро или левовата равностойност на 67 000 лева, за допълнително лечение и допълнителни болнични услуги на Клиника Мюнхен Богенхаузен по повод отстраняване тежки последици от травмите за проведено допълнително лечение в същата болница за периода от 08.11.2022 г. до 16.11.2022 г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2023 г. до окончателното й изплащане; както и сума в размер от 50 000 лева, за последващо лечение и 1 търпените от него неимуществени вреди по повод извършена оперативна интервенция - ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

Постъпил е писмен отговор по чл.367 от ГПК от ЗД „ЕВРОИНС" АД, Считат предявените искове за допустими, но ги оспорва по основание и размер в цялост. Прави възражение за изтекла погасителна давност на всички предявени искове, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, както и по отношение на претендираните лихви. Не оспорва твърденията, че е настъпило описаното в исковата молба ПТП и вината на водача, но оспорва механизма, тъй като ищецът не се е движил попътно на лекия автомобил, а е навлязъл внезапно, почти перпендикулярно на посоката на движение на лекия автомобил и без да се огледа за движещи се автомобили на пътя. Ищецът е управлявал велосипед на черен път през озеленена местност, в близост до мястото на инцидента. В даден момент велосипедистът е навлязъл на платното за движение и е предизвикал инцидента.

Не оспорва твърденията, че е налице влязло в сила Решение по възз. гр.д. 4626/15г., САС, 4 с-в, с което ищецът е обезщетен изцяло за търпените и търпими вреди и остатъчните им проявления, както и е прието наличие на съпричиняване в размер на 1/3. Ответното дружество е изплатило всички присъдени суми по образувано ищеца, с които последният е обезщетен за причинените му вреди - общо 580 532,51 лева по и.д. 106/16г., ЧСИ Й. Ц..

Оспорва основателността на исковете както за неимуществени, така и за имуществени вреди, наличие на причинна връзка с ПТП по всички искове, както и вида и характера на уврежданията, обема на вредите и необходимите лечения.

Счита че предявения иск за неимуществени вреди и имуществени вреди е в завишен размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразено чрез действията на неговите родители, като се позовава на съдебна практика.

Направено е и възражение за прихващане с присъдени в тяхна полза с влязло в сила Определение 166/29.07.22г. по т.д. 875/20г., ВКС, 1-во ТО, сума от 74 754.53 лева на осн. чл. 245, ал. 3 ГПК и с влязло в сила решение 60140/09.02.2022 по т.д. 875/2020г., ВКС, I-TO, разноски в размер на 1903 лева или общо 76 657.35 лева, която сума е безспорна, ликвидна и изискуема.

2

С оглед неоснователността на главните искове, оспорват и исковете за лихви като изцяло неоснователни.

Приложени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК не е подадена допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Л. Г. от АК Перник, поддържа исковата молба и моли да бъде уважена изцяло.

За ответното дружество се явява юриск. И., оспорва исковата молба.

Счита, че вина за ПТП-то има водачът на велосипеда. Освен това направените интервенции и операции от страна на ищеца, не са били задължителни, с оглед продължаване на нормалния начин на живот, а от естетически характер.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Между страните по делото не се спори, че на 16.05.2007 година в с. О.а, Община Т., на ул. „****“ пред дом 10, С. В. М. при управление на л.а. марка „Опел“, модел „Аскона“ с рег. № ЕН **** ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал пътно-транспортно произшествие с велосипед, управляван от ищеца, при което ищецът е претърпял травматични увреждания.

Безспорно е и, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. марка „Опел“, модел „Аскона“ с рег. № ЕН **** ВА.

С решение № 4 888/ 06.07.2015 година по гр. д. № 4 699/2012 г. по описа на СГС, ЗАД "Евроинс“ АД е осъдено да заплати на Д. Ц. Г., на основание чл.

226, ал. 1 КЗ, сумата от 100 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца във връзка с ПТП, настъпило на 16.05.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2009 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълните предявени размери.

За да постанови решението, съдът е приел, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, 3 довела до множество остатъчни увреждания – тежко изкривяване на лицето, поради увреда на десния лицев нерв; имплантиране на изкуствена вътреочна леща на дясното око; намален слух с двете уши; намалени интелектуални способности, водещо до необратимо нарушени способности за пълноценно физическо и психическо развитие; голям подковообразен белег на дясната теменна област; нарушена координация при движение; нарушена двигателна активност на крайниците; забавен говор и трудна комуникация. Взети са предвид претърпените интензивни болки и страдания в началния период след злополуката и продължилите такива при дългото лечение и рехабилитации.

Отчетен е и фактът, че се касае за необратими по своя характер увреждания, съпроводени с постоянни страдания и неудобства, от които пострадалият никога няма да се възстанови напълно. Прието е, че съществува реален риск от последващи усложнения. Съдът е приел съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД в размер на 60 %.

С решение № 473/ 15.03.2016 година постановено по в.гр.д. № 4226/ 2015 година по описа на Апелативен съд – С е отменил частично в отхвърлителната част първоинстанционното решение, като е присъдил още 200 000 лева обезщетение за претърпените от ПТП-то неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел, че не е отчетена тежестта на получените травми, с продължителността и вида на проведеното лечение, с търпените от ищеца ограничения, както и с наличието на многобройни, непродолими остатъчни явления и отраженията им върху физическото, психическото и емоционалното състояние на пострадалото дете. Приет е принос на пострадалия в степен 1/3 спрямо приноса на виновния водач. Решението не е допуснато до касация и е влязло в сила на 17.03.2017 година.

Съгласно чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните, за съда, който го е постановил, и за всички други съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл със сила на пресъдено нещо е установена противоправността на деянието, извършено от застрахования при ответното дружество водач на участващото в процесното пътнотранспортно произшествие МПС, и получените от ищеца увреждания.

В настоящото производство страните спорят относно това: налице ли е ексцес – влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е било присъдено обезщетението, което е в 4 причинно-следствена връзка с ПТП, както и процента на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД от страна на ищеца.

На 17.07.2018 година Г. е постъпил в Клиника по пластична хирургия, в която на 18.07.2018 година е претърпял операция: Анастомоза, портокавална; повдигане на вежда и имплантация на клепача. По делото се представени и доказателства за извършени плащания на Liv Hospital Истанбул, Турция през 2018 година.

В периода от 03.08.2018 г. и 13.08.2018г. и от 27.08.2018 година до 01.09.2018 година Д. Г. е лекуван в „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, филиал Момин проход.

На 03.05.2022 година в Клиника Богенхаузен, Клиника по пластична хирургия, хирургия на ръка и след изгаряне, Мюнхен е проведен преглед при който е констатирано, че пациентът не може да си повдига челото и веждите, затварянето на окото е непълно, ъгълчето на устата не може да се повдигне, често слюнка и хранителни отпадъци не могат да бъдат задържани, дясното око е склонно да изсъхва, поради което използва капки за очи. Препоръчана е терахия: Функционален трансфер на мускулус грациалис, свързан към двигателния клон на големия дъвкателен мускул. Свързване на съдове: артерия и вена темпоралис вдясно. Затваряне на дефекта на мястото на взетата тъкан посредством кожна автотрасплантация с ротационни ламба и линейно разместване на ламба вентрално и дорзално. Впослествие е необходима рехабилитационна фаза между три и шест месеца, през която да се състои регенерация на нервите. Отразено е, че пациентът се нуждае от интервенцията, за да може да води сравнително самостоятелен живот.

Представени са доказателства за направена операция на 09.11.2022 година на ищеца в Мюнхенска клиника Богенхаузен, както и платежни документи за извършени разходи. От етапната епикриза от 16.11.2022 година се установява, че на 09.11.2022 година е проведена операция за реконструкция на лицева пареза вдясно посредством свободна инервирана автотрансплантация на мускулис грациалис вляво. Свързващи съдове артерия и вена темпоралис, както и нервус масетерикус (свързването на нерва се извършва под мускула). Затваряне на дефекта на място на взетата тъкан на дясното бедро посредством обширна (15х5 см) противопосочна кожна автотрансплантация с ротазионни ламба и линейно разместване на ламба 5 вентрално и дорзално. Затваряне на раната на лицето посредством обширна противоположна кожна автотрансплантация с ротационни ламба и ринейно разместване на ламба вентрално и дорзално ок. 10х см. На 10.11.2022 година е извършена проверка на трансплантацията, при което се установило нарастващ хематомен оток , което наложило оперативна евакуация на хематома.

Съгласно лекарски доклад от 15.05.2023 година на 11.05.2023 година е извършено оперативно допълнително изтегляне на десен мускулис грациалис.

Локална кожна пластика темпорално и преаурикуларно вдясно и отстраняване на златния имплан на горен десен клепач.

От приложените експертни решения се установява, че на ищеца е призната 95% трайна неработоспособност с чужда помощ.

С определение № 166/ 29.07.2022 година по т.д. № 875/ 2020г. на ВКС е издаден обратен изпълнителен лист срещу Д. Ц. Г. в полза на ЗД „Евроинс“ АД за сумата от 74 754.35 лева, получена по изпълнително дело № 2020870400011 на ЧСИ М.Д. с рег. № 787 и район на действие СГС въз основа на допуснато предварително изпълнение на частично отменено решение № 94/ 09.01.2020 г. по в.гр.д. № 12561/ 30.12.2020 г.

Издаден е изпълнителен лист от 14.11.2022 година по т.д. 875/ 2020 г. по описа на ВКС срещу Д. Г. в полза на застрахователното дружество за сумата от 1 903 лева, разноски за трите съдебни инстанции.

По делото е изслушана СМЕ с вещо лице невролог съгласно чието заключение на Г. през 2007 година, вследствие на ПТП е причинена тежка черепно-мозъчна травма с данни за коматозно състояние, със счупване на черепната кухина – основа и покрив, и двете пирамиди, контузионни огнища двустранно и данни за травматично прекъсване на десния лицев нерв. Това е довело до лицева асиметрия – обезобразяване на лицето и трайни последици – затруднения при хранене, говора, движенията и мимиките. Многократно е провеждано оперативно лечение в Германия и Турция за възстановяване целостта на черепа, пластика за възстановяване на лицевия нерв вдясно.