Определение № 91 от 11.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Перник, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно частно наказателно дело № 20251700600183 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249 и сл. от НПК, във връзка с глава ХХII от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на М. М. С., с ЕГН: ********** против протоколно определение на Районен съд - Перник от 01.04.2025 г. в частта му, с която първостепенният съд, в хода на проведеното разпоредително заседание по НОХД № 1068/2024 г. по описа на същия съд, е отказал да уважи искането на С. и назначеният му за служебен защитник – адв. Г. Бонев за прекратяване и спиране на наказателното производство. С жалбата се атакува и протоколното определение на първоинстанционния съд в частта, в която е оставено без уважение направеното от подсъдимия искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, както и за допускане до разпит на тримата свидетели посочени от С.. Протоколното определение е обжалвано и в частта, с която е оставено без уважение искането за отмяна на мярката за неотклонение „подписка“ и потвърждаването на същата.

С жалбата се изразява несъгласие с постановения съдебен акт. Излагат се доводи, че в конкретния случай е налице липса на престъпление, а повдигнатото обвинение се сочи за абсурдно, незаконно и несъставомерно. На следващо място с жалбата се изразява несъгласие с отказа на Районен съд – Перник да върне приобщените като веществени доказателства компютърна и снимачна техника, като се твърди, че същите са му отнети незаконно.

Атакуван е и отказът на първата инстанция да разпечата цялото досъдебно производство и да го предостави на подсъдимия. В продължение с жалбата се правят оплаквания и по отношение на оставеното без уважение искане от страна на подсъдимия по делото да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза и да бъдат допуснати до разпит сочените от 1 него свидетели. Подсъдимият твърди, че повдигнатото му обвинение не му е разяснено и той не го разбира, поради което настоява за ново разпоредително заседание. С депозираната жалба се атакува отказът на районния съд да отмени определената по отношение на С. мярка за неотклонение „подписка“, като се излагат съображения, че по настоящото производство няма извършено престъпление и не се налага вземане на мярка за неотклонение. Въз основа на изложените съображения се настоява протоколното определение на Районен съд – Перник да бъде отменено като незаконосъобразно, неморално и грубо нарушаващо процесуалните правила. Иска се постановяване на нов съдебен акт, с който исканията направени с депозираната частна жалба да бъдат уважени.

С атакуваното определение Районен съд - Перник е отказал да прекрати съдебното и наказателното производство, като е приел, че делото следва да се разгледа по общия ред.

Съдът се е мотивирал като е изложил, че основанията за спиране и за прекратяване на делото са изрично регламентирани в бланкетните разпоредби на чл. 250 и чл. 251 от НПК. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 250, т.2 от НПК действително предвижда възможна хипотеза за прекратяване на наказателното производство още на този етап, като е отбелязал, че едно изначално прекратяване от настоящия съд неминуемо би била една индиция за предубеденост поради това, че основанието, че конкретното процесно деяние не представлява престъпление е въпрос по същество. По отношение на алтернативно направеното искане за спиране на делото, първоинстанционният съд е посочил, че законодателят изрично е регламентирал всички възможни хипотези при които делото се спира и те са изрично посочени в разпоредбата на чл. 251 и чл. 25 от НПК, като е приел, че същите в настоящия случай не са налице.

С протоколното определение Районен съд – Перник е оставил без уважение направеното от подсъдимия доказателствено искане за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза, както и за допускане до разпит на тримата свидетели посочени от С., като е направил уточнение, че вече е взел отношение досежно искането за назначаване на експертиза преди началото на разпоредителното заседание. По отношение на искането за допускане на разпит на свидетели, съдът се е обосновал, като е преценил, че не вижда връзка с така повдигнатото обвинение.

Отказът да бъде изменена взетата по отношение на С. мярка за неотклонение „подписка“ съдът е аргументирал с факта, че тази мярка е най – леката такава и към настоящия момент не са налице обстоятелства, които да обосновават нейната отмяна.

Районният съд е приел, че исканията на защитника и на подсъдимия са неоснователни, поради което е оставил същите без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с мотивите на обжалвания съдебен акт, като съобрази развитите с частната жалба доводи срещу него и след като се запозна с материалите приложени към делото, в пределите на правомощията си по чл. 345 от НПК, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по внесен на 26.06.2024 г. в Софийския районен съд обвинителен акт срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 12.12.2023 г., в гр. София, в сградата на Софийския районен съд, наказателно отделение, с адрес бул. „Ген. М. Д. Скобелев“, № 23, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - депозирал в деловодството на Софийска районна прокуратура „Искане“, включващо следното текстово съдържание: „..Видях лично как днес около 0 часа и 0 минути съдия Станислав Серефчев възкръсна...убеден съм, че скоро ще се появи на работа...“, като към депозираното „Искане“ били приложени 2 /два/ броя „антинекролози 2 на Станислав Серефчев“, на които имало снимка на съдия С.С. от СРС, НО, 13-ти състав, които два броя „антинекролози“ били озаглавени с текст „Блага Вест !!!“, включващи следното текстово съдържание: „на 12.12.2023 г. възкръсна нашият любим съдия Станислав Серефчев. Амин!“, като на горепосочените два броя „антинекролози“ било отбелязано в долния им десен ъгъл, че били от „Прокуратурата“, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм - в сграда на български съд е било демонстрирано неуважение към различни органи на съдебната власт, както и неуважение към човешкия живот и евентуалното настъпване на смърт, както и с изключителна дързост - след извършване на деянието обвиняемият М. С. разпространил видеоклип чрез интернет платформата „YouTube”, в който било видеозаснето депозирането на „Искането“ и на който видеоклип се наблюдавали и други листи с формат А4, наподобяващи некролози, със следните заглавия: „Скръбна вест“ и с текстово съдържание съобщаващо за настъпилата смърт на „съдия Станислав Серефчев“, „Скръбна вест 40 дена без съдия Станислав Серефчев“, както и „Помен 3 месеца без нашия любим Станислав Серефчев“, като на всички тях имало снимка на съдия С.С. от СРС, НО, 13-ти състав и които некролози били заснети разлепени в близост до сградата на Софийския районен съд, Наказателно отделение, а впоследствие разпространеният видеоклип бил гледан стотици пътипрестъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Спрямо подсъдимия била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Същата е взета с протоколно определение от 14.05.2024 г., постановено по ВЧНД № 2753/2024 г. по описа на СГС в производство по реда на чл. 64 от НПК, което определение като окончателно е влязло в сила на тази дата.

С протоколно определение № 1092/17.09.2024 г. Районен съд – Перник е уважил направеното от М. С. искане, като е изменил мярката за неотклонение „задържане под стража“ и му е определил по-лека такава, а именно- „подписка“. С определение от 03.10.2024 г., постановено по ВЧНД № 395/2024 г. Окръжен съд – Перник е потвърдил протоколното определение от 17.09.2023 г., постановено по НОХД № 1068/2024 г. по описа на Районен съд Перник, с което е уважено искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия М. М. С. от „задържане под стража“ в „подписка“.

По отношение на направеното с частната жалба искане да бъде отменено протоколното определение на Районен съд – Перник в частта, в която е оставено без уважение искането производството да бъде прекратено или спряно, настоящият състав на съда намира, че в действителност, независимо от указанието на първия съд, този вид актове не подлежат на самостоятелен въззивен контрол. Съобразно чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК в разпоредителното заседание съдът се произнася относно евентуалното прекратяване на наказателното производство. Ако постанови такъв акт за прекратяване, то той ще подлежи на въззивен контрол, съобразно чл. 250, ал. 4, изр. 1 от НПК. Но ако остави без уважение искането на защитата за прекратяване, то този негов акт няма да подлежи на самостоятелен въззивен контрол. Чл. 249, ал. 3 от НПК посочва кои определения, постановени в разпоредителното заседание, подлежат на такъв контрол - като отказът за прекратяване на наказателното производство не е сред тях. Следователно в случая следва да се приложи чл. 341, ал. 3 от НПК, като съответното определение може да се обжалва само заедно с крайния акт по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 5 от НПК на самостоятелна инстанционна проверка по реда на глава 22 от НПК подлежи определението за спиране на наказателното производство, а в случая първоинстанционният съд е поставил отказ за спиране. Въз основа на изложеното настоящата инстанция счита, че жалбата в тази й част е недопустима и не подлежи на разглеждане.

Досежно направеното с частната жалба оплакване по отношение на приобщените по делото веществени доказателства следва да се отбележи, че в тази му част протоколното определение също не подлежи на обжалване. Само за прецизност следва да се отбележи, че 3 въпросът за връщането на веществените доказателства намира израз в чл. 111 от НПК.

Съгласно ал. 1 на същия член „ Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство“. В ал. 2 на чл.111 от НПК е регламентирано, че предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети преди да завърши наказателното производство само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

По отношение на направеното оплакване от страна на С. за отказ да му бъде разпечатано цялото досъдебно производство, съдът намира същото за неоснователно.

Съвсем правилно първоинстанционният съд е аргументирал отказа си, като е посочил, че никъде не е уредено в закон или подзаконов нормативен акт задължение на съда да предоставя копие от материалите по досъдебното производство. За подсъдимия или упълномощено от него лице съществува възможност за запознаване с материалите по делото както на досъдебната фаза, така и когато делото вече е в съдебна такава. Видно от материалите по делото е, че същият във фазата на досъдебното производство е заявил “не желая да ми бъдат предявени материалите по делото на мен и на адвоката ми“. В съдебната фаза на производството съдът има задължение в работно време да предостави възможност на самия подсъдим или упълномощено от него лице, в частност назначен защитник, да се запознае с всички материали по делото, да чете, да снима, да копира материали.

Протоколното определение, постановено от Районен съд – Перник не подлежи на обжалване и в частта, с която е оставеното без уважение искането на подсъдимия да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза, както и за допускане до разпит на трима свидетели, посочени от С.. Въззивният съд няма законова възможност на упражни контрол върху определенията на първионстанцинния съд, с които последният се произнася по направените доказателствени искания. В чл. 341 от НПК са посочени актовете, които подлежат на проверка, а именно:

- определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431, 436, чл. 452, ал. 1 и чл.