Решение № 446 от 11.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е №450 гр. Бургас,11.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Окръжен съдия : Иво Добрев при секретаря Цветанка Арнаудова като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д. № 399 по описа за 2019 година, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Л.Я.В., ЕГН **********, с адрес ***, Т.П.В., ЕГН **********, с адрес *** и Л.Т.Г., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адвокат Цветомила Вукова от САК, със съдебен адрес гр.София, ул.“Банат“ 11-13, офис 5 против ЗК„Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни Връх №51Д за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000 лева на всеки от ищците, претендирана като обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от причинената вследствие на ПТП смърт на Т.Я.В., ведно със законната лихва от датата на отказа на застрахователя- 24.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото е конституирано и трето лице помагач на страна на ответника ЗК„Лев Инс“АД- Г.Т.Б., ЕГН **********, с адрес ***.

Производството е започнало пред

Районен съд гр.Бургас, като с протоколно определение от 21.06.2019г. е допуснато изменение на исковите претенции чрез увеличаване им по размер за всеки от ищците до сумата от 80 000 лева, а делото изпратено по подсъдност на Окръжен съд гр.Бургас.

Твърди се в исковата молба, че на

17.07.2016г. около 20.06 часа на главен път II-99 в посока от гр.Созопол към гр.Бургас, Г.Т.Б. при управление на лек автомобил марка „Ауди“ с регистрационен номер А 81 97 КС нарушил правилата за движение по пътищата, като не се съобразил с предписанията на чл.20 ал.2 ЗДвП и допуснал настъпване на пътно-транспортно произшествие в резултат, на което причинил смъртта на пешеходеца Т.Я.В., ЕГН **********- брат на първия ищец и внук на втората и третата ищци.

Посочва се също така, че с присъда №23/24.01.2017г., постановена по НОХД №1253/17г. по описа на БОС Г.Т.Б. е признат за виновен в това, че на посочената по-горе дата, при управление на посочения вече автомобил нарушил правилата за движение по пътищата, установени в нормата на чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Я.В., поради което и на основание чл.343 ал.3 вр. чл.342 вр. чл.54 НК,съдът му наложил наказание две години лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за срок от пет години. Горният съдебен акт влязъл в сила на 30.05.2018г. след произнасянето на ВКС с решение по наказателно дело №724/18г.

Описани са подробно травмите получени от пострадалия, които довели до състояние несъвместимо с живота.

Уточнява се, че в хода на проведеното наказателно производство е установена причинната връзка между настъпилото ПТП и причинените травматични увреждания на пешеходеца.

Неочакваната смърт на В. нанесла на ищците тежък удар.

Първият ищец и починалият били неразделни от невръстна възраст- живеели заедно, като деца, впоследствие като студенти, работили съвместно в едно предприятие, а след като починалия започнал да управлява самостоятелно търговско дружество, първият ищец му помагал в тази дейност. Споделяли си всичко, като Т. бил човекът, на който Л. разчитал и се доверявал най-много. Починалият бил обичан внук, който втората и третата ищца гледали от ранна детска възраст, наблюдавали и му помагали докато израствал, след което той започнал да им помага. Между двете баби и внука им имало изградена силна емоционална връзка, която била прекъсната от процесното произшествие и оставила незаличим отпечатък върху живота им.

Във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди била предявена извънсъдебна претенция до ответника и образувана щета №0000-1000-61-17-7562. След разменена кореспонденция и представяне от ищците на всички необходими документи застрахователното дружество отказало да изплати обезщетение, като мотивирало решението си с липса на достатъчно данни, които да установят по безспорен начин създадената между пострадалия и ищците постоянна и дълбока емоционална връзка.

Към момента на събитието, посоченото по-горе превозно средство било застраховано с валидна застраховка гражданска отговорност в ЗК „Лев Инс“АД, поради което и било пасивно легитимирано да отговаря по претенциите за обезщетение, предявени от ищците.

В подадения по делото писмен отговор дружеството- застраховател оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се твърдението за претърпени от ищците неимуществени вреди, както и това за съществували помежду им с пострадалия отношения на общност и привързаност, които настъпилото ПТП е прекъснало. Размерът на исковете бил завишен, като не се съобразявали принципите на справедливостта и обичайните размери, присъждани при аналогични случаи. Направено е възражение за съпричиняване на противоправния резултат от пострадалия. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви, като е направено възражение за изтекла погасителна давност за същите.

В качеството на трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Г.Т.Б.. Последният заявява, че не е налице изключителен случай, за да се приемат претенциите за основателни. Излага доводи за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, като се противопоставя на изложеното от ищците за това, че напуснал местопроизшествието.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото, че починалият Т.Я.В. е брат на първия ищец и внук на ищците В. и Г..

С влязла в сила присъда от 24.01.2017г., постановена по НОХД 1253/2017година Бургаският окръжен съд е признал за виновен Г.Т.Б. в това, че на 17.07.2016г. на главен път II-99 в посока от гр.Созопол към гр.Бургас, при управление на лек автомобил марка „Ауди“ с регистрационен номер А 81 97 КС нарушил правилата за движение по пътищата, като не се съобразил с предписанията на чл.20 ал.2 ЗДвП и допуснал настъпване на пътно-транспортно произшествие в резултат, на което причинил смъртта на пешеходеца Т.Я.В., ЕГН *********. За това противоправно деяние му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването, на което е отложено за срок от пет години. На Б. било наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не е спорно по делото, че именно Б. е управлявал процесния лек автомобил, както и че гражданската отговорност на водача на превозното средство е била застрахована по договор с дружеството- ответник, обективиран в полица №221160006555022, валидна от 23.02.2016г. до 22.02.2017г. Също така не се спори между страните, че ищците са предявили застрахователна претенция пред ЗК „Лев Инс“АД за заплащане на причинени неимуществени вреди вследствие на смъртта на Т.В., в отговор на която ответникът заявил, че след анализ на представените от тях доказателства не са налице основания за определяне на обезщетение.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелката Н.Г.- майка на починалия посочва, че веднага след като родила Т.В. се разболяла и майка и Л.Г. взела майчинството и, като гледала детето година и половина в гр.Варна. Другата му баба по бащина линия живяла със синовете и в гр.Ямбол, докато тя се намирала в гр.София. След завършване на средното си образование Т. отишъл да живее при нея в София, но поддържал постоянна връзка с бабите си. В трети клас останал за една година да учи във Варна при баба си. През 2009-2010г. бащата на двамата братя им купил апартамент в гр.София и те се преместили да живеят в него, където пребивавали няколко години. Последно пострадалия живял в гр.Ямбол при баща си. Братята поддържали постоянен контакт помежду си, като Л. преживял много тежко загубата.

Затворил се в себе си напълнял. Портретът на брат му се намирал до леглото му, като си имал тетрадка, в която пишел писма и посвещения до брат си. Т. бил близък и с двете си баби. Възрастните жени преживели също много тежко случилото се, плакали били разстроени. Свекърва и дала 20 000 лева на Т., за да открие аптеката. След това той помагал на бабите си. Брат му Л. в момента учил фармация.

Свидетелят В.- баща на първия ищец и починалия Т. разказва, че двамата братя от деца били много задружни.

Израснали заедно в Ямбол, но ходили често и при баба си в гр.Варна. Заедно спели, спортували, ходили за риба. Малкият син избирал училищата, в кито бил учил брат му. Живели заедно няколко години в гр.София. След смъртта на Т. всичко се объркало, като малкия му син Л. изживял много тежко това събитие.

Майка му /втората ищца/ в момента го карала да я води по два пъти седмично на гробищата, като плачела и не искала да си тръгва. Първият ищец се променил много след случилото се, другата баба на Т. също била притеснена и разстроена от смъртта на внука си.

Свидетелят Б.Х. споделя, че в деня на произшествието пътувал заедно с Т.В. и приятелката му, която управлявала автомобила. Обадили се близки на последната и ги уведомили, че са закъсали с колата, искайки помощ. Решили да се отзоват и спрели зад авариралия автомобил. Заедно с Т. отишли да поставят триъгълник, за да сигнализират за спрялото превозно средство. На връщане се движили рамо до рамо по банкета, като Т. се намирал в ляво от него, когато внезапно бил ударен от преминаващ автомобил. Банкетът бил обозначен с бяла линия и там имало достатъчно място да се ходи пеша. Автомобилът дори не спрял движението си след инцидента.

Свидетелите Й.Р. и Н.С., разпитани по делегация си спомнят добре, че са пътували след лекия автомобил марка „Ауди“, шофиран от Б. и са възприели непосредствено като очевидци случилото се на пътното платно. Споделят, че водачът на процесното МПС се опитал да избегне удара с пешеходеца, завивайки в ляво, но не успял да предотврати сблъсъка. Категорични са, че пешеходците са се движили в дясната лента за движение- един до друг, тъй като не е имало място и възможност да се движат извън пътното платно. Вървели рамо до рамо до банкета, като пострадалият се намирал в ляво от другия пешеходец. Според свидетеля Рибаров ако водачът на автомобила, движещ се пред тях не бил предприел маневра по завиване в ляво щял да удари и двамата пешеходци. Стоянов пък от своя страна твърди, че пострадалият се движил по средата на платното, преди да бъде ударен с предната дясна част на автомобила.

Съдът при обсъждане показанията, дадени от Г., В., Р. и С., включително при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК по отношение на първите двама, приема с доверие казаното от тях, като счита, че са изложили добросъвестно и без пристрастия, всичко, което знаят по случая.

Показанията на свидетеля Х. в частта им, в която се заявява, че е имало наличие на банкет в страни от края на дясната лента за движение не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от останалите, приобщени по делото гласни доказателства, както и от информацията съдържаща се в заключението на вещото лице, от които се вижда, че пътен банкет, годен за движение на пешеходци в края на пътя не е имало.

Вещото лице, изготвило допуснатата по делото автотехническа експертиза е категорично, че такъв банкет в района на произшествието не е съществувал към датата на инцидента, като липсва и понастоящем. Посочва също така, че ако пешеходците са се движили в колона един зад друг на пътното платно, плътно до дясната му граница произшествието е могло да бъде избегнато. В тази връзка счита, че пострадалият с действията си е допринесъл за настъпването на ПТП.

Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещото лице, кредитирайки напълно заключението му, като счита, че е изготвило мотивирано и обосновано становище и е отговорило изчерпателно на всички, поставени въпроси.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахования автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.