Определение № 720 от 13.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500821 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.396 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№23939/02.09.2025г. от П. Г. С., чрез пълномощника й адв.К. Ш.- Ш. против Определение №2490 от 20.08.2025г., постановено по гр.д.№3109/2025г. по описа на РС- Пазарджик, с което е допуснато обезпечение на предявен иск.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.

Визира се, че въпреки, че е посочено от районния съд, че следва да извърши проверка и да установи, че са налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение, в постановения съдебен акт от последния няма изложени никакви мотиви, от които да е видно по какви съображения е прието, че предявения иск е допустим, вероятно основателен, че е налице обезпечителна нужда, както и че исканата обезпечителна нужда е подходяща и адекватна на търсената защита.

Сочи се, че липсата на мотиви в постановеното определение е съществено нарушение на процесуалните правила и съставлява порок, който има за последица неговата отмяна, като неправилно, поради необоснованост на съдебния акт.

Твърди се, че противно на възприетото от първоинстанционния съд, предявените искове от страна на ищеца основани на обстоятелствата 1 изложени в исковата молба са недопустими.

Твърди се, че не се спори, че ищецът В. А. Ш. и ответникът П. Г. С. са бивши съпрузи. Не е спорно, че последната е съсобственик на спорния имот.

Фактът, че ответникът притежава 1/2ид.ч. от процесния недвижим имот е достатъчно основание за отхвърляне на исканата обезпечителна мярка.

Визира се, че по правило за наличието на правен интерес от предявяването на един иск следва да се съди от търсените в него правни последици и положителна промяна, която ще настъпи в правната сфера на ищеца при едно позитивно за него решение по спора.

Счита се, че предявения иск не е и вероятно основателен, дотолкова, доколкото ответникът с нищо не е дал повод за завеждане на исковата молба в съда.

Моли се да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново с което се остави искането на ищеца В. А. Ш. за допускане на обезпечение на предявения от него иск против П. Г. С. за задължения в размер на 9675евро, без уважение и се отхвърли същото, като неоснователно.

Постъпил е в указания срок писмен отговор от другата страна в процесаВ. А. Ш., чрез процесуалния му представител адв.Н. К..

В него се счита, че подадената жалба е изцяло неоснователна, а атакуваното определение е правилно и законосъобразно.

Твърди се, че в същата липсват конкретни доводи, които да оборват направената от съда преценка. Жалбоподателката се ограничава до общи възражения, че определението не е било мотивирано и че не е било налице вероятна основателност на исковете, което не съответства на действителното съдържание на акта.

Твърди се, че съдът е извършил цялостен анализ на предпоставките на чл.391 от ГПК, като е изложил ясни мотиви относно допустимостта на исковата молба, вероятната основателност на исковете, наличието на обезпечителна нужда и съразмерността на наложената обезпечителна мярка.

Навеждат се съображения в насока, че е налице вероятна основателност на претенциите, като допълнително следва да се посочи, че по специална сметка на съда е внесена парична гаранция, което само по себе си е достатъчно основание за допускане на обезпечението по силата на чл.391, ал.3 2 от ГПК и трайната практика на ВКС.

Сочи се, че обезпечителната нужда в случая е безспорна. Тя произтича от самия характер на предявените осъдителни искове за парично вземане, при които риска за ищецът се предполага.

Коментира се, че поведението на ответницата недвусмислено сочи на недобросъвестност, като съответно същата е осуетила възможността за доброволно уреждане на отношенията и е поставила ищеца в необходимост да потърси правата си по съдебен ред.

Приема се, че подобно поведение не само, че обосновава обезпечителна нужда, но и категорично опровергава тезата, че липсва повод за съдебното производство.

Визира се, че следва да се отбележи, че съдът е определил размер на гаранцията, която да защитава интересите на ответницата, именно с оглед на едностранния характер на обезпечителното производство. Така е постигнат баланс между интересите на страните и са спазени изискванията на чл.391, ал.2 от ГПК.

Твърди се, че в обезпечителното производство не се изследват спорните моменти по съществото на делото, а е достатъчно да се установят положителните предпоставки по чл.391 от ГПК и липсата на пречки по чл.393 от ГПК. В случая тези предпоставки са налице в пълна степен, поради което се счита, че правилно и законосъобразно съдът е допуснал исканото обезпечение.

Искането е да се остави без уважение подадената частна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателят изложено жалбата му, както и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна, следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В. А. Ш., чрез пълномощник му адв.Н. К. от САК против П. Г. П., с която е предявен иск, с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД за осъждане ответницата да плати на ищеца сумата от 9675,00 евро, представляваща дял от платеното по солидарно задължение от договор за банков кредит от 10.03.2011г., сключен с „Райфайзенбанк /България/ ЕАД“, ЕИК 831558413 /сега ОББ АД/, формирана 3 от главница, лихва, комисионни за управление, премии за застраховка имущество и месечна такса обслужване, ведно със законната лихва върху сумата от 9675,00 евро, считано от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане на сумата.

С исковата молба съдът е сезиран с искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор до размера на претенцията на банковите сметки на ответницата в следните банки: „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзен България“ ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо- американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД, „Токуда банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Търговска банка „Виктория“ ЕАД, „ИНГ Банк Н.В. - клон София“, „Ситибанк Европа“ АД - клон София, „БНП Париба С.А. - клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон София, „Те Дже Зираат Бънкасъ“ клон София.

Видно от Определение №2490/20.08.2025г., постановено по гр.д.

№3109/2025г. е допуснато обезпечение на предявения от В. А. Ш., чрез пълномощник му адв.Н. К. от САК против П. Г. П. иск, с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД за осъждане ответницата да плати на ищеца сумата от 9675,00 евро, представляваща дял от платеното по солидарно задължение от договор за банков кредит от 10.03.2011г., сключен с „Райфайзенбанк /България/ ЕАД“, ЕИК 831558413 /сега ОББ АД/, формирана от главница, лихва, комисионни за управление, премии за застраховка имущество и месечна такса обслужване, ведно със законната лихва върху сумата от 9675,00 евро, считано от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане на сумата, чрез налагане на запор върху наличните парични вземания по банкови сметки на ответницата П. Г. П., с ЕГН ********** в следните банки:

„УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзен България“ ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо- американска кредитна банка“ 4

АД, „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД, „Токуда банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Търговска банка „Виктория“ ЕАД, „ИНГ Банк Н.В. - клон София“, „Ситибанк Европа“ АД - клон София, „БНП Париба С.А. - клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон София, „Те Дже Зираат Бънкасъ“ - клон София, до достигане размера на обезпеченото вземане - 9675,00 евро.

Разпоредено е да се издаде обезпечителна заповед, след внасяне на парична гаранция в размер на 1892,27лв. по сметката на РС- Пазарджик.

Установява се, видно от Молба с вх№23327/26.08.2025г. подадена от В.

А. Ш., чрез адв.Н. К., че с нея е представено доказателство- платежно нареждане от 26.08.2025г., от което се установява, че по сметката на РСПазарджик е внесена парична гаранция в размер на 1892,27лв.

При тези данни, съдът намира от правна страна следното:

Подадената жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна.

В случая, правилно е констатираното от страна на първоинстанционният съд, че искането за обезпечение на предявения иск е допустимо и e от компетентността му, пред който е й образувано гражданско дело.

Същият в мотивите се и посочил, че допускането на обезпечение на предявен иск по реда на чл.389 от ГПК се предпоставя от кумулативната даденост на предвидените в чл.391, ал.1 от ГПК условия, както следва: 1. искът да е допустим при изложените в исковата молба твърдения, като молбата следва да отговаря на изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК; 2. искът да е вероятно основателен с оглед подкрепянето му с убедителни писмени доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл.180 и чл.181 от ЗЗД в определен от съда размер; 3. да е налице обезпечителна нужда, обуславяща правния интерес от обезпечаването, т.е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение и 4. обезпечителната мярка да е подходяща- съответна на обезпечителната нужда.

Визирал е, че съгласно указанията, дадени в мотивите на т.5 от Тълкувателно решение №6/2013г. от 14.03.2014г. по т.д. №6/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, преценката за вероятната основателност на иска се извършва 5 въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл.180 и 181 от ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху писмените доказателства или изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

Приел е, че при преценка на изложените от ищеца обстоятелства, формиращи основанието на съдебно предявеното вземане, искът, чието обезпечение се претендира е процесуално допустим. За преценка вероятната основателност на иска, съдът изхожда от приложените към исковата молба писмени доказателства, от които на този етап на производството може да се направи извод за вероятна основателност на иска.

Визирал е, че предвид вида на търсената защита и обстоятелството, че исковата претенция е осъдителна, обезпечителната нужда за кредитора с твърдяното неудовлетворено парично вземане се презюмира- без обезпечението би било невъзможно или значително затруднено осъществяването на правата на ищеца по евентуалното бъдещо осъдително решение в негова полза, в случай че длъжникът предприеме действия по намаляване на имуществото си.

Приел е съща така, че посочената обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.2 от ГПК- запор върху налични суми по банкова сметка на ответницата се преценява от съда като адекватна на обезпечителните нужди, но съответно е счел, че по правилата на чл.391, ал.2 от ГПК обезпечителната мярка следва да бъде наложена при условията на предварително внесена парична гаранция, тъй като се касае до едностранно производство, в което ответникът не може да релевира своите възражения. Затова при съобразяване баланса между интересите на страните в производството и предвид разпоредбата на чл.391, ал.3 от ГПК е преценил, че парична гаранция в размер на 10% от цената на иска, т. е. 1892,27лв., справедливо би осъществила целта на закона.