Решение № 1868 от 14.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1868 гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100510759 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20149453 от 30.06.2021 г., постановено по гр. д. № 12452/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.С. Р., С.С. Р. и Р. СЛ. Р. обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: 1./ сумата от 787,37 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.01.2018 г. – 30.11.2019 г., както и стойността по изравнителни сметки № 14487529/31.08.2018 г. /за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г./, № 14453116/31.08.2018 г. /за периода 01.05.2017 г. – 30.06.2017 г./, № 16819907 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, № 16974415 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, № 16974402 /за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г./, № 17138936 /за периода 01.07.2018 г. – 30.09.2018 г./, № 17138903 /за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г./, № 17138887 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, № 1005644415 /за периода 01.07.2019 г. – 30.11.2019 г./, за имот – магазин, находящ се в гр. София, бул.

„******* *******, абонатен № 374122, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2./ сумата от 163,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за периода 02.03.2018 г. – 15.02.2021 г., 3./ сумата от 33,00 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.01.2018 г. – 30.11.2019 г. за описания по-горе имот, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, 4./ сумата от 6,40 лева – лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 02.03.2018 г. до 15.02.2021 г., с които ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищцовото дружество. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати в полза на адв. Р.А., САК, сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника по делото Р. СЛ. Р. безплатна правна помощ и съдействие в производството пред СРС.

Първоинстанционното решение е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – "Т.С." ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана 1 въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.К.. Излагат се съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е приел, че ответниците не са потребители на топлинна енергия за стопански нужди в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС, именно собствениците на процесния имот са задължени да заплатят сумите за доставена топлинна енергия, освен в хипотезата, когато наемателят на процесния имот има договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен с дружеството. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно която „Когато купувачът страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е наемател на топлоснабдения имот, собственикът или титулярят на вещно право на ползване представя предварително изрично съгласие пред продавача, друго лице да бъде купувач на топлинна енергия за определен срок. В този случай договорът за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде сключен за срок, не по-дълъг от срока, за който е дадено съгласието“. Поддържа, че в процесния случай не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия между „Т.С.“ ЕАД и соченото пред районния съд като трето лице – наемател на имота – „Т.М.“ ЕООД, нито са ангажирани доказателства за дадено от собствениците съгласие по смисъла на чл. 61, ал. 2 от Общите условия. В този смисъл счита, че по заявените претенции за неоснователно обогатяване отговорност носи лицето, което си е спестило разходи за заплащане на доставената ТЕ, а не лицето, което фактически се е намирало в имота и е потребило отдадената ТЕ. Излага съображения, че липсата на договор не освобождава ответниците от задължението за заплащане на разходената топлинна енергия, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което предявените искове да се уважат. Претендират се разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Е.С. Р., С.С. Р. и Р. СЛ. Р..

Третото лице – помагач на ищеца – "Т.С." ЕООД, в законоустановения срок по чл.

263, ал. 1 ГПК, не е взело становище на въззивната жалба.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С исковата молба и уточняваща молба от 24.03.2021 г. ищецът твърди, че ответниците Е.С. Р., С.С. Р. и Р. СЛ. Р., в качеството си на наследници на починалия наследодател С. Р. Р., са клиенти на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот: магазин, находящ се в гр. София, бул. „******* *******, аб. № 374122, като му дължат разделно – 4/6 от Е.С. Р., 1/6 – от С.С. Р., и 1/6 – от Р. СЛ. Р., сума в общ размер 990,35 лева, от която: 787,37 лева – сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.01.2018 г. – 30.11.2019 г., както и стойността по изравнителни сметки № 14487529/31.08.2018 г. /за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г./, № 14453116/31.08.2018 г. /за периода 01.05.2017 г. – 30.06.2017 г./, № 16819907 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, № 16974415 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, № 16974402 /за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г./, № 17138936 /за периода 01.07.2018 г. – 30.09.2018 г./, № 17138903 /за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г./, № 17138887 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, № 1005644415 /за периода 01.07.2019 г. – 30.11.2019 г./, за имот – магазин, находящ се в гр.

София, бул. „******* *******, абонатен № 374122, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 163,58 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за периода 02.03.2018 г. – 15.02.2021 г.; 33,00 лева – сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.01.2018 г. – 30.11.2019 г. за описания по-горе имот, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 6,40 лева – лихва за забава върху горепосочената главница за периода 02.03.2018 г. – 15.02.2021 г., с които ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищцовото дружество. Между ответниците и топлопреносното предприятие не е сключван договор за продажба на топлинна енергия въпреки отправена от последното покана за сключване на договор. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени 2 договори при общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.

Сочи, че в процесния период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ – 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ – 013/06.03.2006 г. на ДКЕВР и Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 – то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичане на този срок ответниците са изпаднали в забава за заплащане на сумите по фактурата. Последните не са се възползвали от предвидената в чл. 40, ал. 2 от Общите условия възможност да подадат възражение относно стойността на начислената сума. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 ЗЕЕЕ сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с фирма „Т.С.“ ЕООД.

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят горепосочените суми.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците Е.С. Р., С.С. Р. и Р. СЛ. Р..

С определение от 19.05.2021 г. като трето лице – помагач на ищеца СРС е конституирал "Т.С." ЕООД.

Не е спорно между страните по делото, че въз основа Договор за доброволна делба от 15.05.2000 г., сключен между С.Н..Н и С. Р. Р., последният е получил в дял и в изключителна собственост процесния топлоснабден имот, представляващ магазин, находящ се в гр. София, бул. „******* *******.

Видно от приложено по делото удостоверение за наследници, издадено на 18.03.2021 г. от Столична община – район Искър, С. Р. Р. е починал на 12.06.2016 г., като е оставил за свои наследници по закон Е.С. Р. – съпруга, С.С. Р. и Р. СЛ. Р. – синове.

С молба от 14.04.2021 г., депозирана преди датата на първото открито съдебно заседание по делото, е представено съдебно удостоверение от Софийски районен съд, 83 състав, видно от което С.С. Р. е направил отказ от наследството на починалия си наследодател С. Р. Р., който е бил вписан в специалната книга на съда под № 836/18.07.2016 г. Със същата молба по делото са представени нотариално заверен договор за наем от 06.12.2006 г., сключен между С. Р. Р. и Е.С. Р. – като наемодатели, и „Т.М.“ ЕООД – като наемател, с предмет процесния недвижим имот, както и нотариално заверено допълнително споразумение към този договор от 10.05.2011 г., с което страните удължават срока на сключения договор за наем, като същият следва да се счита за сключен за срок от 15 г., считано от датата на влизането му в сила, т. е. считано от 01.05.2006 г.

С молба – декларация от 16.08.2002 г. „Т.М.“ ЕООД е поискал от „Т.С.“ ЕАД откриване на партида за ползване на ТЕ за нежилищни нужди в помещение, находящо се на бул. „******* *******. Посочено е, че заплащането ще се осъществява „в брой на каса“.

Видно от представен по делото протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „******* *******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с "Т.С." ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 30.08.2002 г. е сключен договор № 13235 между "Т.С." ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, бул. „******* *******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Т.С." ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен между "Т.С." ЕАД – възложител, и "Т.С." ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово 3 разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Разпечатката съдържа 31 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8066b790-dce9-4038-b487-d23e5e4b39d9